СЪН В СЪНЯ

Темата „СЪН В СЪНЯ” е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен от Блогатство. Състезанието е за брой подписани коментари.

Победител в BLOG CHALLENGE № 1 е БИСЕР ВЪЛОВ http://biservalov.net/

Победител в BLOG CHALLENGE № 2 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/

Победител в BLOG CHALLENGE № 3 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/

Победител в BLOG CHALLENGE № 4 е БОЖИДАР КОСТОВ http://bojidar.site90.com/?p=342

Победител в BLOG CHALLENGE № 5 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/

Победител в BLOG CHALLENGE № 6 е ВАСИЛЕНА ВЪЛЧАНОВА http://vasvalch.com/

Моля, оставете тук вашите коментари и гласувайте с бутона Свежо!

Преди много, много време - толкова много, че песъчинките, в пясъчния часовник, с който го отмервали се изтънили и станали почти невидими, живяло едно момиченце. То било мъничко, слабо, с руса коса и сини любопитни очи. Косичката му връзвали със синя панделка, която приличала на голяма пеперуда, кацнала върху глухарче.

Момиченцето обичало да чете приказки, а после подреждало парцалените кукли, ушити от дядо му и си измисляло нови приказки, защото никак не обичало тъжните. Искало краят винаги да е хубав. Малката кибритопродавачка намирала топъл дом, маса с курабийки и топло мляко, малката русалка и нейният принц живеели щастливо на остров в блестящ дворец, който се виждал отдалеко, злата вещица пиела от вълшебен извор и се превръщала в добра фея, лошият великан ставал защитник на слабите... Растяло момиченцето, приказките, които четяло се променяли. Все по-трудно измисляло добър край за тях.

Улисано в стремежа да измисли красив край на поредната приказка, нито то, нито родителите му забелязали, че се е превърнало в млада жена. Вече не приказките, а животът започнал да поднася тъжни истории, и било време да разбере, че не може да измисли хубав завършек на всяка от тях. Вместо на куклите, разказвала на баща си какъв добър съпруг си е намерила, как добре и сговорно живеят, а баща и тъжно поклащал глава и се правел, че и вярва.

Разболял се баща и и не след дълго починал. Младата жена потънала в дълбока скръб. Нямало как да измисли добър край на тази история, нито на кого да го разкаже. Дълги дни и нощи плакала, докато на края, изтощена от сълзите, скръбта и мислите, заспала.

Заспала, и сънувала, че спи. Виждала се сякаш от страни. Облечена в старичък анцунг, спяла на табуретка, подпряна на таблата на детското креватче. В креватчето - малкият и син, пламтящ от температура, а на съседното легло, другият и син, също болен. Видяла, как се стряска от неволната дрямка и протяга ръка към челцето на детето. В този миг, в стаята влязъл пияният и съпруг и с виковете си събудил децата.

Това я събудило наистина. Огледала се. Дааа - анцунгът на гърба и бил същият. Децата наистина били в креватчетата си, но спяли здрав сън. Съпругът още не се бил прибрал от поредния запой. Станала и изведнъж разбрала - не може да бъде ИЗМИСЛЕН добър край! Трябва да го създаде.

На следващия ден хванала двете деца за ръка и напуснала дома на пияния си съпруг. Започнала да създава сама доброто в живота си. Така живее и до сега. Не се опитва да измисли добрия край, а твори добро продължение на това, което и се случва.