Светът, през погледа на детето в мен

Понякога осъзнавам, че детето и възрастният в мене непрекъснато се сменят и светът изглежда различно. Детето се забавлява в някоя житейска ситуация, а възрастният - анализира.

Преди известно време на прозорците на помещението под апартамента, в който живея, се появиха табели – РЕЙКИ ЦЕНТЪР, КОМПЮТЪРНА ДИАГНОСТИКА НА АУРАТА, и от този сорт. Много се смеехме и шегувахме у дома с тази диагностика.

След известно време разбрах, че гуруто на тези рейкита, или както се наричат там, е моя съученичка и приятелка от детските години. Ха! Детето в мен изпита необходимост да се позабавлява. Разбрах кога ще идва и слязох да се видим. Разцелувахме се, припомнихме си съучениците (когото пропуснахме, да прощава).

След дълго боледуване, аз все още не съм възстановена на сто процента. Моята дружка предложи да ми помогне да се оправя.

Тук е момента, да опиша обстановката в помещението. Килими, ниска мека мебел с възглавнички в източен стил, статуетки на Буда, ароматни свещи, бюро с компютър, икони. Не съм вярваща, но от този религиозно-технически миш-маш свят ми се зави. А в средата – масажно легло. Детето в мен наивно реши, че ще получа дружески масаж и с готовност приех да легна. Да, ама не! Вместо масаж, ми се връчи някаква метална пръчка, високопарно наречена ЖЕЗЪЛА НА ФАРАОНА. Трабваше да лежа и да я държа първо в едната ръка, после в другата, да слушам релаксираща музика и лекция, как да казвам на всяка своя клетка, колко много я обичам. Като се има пред вид, че човекът има приблизително 100 трилиона или 10¹⁴ клетки, дълъг разговор ми предстои – отбеляза детето в мен. В следващия момент, обаче трябваше да танцувам под някакъв дивашки ритъм, а това възмути възрастния в мен. Е, казах, каквото си мисля. Май обидих дружката си и от тогава не ми се обажда, когато идва.

Защо разказвам това. Преди време в сайта на Кръг Нова Магнаура се поведе дискусия “КОЙ ИМА ПРАВОТО ДА ДАВА СЪВЕТИ?”

Дамата е с висше образование. Още се чудя, вярва ли в това, което прави, или за нея е само бизнес. Съдейки по материалното състояние, което демонстрира, и по тълпите, които се събират долу, бизнесът е печеливш. Но морален ли е? Има ли право тя да ме съветва, да ми дава надежда, че ще изцели онова, което докторите не са успяли. Е, аз не приемам на доверие такива съвети, но и в мрежата се сблъсквам с множество целители, екстрасенси, проповедници на какво ли не. Към тях се обръщат хора изпаднали по една, или друга причина в криза – семейна, здравословна, сблъскали се със загубата на любим човек – дете, съпруг, брат... И се явява някакъв човек, който им казва, че се е свързал с духа на мъртвото дете, или дава съвети, амулети или нещо, което ще изцели болестта, или ще върне любовта, или...

Детето в мен се забавлява с лековерието, а възрастният в мене се бунтува. Цинично е да лъжеш хората, и да искаш да ти платят за лъжите. Особено, когато си играеш с човешките чувства, с човешката болка, с човешкия живот понякога.

Тръгнат ли да спорят дете и възрастен, винаги става объркано, и винаги побеждава възрастният. Та и детето в мен притихва и вече не му е забавна човешката глупост и наивност.

Разказът участва в предизвикателството на Пламен под надслов Светът през очите на детето в мен

Ако ви е харесал, моля гласувайте за него в svejo.net, защото критерият е броят гласове там. Благодаря!

Съгласно правилата, публикувам и линкове към историите на другите участници:

Радислав Кондаков http://www.pisalka.net/?p=381