ПЕСЕН ЗА ЩАСТИЕ

Темата „ПЕСЕН ЗА ЩАСТИЕ” е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен от Блогатство. Състезанието е за брой подписани коментари.

Победител в BLOG CHALLENGE № 1 е БИСЕР ВЪЛОВ http://biservalov.net/

Победител в BLOG CHALLENGE № 2 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/

Победител в BLOG CHALLENGE № 3 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/

Победител в BLOG CHALLENGE № 4 е БОЖИДАР КОСТОВ http://bojidar.site90.com/?p=342

Победител в BLOG CHALLENGE № 5 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/

Победител в BLOG CHALLENGE № 6 е ВАСИЛЕНА ВЪЛЧАНОВА http://vasvalch.com/

Победител в BLOG CHALLENGE № 7 е БИСЕР ВЪЛОВ http://biservalov.net/

Моля, ако Ви е харесало, оставете тук вашите коментари, подпишете ги и гласувайте с бутона Свежо!

Когато прочетох темата, в съзнанието ми нахлуха куп мелодии. Една девойка, се изказа, че темата не я вдъхновява. Не знам, дали само аз съм така устроена, но има песни, които са се запечатали в съзнанието ми с красив спомен и ме връщат в него, правят ме щастлива и в същото време ме натъжават, поради ясното съзнание, че не мога да върна времето... Понякога, дори тихо си плача, слушайки ги...

Дълго се чудих, коя от всички да избера. Дали песните, които пееше баща ми в онези прекрасни вечери край огъня на притихналия остров? Или италианските песни с които ме приспиваше баба ми? Или онези, които пеехме с приятелката ми, седнали на сипея в морската градина, докато посрещахме изгрева на слънцето, за да го рисуваме? Може би да разкажа за песента, която ме свърза с любимия човек, и която и до сега пускаме, когато сме настроени романтично?

***

Докато момчетата ми бяха малки, живеех далеч от родния Бургас. Възползвах се от всяка възможност, да се върна край морето, дори за няколко дни. Да се разходя по улиците, да чуя гларусите, да видя морето – независимо от сезона. Това ме зареждаше. Даже разкъсаните афиши по улиците ми махаха дружелюбно.

Едно лято – малкият беше на три години и половина, а другият на седем, пак прекарвахме отпуската ми в Бургас. С двете деца, не че можех да си позволя кой знае какви развлечения за себе си. Сутрин рано на плаж – големият не биваше да стои на силно слънце. След обед, докато те спяха, гледах да приготвя вечеря, за да помогна на мама. Кратка разходка, преди да са излязли комарите, защото малкият беше алергичен. После – у дома. Вечеряхме, приспивах ги, и сядах в кухнята заредена с вестници, списания и книжки. Майка ми си лягаше рано и не можех да гледам дори телевизия – телевизорът беше в спалнята.

Приятелка пееше в хор за славянски църковни песнопения и ме покани да пътувам с тях до Созопол, където щяха да имат концерт. Тръгнах, естествено с децата. Бях с ясното съзнание, че може и да не присъствам на целия концерт. Две деца, на такава възраст, музика, която не на всеки възрастен е понятна... Е, ако се разлудуват, ще излезем. Все пак, ще е нещо различно, ще съм между приятели, а и за хлапетата ще е разнообразие - пътуване, впечатления. Винаги съм обичала малките крайморски градчета. Има някаква магия в тях. Разходихме се, къпахме се в морето, ядохме пържена риба в едно капанче. Времето неусетно мина.

Концертът беше в реставрирана църква от ранното средновековие. Чужденците бързо я напълниха. Предвидливо седнах в края, близо до вратата. Излязоха хористките, облечени с дълги рокли в древногръцки стил. Час и половина магия! Моите две момчета притихнали, слушаха и не мърдаха. Когато хористите се поклониха и избухнаха аплодисменти, малкият се разплака.

- Искам още!

Малкото българи, се разсмяха и възрастна дама го взе на ръце:

- Детето иска още – провикна се тя.

Защо се върнах в Созопол? Защото през този ден бях щастлива. И защото тогава открих, че не е нужно някакво специално образование или възпитание, за да усетят децата красивото. Просто трябва да им се покаже.