вторник, 6 март 2012 г.

МАМА МИ КАЗА…


Всички на терсене, а аз наопаки. Отгледала ме е баба ми. Наричах я мама Жени. Тя ми беше и баба, и приятел в игрите, и майка… За това ще пиша за един от последните и уроци. Урок, от който още ме боли. Но заради играта, запазих заглавието, предложено от Пламен.





Много пъти съм писала за нея. Най-топлите ми детски спомени са свързани с МАМА ЖЕНИ.
***
През онази година, лятото дойде рано. Краят на май, а през отворения прозорец лъха топлина. Бях успяла да се измъкна от дома за сесията и цяла седмица се наслаждавах на това, как ме глези мама Жени. Четях за изпитите, а тя ми слагаше тихичко чинийка с любимо ястие и чака – опразни ли се, взема я пак тихичко. Да не ми пречи.
Трябваше за една седмица да взема пет изпита. Спях по няколко часа – лягах на разсъмване и към осем вече пиехме заедно кафе. Тя тръгваше на пазар, а аз пак сядах с купчината учебници и тетрадки. А милата ми мама Жени – смалена от годините, но ходеше пъргаво и безшумно около мене, безпогрешно познаваше, кога ми е необходимо кафе, кога кифличка – от онези, дето само тя може да опече.
В малкото часове, които си давах за сън, дълго се мятах из леглото, без да заспя. Мислех за детето, което бях оставила на свекърва си, когато успявах да заспя, се стрясках, защото не го усещах до себе си… През деня въпреки конските дози кафе ми се доспиваше и тогава влизах в банята. Хладък душ и с нови сили залягах над читанките. След едно такова експресно къпане, тя както винаги ме посрещна с готовото кафе, а аз по бельо, с разпуснати дълги коси, за да изсъхнат, седнах да го пия. Баба ми се повъртя, повъртя и донесе един пеньоар, за да ме загърне:
- Наметни се! Ще изстинеш! – каза тихо тя и метна върху раменете ми освен дрешката и хавлиена кърпа.
Беше ми топло, и отреагирах остро. Развиках се, че вече не съм дете, че ако ми е студено и имам необходимост, мога и сама да се облека… Метнах на една страна кърпата, на друга пеньоара, а тя се сви, стана сякаш още по-дребничка, седна до прозореца и тихо заплака. Пофучах, пофучах и се облякох, за да седна да уча. През нощта, когато вече заспивах, тя дойде и докато придърпваше завивката върху голото ми рамо, ме целуна по косата.
През август, вече я нямаше.
И до сега ми тежи това, че тогава я разплаках. И до сега ми тежи, че тогава не поисках прошка.
Много пъти съм разказвала това на децата си. Дано са ме разбрали и са запомнили, че не бива да премълчаваме думите за извинение и обич към най-близките си хора. Дано са запомнили и не си причиняват това, което съм си причинила аз.
Мама Жени, ако там, където си можеш да ме чуеш, знай – много те обичам. И много съжалявам, че волно или неволно съм те карала да плачеш. Прости ми!

34 коментара:

  1. Ако ви хареса, не се притеснявайте да коментирате тук! Благодаря.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти, Нина! Успя да ме развълнуваш мен - дъртото магаре! Такива текстове трябва да има в детските читанки! То не, че нямаше, ама пуста и мода...
    П.П. Честит празник, Нина! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Привет, Нина! Вела в Skype ми каза и горещо ми препоръча да прочета твоя разказ, за което й благодаря. Нина, разказът ти е много затрогващ. Написала си го с много чувство и искреност. Понякога човек оценява хората, които са го обичали едва, след като безвъзвратно са ги загубили.
    Честит 8-ми март, Нина! Бъди обичана и обичаща, желана и безкрайно щастлива, мила приятелко!

    ОтговорИзтриване
  4. Всеки път ме трогваш, Нина! Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  5. Много е хубаво, Нине! А за баба ти не се тревожи- тя отдавна е разбрала, че си съжалила за постъпката си. Мир на душата й!

    Нинка, успех, мила!!!
    Мила Маркова

    ОтговорИзтриване
  6. Мен също много ме развълнува, защото видях себе си там някъде...
    Трогателна история, историята на живота ни...
    Стискам палци да успееш приятелко!
    Марияна Даскалова

    ОтговорИзтриване
  7. Сигурна съм,че мама Жени ти е простила.Толкова любов и искреност има!
    УСПЕХ!

    ОтговорИзтриване
  8. Всеки може да види себе си тук,защото е истинско,а не захаросано! Успех Нинка!
    Светулката от Лом

    ОтговорИзтриване
  9. Ne samotalant i um sa nujni,a i goresto sarze,dobra dusa i stremej kam dobroto sa nujni,za da se napise takava izpoved-valnuvasta,istinska,trogatelna,pou4itelna,zapomniasta se....Iskreno me hvana za sarzeto,NINA,blagodaria ti!Ima takiva hora,nekanonizirani svetzi,kato tvoiata mama JENI!Gordeia se,4e te imam kato virtualen sabesednik.Dano Gospod ni srestne najivo,za da ti razkaja i za moiata mama JENI,kazvase se Zaharina,vikah i lelia ZAHAR!Sigurna sam,4e s tvoia uset i 4uvstvitelnost,ste napises oste po-valnuvasti i zapomniasti se istopii,maistorski,taka,kakto samo ti umees!USPEH ti jelaia!Vela Pancheva.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Веле. И аз се надявам, да успеем да се срещнем.

      Изтриване
  10. Много прочувствено и искрено развълнувах се и аз успех

    ОтговорИзтриване
  11. Е,Нина,бабите са нещо много специално и в моя живот.Обожавам си ги и двете нищо ,че бяха съвсем различни като характери.Пък и като четох разказа ти усетих същите чувства,които изпитвам всеки път ,когато си мисля за тях-носталгия и любов.
    Благодаря и успех!
    Нели Гюрчева

    ОтговорИзтриване
  12. Прекрасно е:Един живот,един човек,сълзи едва ли от обида,а от мъката по теб.Прекрасно е Нина,един урок за често забравеното от нас извинявай и сълзите които ще носиш като заседнала хапка цял живот.Урок не само за твоите деца,урок и за нас!Благодаря ти за разказа и вълнението което изпитах и УСПЕХ!!!!

    ОтговорИзтриване
  13. Много ме натъжи това разказче. Аз късно оцених колко са важни малките жестове показващи истинска обич, а ние сме свикнали в детството си с тях и ни липсват когато вече сме пораснали. Неволно подобна топлина аз съм търсила и в любимия човек, но той дали е имал като твоята мила и любеща баба и знае ли как въздействат подобни жестове на безкористна обич.
    Не тъжи Нина ти си щастливка че си имала такава майка. Тя не вярвам да ти се е разсърдила, друго може би е предизвикало нейните сълзи. Не винаги нещата изглеждат така както ги виждаме.

    08.03.2012г Б.Б.

    ОтговорИзтриване
  14. Иванка Андреева8 март 2012 г., 17:37 ч.

    Много вълнуващо!

    ОтговорИзтриване
  15. "Осмели се да покажеш малко нежност" и обич.

    ОтговорИзтриване
  16. Нина, разказът ме разплака...Вълшебен е!

    ОтговорИзтриване
  17. Развълнува ме Нина ... аз нямах такава баба. Дядо бе такъв, но много рано си отиде. За него всички внуци бяхме специални. Благодаря ти, спомних си за дядо и коня му. След като почина разбрах, че съм била любима внучка на дядо. Не споделих с другите, всеки мислеше че е специален.
    Имала си много обич.

    ОтговорИзтриване
  18. Mnogo hubav razkaz!!!Pozdravlenia!!!
    Za sajalenia sigurno vseki ima takiva spomeni,koito ne mojem da si prostim...

    ОтговорИзтриване
  19. Нина,много ме развълнува разказа ти....Колко силни и подкрепещи са спомените за любимите ни хора...Да- мама Жени е изтрила сълзите си вече...тя и тази вечер ще те стопли и нахрани, а твоят разказ направи сърцата ни по-големи за обич и уважение!

    Нина- Смолян

    ОтговорИзтриване
  20. PREKRASNO,NINOCHKA...PETSI SAM.

    ОтговорИзтриване
  21. Hubavo e,razvalnuvah se!Uspeh!
    Tsveti Petkova

    ОтговорИзтриване
  22. Затрогващо, Нина! Мисля, че всеки от нас има по един такъв чивек в живота си. Важното е наистина да казваме "обичам те", когато още могат да ни чуят (сигурно могат да ни чуят и когато си мислим, че не могат - това е чудото на живота). Честит празник!

    ОтговорИзтриване
  23. Благодаря ти за урока, мила!!!
    Надявам се, че не е късно да помогна с подкрепата си...
    Успех!!!

    ОтговорИзтриване
  24. продължавайте да пишете и да споделяте тук с всички нас, поздрви и до скоро

    ОтговорИзтриване
  25. Прекрасно,Нинка,както винаги!Удоволствието да те чете човек е голямо.Моля те ,не изпитвай угризения!Всичко ти е простено.

    ОтговорИзтриване
  26. Нинка , много , много е хубаво.................
    /Zarito/

    ОтговорИзтриване
  27. Въздействащ разказ, валиден общо, за отношенията ни с любимите ни хора, как често ги нараняваме, но те знаят, чувстват любовта ни, въпреки всичко, защото тя, идва право от сърцето.

    ОтговорИзтриване
  28. Този спомен ме разчувства до сълзи! Аз не съм отгледана от бабите ми, но самата аз като баба съм като героинята на разказа. Да даде Господ здраве, да отгледам моите внучета и да бъдат винаги добри и почтени хора!
    Благодаря, Нина, за талантливите разкази, които прочетох на един дъх! С най- добри благопожелания!
    Сашка, Виена

    ОтговорИзтриване
  29. I otnovo me raplaka Ninka do sega ne znaeh che osven da boravish kato fakir s zifrite si pishela i taka prekrasno che dokosvash i nai-tankata i nai-skritata struna v moiata dusha. Blagodaria ti mnog che mi dade vazmojnost da vidia i se dokosna do tazi tvoia darba

    ОтговорИзтриване