НА ВЪРТЕЛЕЖКАТА

Темата „НА ВЪРТЕЛЕЖКАТА” е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен от Блогатство. Състезанието е за брой подписани коментари.

Победител в BLOG CHALLENGE № 1 е БИСЕР ВЪЛОВhttp://biservalov.net/

Победител в BLOG CHALLENGE № 2 е ДЕСИ БОШНАКОВАhttp://boshnakova.com/

Победител в BLOG CHALLENGE № 3 е ДЕСИ БОШНАКОВАhttp://boshnakova.com/

Победител в BLOG CHALLENGE № 4 е Божидар Костовhttp://bojidar.site90.com/?p=342

Победител в BLOG CHALLENGE № 5 е ДЕСИ БОШНАКОВАhttp://boshnakova.com/

Моля, оставете тук вашите коментари и гласувайте с бутона Свежо!

Походката ми вече е различна. След дългите месеци прекарани у дома, вече се престраших да излизам и сама. Подранилата пролет ме изкуши и бавничко (за да не ми личи, че замятам единия крак) се разхождах по любимите си улички. Надничах през витрините на новоизникнали магазинчета, радвах се на слънцето, разкопчах палтото, за да усетя вятъра. Свалих и шапката. Беше приятно да вдишвам аромата на приближаващата пролет, макар примесен с този на автомобилите. Неусетно стигнах до морската градина. Чувствах се изморена. Изведнаж осъзнах, че отдавна не съм ходила толкова дълго и се изплаших. Седнах на една пейка и сякаш включих машината на времето...

Кога беше? Толкова отдавна! Завършвахме осми клас. Там, където сега е лъскаво заведение, тогава имаше военен стол. Майката на една от съученичките работеше там и ни разрешиха да си донесем почерпка, за да отпразнуваме завършването. Някой донесе грамофон, плочи и танцувахме, пеехме заедно с грамофона. Пред отворените прозорци накацаха баби от съседните къщи и ни се радваха. Сандвичите и пастите така си стояха по масите. Само лимонадата застрашително намаляваше, но пък точно отсреща беше "Гъбката" - павилион под формата на гъба, където продаваха най-чудната лимонада в чашка. От голям буркан с дълга лъжичка ти слагат в чашата лимонада, или малинов сироп, или сироп от мента и доливат с газирана вода. Като поднесеш чашата към устата си, за да отпиеш, усещаш по носа си тънките пръски от газировката. Връх на удоволствието беше да си поръчаш смес - по една лъжичка от всичко! Сипваха го в голяма чаша и удоволствието беше ммммммммм. Неописуемо. Но това сруваше 10 стотинки. А лимонадата - 2. На няколко пъти събирахме стотинки и в големи кани от стола, ходихме да купим смес - все пак празнувахме. В късния следобед ни подсетиха, че трябва да си тръгваме, защото столът трябва да се подготви за вечерята. А на нас не ни се тръгваше. Вече осъзнавахме, че осемте години, прекарани заедно са свършили. Какво ни очаква в новите училища, още не знаехме, но не ни се искаше денят да свършва.

До гъбката имаше въртележка. Забавление за бебета, а ние бяхме вече големи. Почти гимназисти. Големи ли? Кой каза! Събрахме последните си стотинки и помолихме човека на въртележката за няколко кръгчета. Не можа да ни откаже. Въртя ни дълго - докато изпеем целия си репертоар от любими песни. Бабите ръкопляскаха, класната седнала странично на едно конче се смееше, а ние пеехме. Една след друга, песните се преливаха, застъпваха...

Дълго седях на пейката. В ушите ми звучаха песните. Стана ми хладно и се огледах - гъбката си е още там. Но продават фанта, кока кола, няма вафли по 5 стотинки и лимонада по 2. Въртележката също беше изчезнала... Прецених, че няма да успея да се прибера пеш и се качих на първото такси. Шофьорът ме погледна доста странно, когато го попитах, как мисли, дали ако там сега има въртележка, ще позволят на 40 деца да се возят половин час почти без пари и да пеят, само защото са весели, хубави и току що завършили осми клас.