събота, 5 март 2011 г.

СБОГОМ МОЯ (НЕ)ИЗВЕСТНОСТ

Провокирана от поредното блогърско предизвикателство, реших и аз да се включа. За пръв път участвам в конкурса на компанията Prestigio за блогърска публикация под заглавието „По пътя“. Наградата е GPS навигация Prestigio GeoVision 5500BT, а за да я спечеля, се нуждая от вашите коментари тук. Благодарности на Василена Вълчанова за лично отправената покана да се включа в конкурса.



Три месеца, след като тръгнах на среща с неизвестното, реших, че е време да се разделя с него. Дали сбърках, че тръгнах? Сега ще се опитам да направя равносметка.
Своге. Прекрасно малко градче, скътано в гънките на планината, следващо склоновете и. Пръснати по баирите квартали със звучни имена - Дренов (с ударение на О), села носещи легенда в имената си - Свидня (красива легенда за любов, която някога ще ви разкажа)...
Попаднах във фирма, за каквато съм мечтала. Няколко дейности. Предизвикателство за всеки икономист. Е, заварих доста объркано счетоводство, но положих усилия да изправя повечето допуснати грешки и недоработки. До тук - добре. Ноооо имаше и едно голямо НО! Собствениците плащаха когато се сетят и колкото им се откъсне от сърцето. А то, сърцето им ама хич не искаше да откъсва.
Срещнах интересни хора. Научих много истории, плачещи да бъдат разказани. И ще ги разкажа - някога. Но - пак има НО! На работа колективът се състоеше предимно от некомуникативни хора. С такива трудно се работи.

Това беше изгледът, с който започваше денят ми. Високо дърво, протягащо клони току срещу прозореца ми на третия етаж. Насреща, през мъглата се виждаха склоновете на планината, а зад тях се опитваше да пробие облаците зимното слънце. Направих няколко похода из планината, издебвайки хубавите дни - а такива тази зима имаше. Напих се с красотата планинска, нахраних се с гледки спиращи дъха. Попълних сбирката си от хубости със снимки, направени не с моя телефон, а с хубавите апарати на приятелки. Ноооо - сетихте ли се - пак има НО! Доста дни се наложи да гладувам и да се тревожа, че не мога да изпратя на семейството си парички. Защото и аз не бях получила.
Така дойде решението. Поставих въпроса пред ръководството ребром - ще направя годишните отчети, но ако ми платите и си отивам. Платиха. Направих отчетите. Взех си сбогом с малкото хора, за които ще тъгувам и поех обратния път.


Ето го - дългият снежен път към дома. До София покрай дефилето на Искъра. Реката, която видях и ядосана, бурна, и спокойна. Реката, която мечтаех да видя заобиколена със зеленина. Реката, където снимах гордо семейство патета. Дано пак се върна при тебе, Искъре! Просто така - на разходка! После, разбитото околовръстно. Ледът и снегат малко за загладили изровения от тежките камиони път, но пак си друса и нашето малко возило
подскача и ръмжи.
Най-после поемаме по любимия ми подбалкански път. Заснежени склонове. Дървета като в призрачен сън - целите бели, сякаш са декор за приказка. Забелязали ли сте - обратният път винаги е по-дълъг. Пътуваш, пътуваш, очакваш да стигнеш, а пътят все не свършва! Редуват се градчета, села знаеш кое е следващото населено място, но ти се иска да си доста по-напред. Билбордове с правописни грешки, странни табели, светещи надписи "КАЗИНО" в пусти села, където нито един комин не пуши. На Козница, въпреки студа и снега моят приятел - продавачът на домашно сладко пак е излязъл. Не, не го познавам. Но ми е приятно да видя, че е там. Спираме. Той мигом излиза от колата и застава до писаната каручка, на която са наредени бурканчета, надписани с маркер по капачетата. Б - тоест боровинки, Я - горски ягодки, боров мед, пчелен мед, къпини. Всичко има. Вземам две бурканчета с дъхаво сладко от горски ягоди.

По традиция спираме до крайпътното заведение преди Мъглиж. Гозбичка, с дъх на домашно. Водичка. Кафе. И пак поемаме. Наближаваме Карнобат. Най-после! Ще се качим на магистралата и сед малко сме в къщи. Да, ама не. Магистралата затворена. Имало снегонавявания. И защо са я направили! Цяла зима все е затворена. Минаваме по стария път. Вече мирише на море. Ето ги светлините на родния ми град. Светещият кораб до хотел "Мираж", и вече съм у дома. Посреща ме котаракът Том. Здравей, коте!
Сбърках ли? За добро ли беше? За зло ли? Не мога да преценя още. Радвам се, че съм си у дома. За сега това е добро. А утре? Утре ще започна пак да търся работа. Сбогом (не)известно, и здравей ново НЕИЗВЕСТНО!





67 коментара:

  1. Моля, коментирайте тук и гласувайте в Свежо. Благодаря ви!

    ОтговорИзтриване
  2. Колко мъка има в нашата мила родина!?

    ОтговорИзтриване
  3. Да....нещата от живота....български.Не си сгрешила.Обогатила си се....но не с пари.
    И пак в твоя стил, мъдро и увлекателно ни разказваш перипетиите си.Успех!

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря, Венера! Да. Обогатих се Важното е дори от неприятните ситуации човек да извлече позитивното. Поне се старая да е така. Пък и излязох с минимум негативи от ситуацията. Там останаха хора, които си чакат заплатите от три години. Не че ми платиха всичко. Не че очаквам да ми платят остатъка. Но не съм убедена, че съм сбъркала. Някои нарекоха това авантюра. Не смятам, че е така. В света хората са мобилни. Търсят и намират своето място под слънцето понякога на хиляди километри. Но ние сме все още в България. Та и местата под слънцето са си нашенски. Оказа се, че това не е моето място. Значи търся нататък!

    ОтговорИзтриване
  5. Всяко зло за добро, Нинка. Човек си вади капитални изводи от всяка грешка, ако е разумен. Не съжалявай за нищо... и в най-лошото има по мъничко добро!

    ОтговорИзтриване
  6. О, не съжалявам. Напротив - всеки опит е полезен!

    ОтговорИзтриване
  7. Едно приключение! Хора всякакви, но поне си видяла красива природа!

    ОтговорИзтриване
  8. Ех, Ванюша, добре, ама пак анонимно...

    ОтговорИзтриване
  9. ив.андреева5 март 2011 г. в 14:02

    Хора всякакви, но поне си видяла красива природа!
    И все пак, справих се, но ти си авантюрист, Нинка!
    Тук има доста за четене и то, интересни неща!
    Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  10. Нина,запази хубавите спомени,а доброто неминуемо ще дойде!

    ОтговорИзтриване
  11. Благодаря, Лидка. Това и мисля да направя.

    ОтговорИзтриване
  12. Няма ненужен опит, няма излишно преживяване. Случило се е, може би си го изстрадала, но приключението ти е докоснало душата ти. Само това има значение! :) Пък и сега си щастлива да си у дома... :)))

    ОтговорИзтриване
  13. Браво,Нина!Аз си мисля,че си взела правилното решение.Във всяко място можем да открием красивите неща.Ти просто си заменила красотата на Балкана с тази на семейния уют.Хубаво завръщане!:)

    ОтговорИзтриване
  14. Ще ти прозвучи банално,а и е така,но за мен случайности няма.Отиде,видя,преживя,придоби нова опитност и се върна там ,където ти е мястото.Отново с радост те приветствам с добре дошла у дома!

    ОтговорИзтриване
  15. Благодаря, Рени. Радвам се, че надникна в моята къщичка!

    ОтговорИзтриване
  16. Съжалявам, че не се е получило... и че не успяхме да се засечем в Своге. Ние пък още не сме се престрашили да опитаме живота там :)
    Не съжалявай за изгубеното време, 3 месеца на такова място се отплащат поне на здравето. Ако не беше пробвала, все щеше да се чудиш не изпускаш ли някакъв голям шанс.

    И добре дошла обратно у дома :)

    ОтговорИзтриване
  17. Така е! Не съжалявам - загубено е проспаното време!

    ОтговорИзтриване
  18. НИНКА...КАКТО ВИНАГИ СИ ПРЕДАЛА ВСИЧКО ТАКА УВЛЕКАТЕЛНО!!!ВСЕ ЕДНО ПЪТУВАХ С ВАС НА ВРЪЩАНЕ...
    И...ЗНАЕШ ЛИ, МИСЛЯ, ЧЕ ТАКА Е ТРЯБВАЛО ДА СТАНЕ...НА ТЕБ МОЖЕ БИ ТИ Е МЪЧНО, НО...НЕКА НЕ ТИ ПРОЗВУЧИ ЕГОИСТИЧНО, НО...АЗ СЪМ ДОВОЛНА! ДОВОЛНА СЪМ МИЛА ПРИЯТЕЛКО ,ЧЕ СИ ОТНОВО БЛИЗО ДА МЕН!!!
    ДИМА ТЕ ПРЕГРЪЩА ГОРЕЩО И СЪРДЕЧНО!

    ОтговорИзтриване
  19. а на мен ми е тъжно.....понякога бях там и като че ли аз се чувствам виновна....

    ОтговорИзтриване
  20. Коте - ти разкрасяваше дните ми, когато беше там! Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  21. Както всичко ,което се случва в България и твоите преживявания не се отличават много от тези на сънародниците ни!Тези "работодатели" и в кавички и без ,които се навъдиха напоследък явно не са учили в часовете по математика действието"изваждане",а само събиране!Не им се дават пари,ама им се иска работата да е свършена перфектно и то от специалист,нали?То събирането е хубаво нещо,само да получаваш,да получаваш и пак и пак,ама да даваш-не е много приятно-така разсъждава всеки един "бизнесмен",който си мисли,че света окоо него се върти и всички за него трябва да работят и то без пари!Но от всичко лошо има и нещо положително-парен-каша духа,Нинче,вече ще трябва да проверяваш ,а не сляпо да се доверяваш на подобни работодатели и все пак родния дом си е роден дом където и да ходи човек се връща там-от където е тръгнал!Успехи за напред!Поздрави от мене -Динка Божинова!

    ОтговорИзтриване
  22. Много вълнуващо четиво! Дано при следващата си работа да имаш повече късмет!

    ОтговорИзтриване
  23. Динка Божинова!6 март 2011 г. в 12:35

    Както всичко ,което се случва в България и твоите преживявания не се отличават много от тези на сънародниците ни!Тези "работодатели" и в кавички и без ,които се навъдиха напоследък явно не са учили в часовете по математика действието"изваждане",а само събиране!Не им се дават пари,ама им се иска работата да е свършена перфектно и то от специалист,нали?То събирането е хубаво нещо,само да получаваш,да получаваш и пак и пак,ама да даваш-не е много приятно-така разсъждава всеки един "бизнесмен",който си мисли,че света окоо него се върти и всички за него трябва да работят и то без пари!Но от всичко лошо има и нещо положително-парен-каша духа,Нинче,вече ще трябва да проверяваш ,а не сляпо да се доверяваш на подобни работодатели и все пак родния дом си е роден дом където и да ходи човек се връща там-от където е тръгнал!Успехи за напред!Поздрави от мене -Динка Божинова!

    ОтговорИзтриване
  24. НИНКА...КАКТО ВИНАГИ СИ ПРЕДАЛА ВСИЧКО ТАКА УВЛЕКАТЕЛНО!!!ВСЕ ЕДНО ПЪТУВАХ С ВАС НА ВРЪЩАНЕ...
    И...ЗНАЕШ ЛИ, МИСЛЯ, ЧЕ ТАКА Е ТРЯБВАЛО ДА СТАНЕ...НА ТЕБ МОЖЕ БИ ТИ Е МЪЧНО, НО...НЕКА НЕ ТИ ПРОЗВУЧИ ЕГОИСТИЧНО, НО...АЗ СЪМ ДОВОЛНА! ДОВОЛНА СЪМ МИЛА ПРИЯТЕЛКО ,ЧЕ СИ ОТНОВО БЛИЗО ДА МЕН!!!
    ДИМА ТЕ ПРЕГРЪЩА ГОРЕЩО И СЪРДЕЧНО!

    ОтговорИзтриване
  25. Каквото е писано на глава, на камък не иде! Горе главата!

    ОтговорИзтриване
  26. Да... така е днес в България, но важното е да гледаш напред и да имаш успех в намирането на работа на новото старо място- у дома :)))

    ОтговорИзтриване
  27. Интересно, Нина! Все пак е било нещо различно. Желая ти успех!

    ОтговорИзтриване
  28. Ей, Нина, както винаги, позитивна, градивна, дори в трудностите и неправдините! Да си жива и здрава, всичко ще се нареди, а най-доброто ни очаква, нали знаеш!:)))Поздрави!!!
    Evgenia Avramova

    ОтговорИзтриване
  29. Пътуване към началото-това е всеки край!Ново начало ти желая Нина ..от сърце!!!

    ОтговорИзтриване
  30. Прба-грешка.Друг път няма.

    ОтговорИзтриване
  31. Нина, подсещаш ме за това, че човек е човек, когато е на път. Благодаря ти за текста, много ми хареса. УСПЕХ!

    ОтговорИзтриване
  32. Страхотно,увлекателно написано!Започни книга мила моя и ще получиш заслуженото!Обичам те,знай че живота не свършва във Своге!
    Светулка твоя

    ОтговорИзтриване
  33. Имаш един глас-подкрепа и от мен! :)

    ОтговорИзтриване
  34. Прочетох с голямо удоволствие.

    ОтговорИзтриване
  35. Поздравления за всичко, Нина! Невероятен човек си и де да имаше повече хора като теб! Много искам да напиша нещо окуражително, но никак не ми идва. Просто такъв е живота, такава е действителността. Иска ли човек да разчита на труда си, на знанията си може и да намери удовлетворение, но материален израз едва ли. Там е работата, че човек, който не може без духовност все пак има нужда и от хляб:(. Но няма значение, пак ще преживееш, няма да останеш без работа, убедена съм. Пожелавам от сърце да спечелиш наградата и да си я ползваш със здраве!

    ОтговорИзтриване
  36. Благодаря за хубавите думи, Кери! Надявам се да успея - не за наградата - участвам заради тръпката. Искам да успея в това, да намеря своето място под слънцето.

    ОтговорИзтриване
  37. Страхотно написано. Съпреживях пребирането ти от Своге до Бургас. Доста увлекателно разказваш. Даже в ресторанда до Мъглиж усетих мириса на топло преготвена гозба с филийки препечен хляб :)) Чак като минавам от там, ще се отбия следващия път! Благодаря за разказа!

    ОтговорИзтриване
  38. Благодаря за удоволствието да се потопя в един свят, където дори несгодите не водят до трагедия, а отварят поредния шанс за нещо по-добро. Ех, ако повече икономисти пишеха така... Поздравления! Е.Кирова

    ОтговорИзтриване
  39. Хареса ми и видях, че има хора като мен, които освен икономисти са и естети, забелязващи дребните неща около нас. Защото, ТЕ, дребните радости около нас са онзи пълнеж, с който се запълва понятието щастие! За жалост повечето от нас го виждаме едва, когато е станало "преди години"... Нека виждаме малките неща около нас, за да сме щастливи! Благодаря ти Нина за малкото щастие, което ми подари вечерта на 8 март :)

    ОтговорИзтриване
  40. Прекрасно Ниночка, дори от тъжното мжгиш да на правиш красиво!

    ОтговорИзтриване
  41. :) много е хубаво,успех в надпреварата

    ОтговорИзтриване
  42. Много приятно четиво!

    ОтговорИзтриване
  43. Разни хора, разни идеали...

    ОтговорИзтриване
  44. Радвам се, че има хора като теб, Нина!

    ОтговорИзтриване
  45. Чудесно е, Нинка. Не съжалявай за грешките и неволите в животът си, те ще ти помогнат да оцениш хубавите моменти!!!

    ОтговорИзтриване
  46. Евгения Абгузова9 март 2011 г. в 17:19

    Мила,Нинка! Попътувах и аз с Неволята и с теб по пътя към единствено правилното решение, което взе! По пътя от Своге към Бургас и семейството , по пътя от възможност за уж сигурна и доходна работа, платена със сигурно унижение, към неизвестното , но достойно продължение на живота ти ! Желая ти успех ! Изненадана съм от таланта ти на пътеписец ! Така ярко си описала видяното и срещнато по пътя , че в устата ми все още е вкусът на сладкото с буква Я , а в ноздрите ми - мирисът на море ! Очите ми все още са пълни с прекрасните природни гледки от разходката ни в Своге , а душата ми е покорена от разказа за твоята съдба ! Ти спечели уважението ми, когато заряза собствените си несгоди и сериозни здравни проблеми за да дадеш кръв за умиращия приятел на твоя син ! Момчето е спасено и доброто, което стори, сега ще бележи твоя път нагоре , към твоята същност на Човек с голяма буква ! Успех , приятелко ! Заслужаваш наградата ! Винаги твоя Евгения Абгузова

    ОтговорИзтриване
  47. Човекът е човек, когато е на път! Най-хубавото е, че обичаш предизвикателствата, а само мечтателите правят крачки напред. Поздрав:Андрей

    ОтговорИзтриване
  48. Гинка Петрова12 март 2011 г. в 16:40

    Не зная как да определя това- авантюра ли, приключение ли, но то събуди интересът ми към ЧОВЕКА Нина. Подкрепям те, желая ти здраве и нека волята никога не те напуска. Тогава неминуемо ще дойде и успехът!

    ОтговорИзтриване
  49. Пожелавам ти успех, Нина, стискам палци за наградата !

    ОтговорИзтриване
  50. ПОЖЕЛАВАМ САМО ЗДРАВЕ, ОСТАНАЛОТО ЩЕ СИ ГО НАПАЗАРУВАМЕ.

    ОтговорИзтриване
  51. Изпращам ти поздравления и ти пожелавам да спечелиш с това увлекателно четиво!

    ОтговорИзтриване
  52. Mila, Nina! Vsi4ko v jivota ni se slu4va, za6toto e triabvalo da se slu4i. Niama ni6to slu4aino! Vsiako predizvikatelstvo ni e izprateno, za da ni napravi po- silni i da ni izka4i stapalo po- nagore v stalbicata na jivota. Taka e i s teb. Postapila si mnogo pravilno i ve4e si gotova za novoto, koeto jivota 6te ti predloji, za6toto sega si po - silna ot predi¨!Varvi napred! Pojelavam ti uspeh po patia ti!!!

    ОтговорИзтриване
  53. Поздравления за умението така увлекателно да разказваш, Нинка!

    ОтговорИзтриване
  54. Ne Nina izob6to ne si sbarkala 4e si tragnala,4ovek se u4i tzyal jivot ,vajno e da si nau4i dobre urotzite,a ti si strahoten CHOVEK,sigurno vsi4ko ti e bilo ot polza,moite pozdravleniya za sposobnosta ti da razkazva6 taka dobre ,jelaya ti uspeh..!!!!!!

    ОтговорИзтриване
  55. Gospojo Nikolaeva,pozdravlenia za hubavia putepis proslediavasht putia ot Burgas do Svoge i obratno v zimnia den.Uvi,situaciata v Bulgaria e takava,horata rabotiat za malko pari, a rabotodatelite ne iskat da im davat dori i tolkova.Pulen kapitalizum.A na vas jelaia uspeh i vse taka da priemate optimisti4no jivota.Tsvetelina Petkova

    ОтговорИзтриване
  56. anistoyanchova
    Хубава природа. И куп преживявания, които ни отравят животворното й въздействие. Но човек, стига да е останал жив и здрав, не губи от тях, а се обогатява. Наистина понякога обогатяването ни идва в повече.
    Изобщо не си авантюрист. Вървят напред в живота хората, които не се страхуват да опитат. Днес четох "Десетте правила за живота на Алберт Айнщайн". Ето едно от тях:
    "За да станете безупречен член на стадо овце, нужно е, на първо място да бъдете овца."
    Бъди здрава! Продължавай напред и нагоре!

    ОтговорИзтриване
  57. Много увлекателен и реалистичен, за четящия го, пътепис!Почти усетих на небцето си дъхавия вкус на сладко от горски плод и боров мед,както и изпълващия дробовете планински зимен въздух.И още-само един истински бургазлия,закърмен с морски бриз, може да напише това :"Вече мирише на море."
    А за описаната житейска и професионална ситуация-разбирам Ви...Ами и аз в момента съм пред същото "неизвество" и изцяло Ви разбирам .Обаче човек не бива да унива,още повече, че събитията в живота ни са един вид кръговете от архимедова спирала и няма как да се избегнат.Просто така е трябвало да ни се случи, за да си "научим" урока,а и да се дообогатим с емоции и нови познати.
    Поздравления и успехи във всичко!:)

    П.П.Не бях попадала на блога Ви до сега,но ще си го добавя в блогрола и ще Ви чета с удоволствие.

    ОтговорИзтриване
  58. Чудесна импресия! Тя, красотата, е някъде там - между мечтата и тъгата по миналото сбъднато. И, слава богу, че го има неизвестното!:) Поздрав!

    ОтговорИзтриване
  59. Поздравления!Добър литературен изказ!
    Илиян Русев

    ОтговорИзтриване
  60. ами толкова е позитивно винаги при теб :) и така хубаво си го разказала, съвсем в твой стил, че единственото лошо остава родната действителност, от която ти пожелавам да преживяваш и усещаш все по-малко. много хубава импресия! успех на конкурсчето, а и в търсенето на нови авантюри (със знак+ ако може), щото изпитанията каляват духа и носят мъдрост и познание на такива като теб, но е хубаво и да си почиваме от тях понякога!

    ОтговорИзтриване
  61. Ти си борбено момиче! Не спирай да опитваш! А разказът ти е прекрасен! Успехи! :)
    Милена Йорданова

    ОтговорИзтриване