Родова памет 2 - Мама Жени

Продължение от

http://nikolaewa.blogspot.com/2009/05/1.html

След сватбата се преместиха в Бургас – малко градче край морето. Повечето къщи бяха дървени, но Николаки имаше двуетажна зидана къща. Дебелите стени и двойните прозорци не пропускаха влагата. На широките первази Хана постави съндъчета с цветя и поради мекия климат цяла година можеше да им се радва.

Хана се влюби в морето. Беше виждала Балатон, Дунава, но това, което преживя застанала за пръв път на брега му я разтърси и превзе сърцето и за винаги.

Женика също много обичаше да се разхожда боса по пясъка, да събира изхвърлените раковини и миди.

В градчето живееха представители на няколко нации – българи, турци, евреи, арменци и гърци. На пристанището пристигаха кораби и можеше да се чуе всякаква реч.

У дома говореха немски или гръцки, а Женика бързо намери приятели и вече дори четеше на няколко езика. Учеше във френския католически девически пансион. Будна и ученолюбива, беше любимка и на монахините и на пастора.

Владееше добре няколко езика, но българският, ставаше често повод за незлобливи шеги от страна на младежката компания.

- Женика, я кажи, каква е разликата между българския и немския!

- На немци, член отпред, а на българи – отзад. – казваше тя със сериозен вид и дълго не можеше да разбере, защо отговорът и предизвиква дружен смях. Та нали пълният член на думите в българския език е окончанието –ът, -ят, а на немски – der, die, das се поставят преди думата.

- Слушайте, слушайте, отиваме с Женика в магазина, а тя, една такава сериозна и любезна и вика – госпожо – вие крава, аз ваше дете. Дайте моля чанта от моя кожа. Ха-ха-ха.

Ернестина се залива от смях, а Женика смутено се усмихва – какво пак е сбъркала.

Наближаваше Коледа. Тази година за пръв път и позволиха да участва в градския карнавал.

- Мама, а къде ще нощувам след карнавала – нали не бива маските да се прибират у дома!

Майка и седеше в дълбокия шезлонг с тънка цигара в цигаре, обвита в синкав дим пред камината. Очите и бяха притворени, но Женика знаеше, че тя не спи. Беше я питала – защо пуши. Отговорът – „за да забравя”, много я беше озадачил. Веднъж даже опита. Седна в шезлонга, запали цигара, закашля се задавена от лютия дим с вкус на мента, но нищо не забрави. Приближи се до майка си и повтори въпроса.

- Спокойно, дете. Говорих с госпожа Хаджипетрова. Ще прати файтон да те вземе. У тях ще пренощуваш.

Подготовката за карнавала течеше с пълна сила. Намери мъжки костюм. Обичаше романите за Арсен Люпен – крадецът джентълмен, и беше решила да се маскира като него. Намери даже фалшиви мустаци.

***

Облечена във франтовски костюм, с горящи под бомбето очи, Женика скочи от файтона и тръгна по калдаръмената пътека към къщата на Хаджипетрови.

Вечерта прекараха в голямата гостна. Дъщерята на Хаджипетрови свири на пианото, Женика пя. Със смях обсъждаха случилото се на карнавала. После я отведоха в приветливо обзаведената гостна. Камината беше запалена, леглото меко, но Женика не можа да заспи. Цяла нощ неясна болка в кръста и корема я раздираше. На сутринта, с тъмни кръгове под очите се оплака на домакинята. Хаджипетрова се подсмихна многозначително и промърмори:

- Ами то така става с тези, които нося мъжки костюми.

Младото момиче ококори очи и се обля в сълзи. Госпожата усети, че шегата и не е разбрана, внимателно я заведе обратно в стаята и я успокои. Тогава Женика разбра, че вече е станала жена.

Прибра се у дома притихнала, движенията и станаха по-меки. Поривистостта, която понякога дразнеше Хана, сякаш се беше стопила.

***

Дните във френския пансион минаха бързо. Женика завърши с отличие. През последната година беше започнала да учи и италиански. Преподаваше и католическият свещеник. И той, както и монахините от пансиона беше във възторг от бързината с която момичето усвояваше родния му език. Беше приятно да установи, че в края на учебната година вече може да говори с нея на италиански. Свърза се с Хана. Предложи да устрои девойката като гувернантка в семейството на един граф от родния му град. Щяла да се грижи за две близначки по на дванадесет години и да ги учи на френски.

Така в края на лятото, с малко куфарче в ръка тя се озова пред портите на огромния замък. Беше виждала такива по илюстрациите. Графинята я прие топло. В семейството имаше деветнадесет деца. Най-големите вече имаха свои семейства, а най-малките бяха съвсем бебета. Денят беше мъглив и прохладен, но в големия салон гореше камина. Изморена от дългото пътуване, преизпълнена с впечатления и емоции, Женика се извини и помоли да и разрешат да се оттегли. Възрастната дама нареди на една слугиня да я заведе в стаята. Когато вече приближаваха вратата, от която лъхаше студ, графинята подвикна на прислугата:

– Сложихте ли попа в леглото на госпожицата?

– Да, госпожо – каза жената, подсмивайки се на реакцията на младото момиче.

Женика се изпъна. Що за нрави! Какво ще прави свещеник в леглото и! Влезе боязливо. Стаята беше полутъмна. Гореше само малка нощна лампа. Лъхаше на влага и студ. На леглото имаше огромна пухена завивка, която беше така издута, че неприятните подозрения се засилиха. Приближи тихо до него и леко надигна завивката. Седна и започна да се смее нервно. Под завивката се мъдреше черен мангал, поставен там явно за да я загрее. Осъзна, че заради черния цвят явно така наричат мангала. Бързо се съблече, извади „попа”, внимателно го постави в ъгъла и се мушна под завивките.