петък, 12 февруари 2016 г.

СРЕЩА С ДЕТСТВОТО


И друг път съм казвала, че съм късметлийка. Имах прекрасна баба, имах прекрасен баща, имах прекрасни учители.
Преди няколко дни по телефона ми се обади учителката ми от първи до четвърти клас. Покани ме на гости. Много се развълнувах. В уречения ден, стиснала букетче в ръката застанах пред вратата и. Посрещна ме ТЯ – моята учителка. Тази, която петдесет години след като съм завършила, ме помни, интересува се от съдбата ми.
Винаги при възможност съм посещавала и нея, и класната си до 8 клас. Когато децата бяха малки, ги водех със себе си. След едно такова посещение вървим и забелязвам, че те са умислени, шушукат нещо.
-         Какво става? – питам – Доскуча ли ви. Ей сега ще отидем в парка.
-         Не, мамо – отговаря ми малкият – говорехме си с батко и се чудим. При коя от нашите учителки сега, бихме могли да отидем така след време, и да си говорим, както вие си говорехте.
Не можах да им отговоря.
И този път си приказвахме за живота, за работата, за децата ми, за нейните деца и внуци. За всичко, за което можете да се сетите.



Е, не съм ли щастлив човек!

2 коментара:

  1. Вече е на 94. Да е жива и здрава!

    ОтговорИзтриване
  2. Mnogo e valnuvasto...chovechno..stastliva si eistvitelno Nina,s takava uchiyelka...BOG da i dade ZDRAVE i oste saznatelen jivot !!! Vela...

    ОтговорИзтриване