9 май

9 май. 2014г.  XXI век.  

Какво се е променило за 69 години, от момента, когато млади и стари, мъже и жени се прегръщаха и плачеха, защото е свършила войната. Венецът на природата – хората се оказаха с къса памет. Човеците преминаха през куп „маловажни” – локални военни конфликти. Продължиха да се изтребват. С бомби, напалм, куршуми. Под прикритието на идеи, идеология, хубави думи и сега се творят чудовищни касапници. Защо?

В едно интервю, Михаил Боярски днес каза, че този ден трябва да е празник на мълчанието. Защото не може да се каже с думи онова, което трябва да почувства сърцето. Как да кажа с думи, какво изпитвам, когато си помисля, за децата гладуващи в Ленинград, за хората измрели в концлагерите, за тези, които вече не прегърнаха майка, жена, мъж, дете, независимо в кой военен конфликт на този и миналия век са били лишени от тази възможност. Кога хората ще се научат да вземат поуки от миналото! Кога политиците по света ще престанат да гледат на народа си, като на пушечно месо, необходимо за постигане на лични цели!

Ще послушам актьора. Ще помълча и ще послушам по традиция песните от онези години. Ще поплача. Ще продължа да се надявам, че ще дойде момент, когато няма да чета и слушам по медиите, как едни човеци са убили други човеци, па макар и в името на най прекрасната идея. Е, ако аз не го доживея, дано поне децата и внуците ми го доживеят.