Сега някои хора много ще се възмутят - по празниците, тази пък прави такива признания. Ами да - не съм религиозна. Но спазвам някои традиции. Традиции, чиито корени са някъде там, в религията на предците. Тя, религията сигурно е спомогнала за развитието и запазването на рода човешки. Дала му е понятията добро и зло, основни хигиенни познания, препоръки за здравословен начин на живот. Но в 21 век човеци да убиват други човеци, заради различните богове, в които вярват, ми идва в повече.
А защо спазвам традициите? Ами в памет на тези, които вече ги няма и с идеята, че децата спазвайки ги, ще си спомнят за хубавите мигове, когато сме били заедно. Така при мен са любимите хора, които съм загубила, а аз ще бъда до децата си, когато си отида. И ми се струва, че всяка традиция има това за цел. Да осигури приемственост, продължаване не само на рода, а и на родовата памет.
Ароматът на козунака, шарените яйца ме връщат в детството. Баба ми сядаше до мен и заедно ги рисувахме. После ги криеше и аз трябваше да ги намеря. А заедно с тях, откривах и шоколадчета и рисувани от дядо ми картинки, и ушити от цветни пацалчета кукли... Другата баба тичаше до нас с първото червено яйце и правеше на челото ми кръстче, като мърмореше някакви заклинания и молитви за здраве. После двете баби пиеха кафе.
Омесените козунаци се носеха в кварталната фурна, и там съседките гледаха завистливо козунаците на баба ми -
- Ууууу, госпожа Жени, пак са ти станали козунаците. Какво им слагаш! Я как са се надули.
Мама Жени гордо поемаше тавите, връчваше и на мен някоя по-малка тава и си тръгвахме с победионосен вид.
Никога не ми даваше да кусам топъл козунак. Нито по Великден, нито когато месеше ей така, за закуска кифлички от козуначено тесто. А аз обичам топъл козунак. За това може би, когато започнах аз да меся, първият козунак задължително се опитва - за да видим, дали са станали. Тъй де - няма да се излагаме на празника я!
Тази година за пръв път сама боядисвах яйцата - децата се разлетяха, майка ми вече я няма, бабите отдавна не са между живите. Омесих, изпекох. Поревах. Но пък в неделя дойдоха синът и снахата и донесоха омесен от сина козунак. И шарени яйца, боядисани от снахата. Разменихме си вкусотии. По-хубав козунак от техния, не съм яла. Нищо, че беше вече изстинал! Днес чакам дъщерята. Най-големият син се обади по телефона. По традиция друго не готвя - докато има козунак и яйца, това ядем. За преяждане, трудно може да се говори. И много ми е странно да чета, как да се предпазвам от преяждане...
Такива ми ти размисли и страсти след страстната седмица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар