9 МАЙ

Омръзна ми плямпането за политика. Вече ме е страх, че и хладилника като отворя, от там ще се подаде някой, който иска да ме убеди да гласувам за еди-кой-си. Упреквали са ме, че съм аполитична. Казвали са ми, че съм била с робска психика. Не. Не съм от тях, как`Сийке. Просто мисля, че има етапи в развитието на обществото, които няма начин да избегнем. А призивът на Георги Димитров, че трябва да направим за пет години това, което други страни и народи са направили за стотици е неизпълним и нереалистичен. Мисля си още, че с оплюване, призиви „смерт”, палежи, самоубийства няма да се постигне кой знае какво.

Защо тия размисли и страсти рано-рано в такова свежо утро? Защото днес е 9 май. Струва си да се сетим за датата. На този ден е свършила Втората световна война (1939—1945) . Най-голямата война в историята – в нея участват 61 държави и пряко е засегнато около 80 % от населението на земята. Военните действия обхващат териториите на 40 държави. Загиват приблизително 57 милиона души.

Представяте ли си! Ако приемем, че в България сега живеят около седем милиона, през онези години са загинали около 8 пъти повече хора. От тях над 60% цивилни! Мъже, жени, деца, старци…

Много пъти съм се питала – ЗАЩО!!! Заради политическите амбиции на няколко души, милиони се превръщат в пушечно месо.

Историята трябва да се знае и помни. За да не се повтарят грешките на предшествениците ни.

Та на този ден, вместо да говорим за политика, вместо да спорим кой крив, кой прав и в исторически план и сега, бихме могли да си спомним за онези – нежелаещи да воюват хора. За онези, които са загинали. За онези, които са воювали, преживяли целият ад на войната и оцелели. Все още ги има. Да си спомним, да сведем глави, да помълчим и да помислим. Да помислим и да не допуснем повече това.