ЕДНО ЗАБРАВЕНО ПИСМО

Темата „ЕДНО ЗАБРАВЕНО ПИСМО” е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен от Блогатство. Състезанието е за брой подписани коментари.

Победител в BLOG CHALLENGE № 1 е БИСЕР ВЪЛОВ http://biservalov.net/

Победител в BLOG CHALLENGE № 2 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/

Победител в BLOG CHALLENGE № 3 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/

Победител в BLOG CHALLENGE № 4 е БОЖИДАР КОСТОВ http://bojidar.site90.com/?p=342

Победител в BLOG CHALLENGE № 5 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/

Победител в BLOG CHALLENGE № 6 е ВАСИЛЕНА ВЪЛЧАНОВА http://vasvalch.com/

Победител в BLOG CHALLENGE № 7 е БИСЕР ВЪЛОВ http://biservalov.net/

Победител в BLOG CHALLENGE № 8 е БИСЕР ВЪЛОВ http://biservalov.net/

Моля, ако Ви е харесало, оставете тук вашите коментари, подпишете ги и гласувайте с бутона Свежо!

По времето на перестройката любими материали, които казвах наизуст на разни сбирки ми бяха "Не разбирам" и "Писмо до Генералния секретар", на руския сатирик Задорнов. Той и до сега пише много щекотливи неща. Сега и на мен ми иде понякога да напиша нашенските неща, които не разбирам, или може би е добре да не се разбере, че разбирам... Така се появи преди време писмото, което все забравям да пратя до Президента, Министър-председателя и... Абе до всички.

Не разбирам. Колкото повече чета вестници и гледам телевизия, толкова по-малко неща разбирам. Не разбирам, защо за работно място в държавната администрация, при заплата 450 лева, и изисквания, на които отговарящият би могъл да работи за 1500 лева, на конкурс се явяват по 10-15 човека, па и връзки се търсят. Не разбирам, как след такива изисквания, написани в условията за заемане на длъжността, обикновено конкурсът се печели от хора, не отговарящи на нито едно изискване.

Не разбирам, защо след като цял свят вече работи под Windows и Linux, държавната администрация продължава да ползва продукти разработени под DOS. Че и ги разпространява безплатно, за задължително ползване при подаване на информация до контролните органи.

Не разбирам, само аз ли се сещам, че ако на конкурс по информатика се даде за задача разработването на такова програмно осигуряване, ще се получи хем по-качествен продукт, хем в няколко варианта, хем ще излезе много по-евтино.

Не разбирам, как фирми, не отговарящи на условията, залегнали в нормативната база за държавните поръчки, печелят не просто такива, а проекти, финансирани по линията на Евросъюза и неговите програми. Как, декларират, че няма да ползват подизпълнители, а после се оказва, че по веригата има поне три фирми подизпълнители на подизпълнителя.

Не разбирам, защо трябва да се проверяват притежателите на Бентли, яхти и луксозни имоти, след като са ги придобили, а не в момента на придобиването им.

Не разбирам, защо черният хляб, който по времето на баба ми е бил орисия на бедните, сега е на такава цена, че е достъпен на богатите.

Не разбирам, как бананите, дошли от далечни земи непознати, са по-евтини от черешите, растящи в края на съседния град или село.

Не разбирам, защо млади момичета, ходят да берат ягоди в Англия, а в нашите села пустеят земи. Ако толкова им се гази кал и им се копае, защо не идат в някое наше село да се бъхтят.

Не разбирам, по какво се различава партия АБВ от партия ГДЕ например, и какъв членски състав имат толкова много партии, дето се навъдиха, като повечето ми познати, а и аз не членуваме в нито една. Не разбирам, защо, от какъв зор, за кмет в село със затихващи функции, за заплата под средната има навалица от 7 кандидати например, а много често и балотаж „играят”.

Не разбирам, защо мога да преподавам във ВУЗ, но ако реша да преподавам в училище, ще ми плащат колкото на чистачката в същото, а учебниците ги пишат хора, които или не са виждали деца, или не са ходили на училище. Не разбирам, защо деца в седми клас не могат да решават задачи, с които моето поколение се е справяло в четвърти, защо майка ми на 81 години помни стихотворения, учени в началния курс, а днешните отличници, завършващи училище не могат да кажат нито едно.

Не разбирам до кога училище, медии, държава, полиция ще са виновни за това, че нечие дете е пострадало или е причинило страдание на друго дете. Не разбирам защо никой не попита къде са били родителите на тези деца.

Не разбирам, защо кмет, министър, фирма по чистотата са виновни за мръсотията, която заобикаля домовете ни. Може би е време да им вменим в дълг и да им търсим отговорност и за реда и чистотата вътре в домовете ни!

Не разбирам до кога ще говорим за правата на животните по улицата, а не поговорим за задълженията на човеците.

Не разбирам само аз ли не разбирам, или е по-добре да казвам, че не разбирам, за да не разберат, че разбирам тия, дето трябва да разбират.