петък, 12 март 2010 г.

ПЕСЕН ЗА ЩАСТИЕ



Темата „ПЕСЕН ЗА ЩАСТИЕ” е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен от Блогатство. Състезанието е за брой подписани коментари.

Победител в BLOG CHALLENGE № 1 е БИСЕР ВЪЛОВ http://biservalov.net/

Победител в BLOG CHALLENGE № 2 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/

Победител в BLOG CHALLENGE3 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/

Победител в BLOG CHALLENGE № 4 е БОЖИДАР КОСТОВ http://bojidar.site90.com/?p=342

Победител в BLOG CHALLENGE5 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/

Победител в BLOG CHALLENGE6 е ВАСИЛЕНА ВЪЛЧАНОВА http://vasvalch.com/

Победител в BLOG CHALLENGE № 7 е БИСЕР ВЪЛОВ http://biservalov.net/

Моля, ако Ви е харесало, оставете тук вашите коментари, подпишете ги и гласувайте с бутона Свежо!


Когато прочетох темата, в съзнанието ми нахлуха куп мелодии. Една девойка, се изказа, че темата не я вдъхновява. Не знам, дали само аз съм така устроена, но има песни, които са се запечатали в съзнанието ми с красив спомен и ме връщат в него, правят ме щастлива и в същото време ме натъжават, поради ясното съзнание, че не мога да върна времето... Понякога, дори тихо си плача, слушайки ги...

Дълго се чудих, коя от всички да избера. Дали песните, които пееше баща ми в онези прекрасни вечери край огъня на притихналия остров? Или италианските песни с които ме приспиваше баба ми? Или онези, които пеехме с приятелката ми, седнали на сипея в морската градина, докато посрещахме изгрева на слънцето, за да го рисуваме? Може би да разкажа за песента, която ме свърза с любимия човек, и която и до сега пускаме, когато сме настроени романтично?

***

Докато момчетата ми бяха малки, живеех далеч от родния Бургас. Възползвах се от всяка възможност, да се върна край морето, дори за няколко дни. Да се разходя по улиците, да чуя гларусите, да видя морето – независимо от сезона. Това ме зареждаше. Даже разкъсаните афиши по улиците ми махаха дружелюбно.

Едно лято – малкият беше на три години и половина, а другият на седем, пак прекарвахме отпуската ми в Бургас. С двете деца, не че можех да си позволя кой знае какви развлечения за себе си. Сутрин рано на плаж – големият не биваше да стои на силно слънце. След обед, докато те спяха, гледах да приготвя вечеря, за да помогна на мама. Кратка разходка, преди да са излязли комарите, защото малкият беше алергичен. После – у дома. Вечеряхме, приспивах ги, и сядах в кухнята заредена с вестници, списания и книжки. Майка ми си лягаше рано и не можех да гледам дори телевизия – телевизорът беше в спалнята.

Приятелка пееше в хор за славянски църковни песнопения и ме покани да пътувам с тях до Созопол, където щяха да имат концерт. Тръгнах, естествено с децата. Бях с ясното съзнание, че може и да не присъствам на целия концерт. Две деца, на такава възраст, музика, която не на всеки възрастен е понятна... Е, ако се разлудуват, ще излезем. Все пак, ще е нещо различно, ще съм между приятели, а и за хлапетата ще е разнообразие - пътуване, впечатления. Винаги съм обичала малките крайморски градчета. Има някаква магия в тях. Разходихме се, къпахме се в морето, ядохме пържена риба в едно капанче. Времето неусетно мина.

Концертът беше в реставрирана църква от ранното средновековие. Чужденците бързо я напълниха. Предвидливо седнах в края, близо до вратата. Излязоха хористките, облечени с дълги рокли в древногръцки стил. Час и половина магия! Моите две момчета притихнали, слушаха и не мърдаха. Когато хористите се поклониха и избухнаха аплодисменти, малкият се разплака.

- Искам още!

Малкото българи, се разсмяха и възрастна дама го взе на ръце:

- Детето иска още – провикна се тя.

Защо се върнах в Созопол? Защото през този ден бях щастлива. И защото тогава открих, че не е нужно някакво специално образование или възпитание, за да усетят децата красивото. Просто трябва да им се покаже.


51 коментара:

  1. Приятели, ако ви харесва, моля, пишете тук, подпишете и гласувайте в Свежо!

    ОтговорИзтриване
  2. Детската душа е тъй чиста, че без усилие открива доброто и красивото. Привличат се като магнит.А ти сини го разказала много интересно - както всеки път до сега.
    Добрина Атанасова

    ОтговорИзтриване
  3. ДЕЦАТА ВИНАГИ СА БИЛИ НАЙ-ТОЧНИЯ АРБИТЪР!!!
    МОЖЕШ ДА ИМ СЕ ДОВЕРИШ, ЗАЩОТО СА ИСКРЕНИ, ЧЕСТНИ И НЕПРЕДУБЕДЕНИ.....
    БЛАГОДАРЯ ,НИНКА!!!! ПАК МЕ УВЛЕЧЕ И МЕ НАКАРА И АЗ ДА СЕ ВЪРНА КЪМ ТАКИВА ПРЕЖИВЯВАНИЯ И С МОИТЕ ДВЕ МОМЧЕТА.....
    ПРЕГРЪЩАМ ТЕ, МИЛА ПРИЯТЕЛКО!!! ДИМА

    ОтговорИзтриване
  4. "...Даже разкъсаните афиши по улиците ми махаха дружелюбно...."
    Е това ако не е литература , кое е тогава ?
    Да , морето много взема , но е много дава !

    ОтговорИзтриване
  5. krasivo e...... muzikata vinagi nosi krasota....

    ОтговорИзтриване
  6. Екатерина Димитрова12 март 2010 г. в 22:12

    Нинка имаш завидния талант да разкажеш на пръв поглед обикновена случка по такъв начин, че човек не може да не чете до края - Нинка Сладкодумка :)
    Много интересно как децата са стояли затихнали и са слушали, явно в тези песни и в цялото място -тази църква е имало някакви вибрации, които неуловимо са въздействали - впечатляващо е!

    ОтговорИзтриване
  7. kogato moqt sin be6e na 6-7 godini, hodehme na matineta v zala Bylgariq, no nego nikoga ne go dopusnaha vytre - bil malyk :((((((
    e lelq mi go vzema6e i zaedno s neinata vnu4ka gi vode6e edna prese4ka po-natatyk - na kuklen teatyr...

    ОтговорИзтриване
  8. "Даже разкъсаните афиши по улиците ми махаха дружелюбно."
    Е и това не е литература , кое е тогава ?
    успех , Нинка !
    Твой , Иван Димитров .

    ОтговорИзтриване
  9. И все пак... искам и за песните на баща ти пък :)

    ОтговорИзтриване
  10. Чудесен спомен за магията на музиката!И моят баща пееше като Борис Машалов и свиреше на акордеон и пиано.Но за жалост моите деца не можаха да запомнят музиката и песните му. Замина си рано за да свири и пее в рая.Това ме върна назад и ми напълни душата.Благодаря ти!
    Ваня

    ОтговорИзтриване
  11. Хах, музиката е магия!

    Попаднах случайно на блога ти чрез challenge-а и успя да ме впечатлиш още с първия си пост! Успех!

    ОтговорИзтриване
  12. Чудесна тема.Невинната детска душа, още неподвластна на стереотипа може да ни бъде като пътеводител към красивото.
    Прекрасно,Нина!

    ОтговорИзтриване
  13. Стайко Цонев13 март 2010 г. в 7:29

    Поздравления Нина.Спомних си детството.Тогава пеехме.И сега трябва да го правим.

    ОтговорИзтриване
  14. Поздравления Нина.Спомних си детството.Тогава пеехме.И сега трябва да го правим.

    ОтговорИзтриване
  15. Страхотна история.Благодаря, че я сподели с нас!

    ОтговорИзтриване
  16. "...тогава открих, че не е нужно някакво специално образование или възпитание, за да усетят децата красивото. Просто трябва да им се покаже."
    Така е не само с децата. Поздравления, Нинка!

    ОтговорИзтриване
  17. Марина Симеонова13 март 2010 г. в 9:07

    Просто трябва да имаш душа...

    ОтговорИзтриване
  18. "...тогава открих, че не е нужно някакво специално образование или възпитание, за да усетят децата красивото. Просто трябва да им се покаже."
    Така е не само с децата. Поздравления, Нинка!

    ОтговорИзтриване
  19. Раздвоен съм. Те съм сигурен, че всички деца биха реагирали по този начин на тази божествена музика. Може би твоите деца са получили нещо от теб, макар и несъзнателно за теб самата. Не образование, но възпитание, любов, внимание...
    Това помага!
    Георги Давидков

    ОтговорИзтриване
  20. Георги, и аз не съм убедена, че ВСИЧКИ деца биха реагирали така, просто защото не на всички им се показва от най-ранна възраст красивото. Към това апелирам. Не че децата ми са извънземни. Нито пък аз. Просто винаги съм се стремила да бъда до тях и да им оказвам всичко, което обичам и харесвам, а грижата и любовта ми не се е ограничавала с материалното. Май сме водили този разговор ;)

    ОтговорИзтриване
  21. Чувството за душевна хармония не е подвластно на възрастово ограничение.Поздравления,Нина.

    ОтговорИзтриване
  22. Людмила Астарджиева13 март 2010 г. в 11:14

    Когато красивото ти се покаже още в детска възраст, то остава в тебе за цял живот и дори и да не го разбираш, се научаваш да го цениш.
    Браво, Нинче!

    ОтговорИзтриване
  23. А не позволихме ли ние да се откъснат деата от хубавите неща ?

    ОтговорИзтриване
  24. Щастието - изпято, възпято и... спято. Всъщност това е най-естественият начин да го споделиш и умножиш. Радвам се, че мога да вляза в тон :)

    С комплиментите на
    Еvdemoniq

    ОтговорИзтриване
  25. Музиката е докосване..може и най-виртуозната музика да не докосне сърцето ти,но понякога една простичка мелодия може да те накара да потръпнеш от щастие.А църковните песнопения са създадени с божията благословия-те са невидимата връзка на човека с Него..

    ОтговорИзтриване
  26. Децата нямат задръжките,притворството и лицемериеро на вазрастните.Те са спонтанни и истински.Ако не бяха почувствали музиката в душите и сърцата си,нямаше да реагират така.Имаш прекрасни деца,Нуся,а те имат пркрасна майка!
    ОТНОВО ЕДИН ЦВЕТЕН РАЗКАЗ,ИЗПЪЛНЕН С МНОГО ТОПЛИНА И ОБИЧ!
    /между друго-морето е,което спасява и мен/

    ОтговорИзтриване
  27. Ах, морето! Хареса ми! Асен Алеков

    ОтговорИзтриване
  28. много хубаво написано!
    от ралица христова

    ОтговорИзтриване
  29. Щастието има много лица ; но когато си го "облякъл" в песен - то, тази песен "дамгосва" сърцето ти ... И този печат на спомена не избледнява никога .
    Разказваш чудесно , Нина !

    Розалина Райчева

    ОтговорИзтриване
  30. Лирично, симпатично лятно преживяване. Песен за щастие, щастие в песента и смисъл! Поздравления, Нина!
    Лена Станева (LenaNW)

    ОтговорИзтриване
  31. Мария Янакиева15 март 2010 г. в 11:28

    В тази история Нина усетих вопъла ти за щастие в тази част от живота ти. Този разказ наистина е една песен. Песен за щастие, която всеки търси дълбоко в себе си! Всяка майка иска щастието на своите деца и като го види (това щастие) - то я прави още по щастлива!Чудесна песен Нина!!! Аз така я разбрах!
    Мария Янакиева

    ОтговорИзтриване
  32. Отново и отново се убеждавам ,че най-въздействаш е краткият разказ пресъздаваш едно истинско чувство, прежияно и запомнено!Дами сълза или усмивка ,в спомените е сотанало малко цветно парченце, което зережда с щастие и мъдрост!Благодаря Нина за тове,че ни подари част от своето щастие!

    ОтговорИзтриване
  33. Поздравления,Нина.Имаш дарбата с малко думи,много да казваш.
    Дияна

    ОтговорИзтриване
  34. Нелко Начев15 март 2010 г. в 20:58

    Чудесна изповед! Браво, Нина!

    ОтговорИзтриване
  35. Историята звучи наистина много мило.

    ОтговорИзтриване
  36. Майсторството при писането на къс разказ е във финала - бях срещнала това заключение в едно интервю на Селинджър. Тогава то ме изненада първо, защото трудно го съотнесох към Селинджър и второ, защото ми прозвуча силно преувеличено. Изчитайки този текс обаче съм склонна да се съглася - много силен финал си постигнала, Нина: "Защо се върнах в Созопол? Защото през този ден бях щастлива." Браво!
    d_Liberto

    ОтговорИзтриване
  37. УСПЕХ! Глрасувам само веднъж - но и с двете ръце! ;-)

    ОтговорИзтриване
  38. Браво! Имаш един глас от мен + реклама на вече появилата се моя защита на титлата. :)
    http://biservalov.net/private/pesen-za-shtastie/
    Успех, Нина!

    ОтговорИзтриване
  39. Щастието и децата вървят ръка за ръка, а когато добавим и музика се получава една невероятна приказка :) страхотно е..успех..

    ОтговорИзтриване
  40. Благодаря за хубавите публикации.Администратор съм на сайта morskihora.com,където сме сложили от няколко месеца линк към този блог.Статистиката която водим показва че се радва на интерес ,а препратките от тук на страницата ни в фейсбук на одобрение.Хубави човечни статии за хора с по развита сетивност и по-сериозен житейски опит.Благодаря на автора.Петя Пеева

    ОтговорИзтриване
  41. Много добре! Прочетах с удоволствие.

    ОтговорИзтриване
  42. ti si istinski tvorec i ti pojelavam da spe4eli6 nagradata i da ti predlojat izdavane na kniga s razkazi !Uspeh i da me po4erpi6 !Svetul4ica!

    ОтговорИзтриване
  43. Като се замисля, аз, която не обичам никак тези църковни, класически и бла-бла-бла музики, наистина се чувствам прекрасно, спокойна и в мир със света, когато чуя орган и детски хор (примерно)...
    И всъщност музиката малко сме я "оцапали напоследък" с думи, които би трябвало да си стоят на мястото по шкафовете с поезия, защото тя (музиката де) е спокойствие и равновесие, една прекрасно подредена усмивка от звуци, която все по-малко забелязваме, улисани в думичките...

    ОтговорИзтриване
  44. Neveroyatno Nin4e,muzikata naistina e magiya ,a kolkoto pove4e se pokazvat hubavite ne6ta,do pove4e hora 6te se dokosnat.Krasotata i dobrinata mogat da promenyat sveta......

    ОтговорИзтриване