петък, 9 април 2010 г.

НЕКА ДА Е ЛЯТО


Тази седмица пак съм победител в седмичния тур на BLOG CHALLENGE. Трябваше да измисля новата тема. През прозореца ми нахлува слънцето, но навън е хладно. Писна ми от дългата зима, от хладната пролет. Искам да е топло, прозорецът ми да е широко отворен. Пропуснах миналото лято. Не можах да му се порадвам, заета с проблемите си. Това лято няма да пропусна! А междувременно - ето ви спомен за едно отминало лято. Ако ви хареса, оставете тук коментар. Ама подписан! Гласувайте и с бутона Свежо!



Не знам, кое ме събужда – свежият полъх от прозореца, или тревожния „разговор” на ранобудните гларуси... В стаята вече се носи аромат на ванилия, на току-що сварено мляко, на кафе... Мама Жени тиихичко ходи напред – назад и приготвя закуската. През другия прозорец се чува гъргоренето на гълъбите – гу-гу-гууук. Трябва да стана, а не ми се иска. Ставам! Не, не, още мъничко. Бодливия мустак на баща ми ме гъделичка по носа.
- Нунаа. Ставай!
Няма как. Отварям очите и се протягам. Сестра ми вече тупурка с дебелите си крачета и се мята върху мен. Хваща плитката ми и започва да ме гъделичка, завирайки крайчето и в носа ми. Мама Жени я вдига и отива с нея до чешмата – Светлана пищи, чешмата шурти, аз се измъквам от кревата и шляпам боса, за да се измия.
- Не ходи боса! – мърмори мама Жени.
Всички сядаме около масата. Денят започва. Бухтички, мляко, дъх на кафе, което на нас – децата е забранено, но аз успявам да издебна и да топна бухтичката си в чашката на баща ми. Светлана пищи – Нина пие кафеее. Баща ми ме гледа стого, но аз вече познавам дяволитото помръдване на мустака и смешинките в очите на баба ми. От вън се чува свирукането на тайфата: „Звездичке, моя сребърна, звездичке”. Поглеждам към баща ми – може ли да изляза.
- Вземи и детето – обажда се баба ми – и аз обречено започвам да обувам сандалките на сестра си. Мама Жени ме настига до вратата и пъха в ръцете ми фунийка с бухти – като огладнеете на плажа. Във фунията има бухти за цялата група. Тежи, но я пъхам в мрежата с резервни гащета за Светлана и голям чаршаф, на който ще седим всички, докато играем на "магаре", с картите на Янчо.
И другите водят сестричките си. Това донякъде ме успокоява. Няма да ми се смеят. Просто трябва да внимавам моята сестричка да не натъпче пясък в устата на някое друго дете, да не изхвърли дрехите ни във водата, да не побегне сама на някъде. А това никак не е лесно. Тя е изобретателна и доста агресивна.
Плажът се дели на две части. Едната – новият плаж е подравнена, осеяна с чадъри, продават сладолед, лимонада, царевица и други гевезелъци. Ноооооо – трябва да си купиш билетче. А стотинките за билетче могат да се икономисат и вечерта да отидем на кино. За това ходим на „нашето място” – стария плаж, под бункера. Пясъкът черен. Камъчета, мидени черупки, излъскани от морето стъкълца и... празен. Никой не ни се кара, че бягаме, замерваме се с мокър пясък, ровим огромни дупки. Срещу мястото, където струпваме багажа, е канарата. На двадесетина метра след шамандурата, където вече дъното не се вижда дори, изведнъж може да се стъпи на обрасла с меки водорасли скала и водата ти стига до кръста. А като се гмурнеш – отдалу пълно с миди. Вадим ги, пълним мрежа и после ги печем на тенекия.
Играем на клечки – подредени в редица клечици, които се мъчим да съборим с плоско камъче. Правим огромен дворец, но повече от всичко киснем във водата. Светлана панически се бои от нея – водата ме пипа! Това до някъде е добре, защото не се налага да я пазя докато ние плуваме. И така докато един ден не изхвърли всички дрехи в морето, а после я гоних с мокра рокля почти до дома. Беше си тръгнала, ядосана, че е сама. От тогава внимавам, да не е много дълго без компания. И Фанчето има сестричка, на възрастта на Светлана, но Дидка е просто ангелче в сравнение с моята сестра.
Мидите, бухтичките, набраните по пътя зелени сливи вече са изядени. Слънцето припича и бавно тръгваме обратно.
Лято. Лятото на моето детство. Не мога да го върна. Но все пак лятото е любимия ми сезон. Нека да е лято!

47 коментара:

  1. За последно е! Пишете на воля и подписвайте коментарите, ако сте избрали профил Анонимен.

    ОтговорИзтриване
  2. Браво, Нинче! На висота си както винаги!

    ОтговорИзтриване
  3. Bravo!
    I na men lqtoto e lübimiq mi sezon!

    ОтговорИзтриване
  4. Нека да е лято, Нина... Чудесен спомен :)

    ОтговорИзтриване
  5. Великолепно Нина! ..."смешинките в очите на баба"..Дъх на датство, на радостно очакване , на щатието да изживяваш всеки миг! Прекрасен разказ отново!

    ОтговорИзтриване
  6. Невероятна импрасия!
    Емил Върбанов

    ОтговорИзтриване
  7. Лиляна Ерова9 април 2010 г. в 20:06

    Увлекателно и забавно!

    ОтговорИзтриване
  8. НИНКАААА, НЕВЕРОЯТЕН....ВИРТУОЗЕН БИХ КАЗАЛА РАЗКАЗВАЧ СИИИ!
    ОТНОВО МЕ ПРЕНЕСЕ В НАЙ-ХУБАВИТЕ МИ ГОДИНИ И МЕ НАКАРА ДА СЕ ПОЧУВСТВАМ ТАКА, ВСЕ ЕДНО ТОКУ ЩО ИЗЛИЗАМ ОТ МОРЕТО И СЕ ОВАЛВАМ В ПЯСЪКА..., ИЗЦАПВАМ СЕ, КАКТО ГО КАЗВАХМЕ...ЗА ДА ВЛЯЗА ПАК В МОРЕТО.....
    И ЗНАЕШ ЛИ...ЗАМИСЛИХ СЕ.....СИГУРНО СМЕ ИГРАЛИ БЛИЗО ЕДНА ДО ДРУГА....БЕЗ ДА СЕ ПОЗНАВАМЕ!!!
    НО СЕГА СЪМ ЩАСТЛИВА , ЧЕ СИ МИ ПРИЯТЕЛКА!!!
    ПРЕГРЪЩАМ ТЕ ГОРЕЩО!!!
    А ПОЗНА ЛИ КОЙ ТЕ ПРЕГРЪЩА, НИНКА??? ТОВА СЪМ АЗ.....ДИМА....ОТ ....ТАЙФАТА, КОЯТО ИГРАЕШЕ ДО ТВОЯТАААА...

    ОтговорИзтриване
  9. Много сладки детайли ,историята ти е толкова свежа,Нинка ,че наистина се почувствах на брега с теб и тайфата!:)

    ОтговорИзтриване
  10. Прииска ми се да мога да споделя детството ти. И го сторих - толкова топло и истинско е всичко.
    Заслужаваш само първо място и нищо друго!!!!!!!!!!
    Добрина Атанасова

    ОтговорИзтриване
  11. Лято е в душата ми след това, което прочетох.
    Добрина Атанасова

    ОтговорИзтриване
  12. Усетих аромата на кафето и бухтите - толкова е живо. Благодаря ти, Нинка!Накара ме да съпреживея ЛЯТОТО ТИ!:)

    ОтговорИзтриване
  13. Гларус да си, така и не разбрах защо започват да се тревожат посред нощ ..и как огладнявах на плажа, преди да ми натъпчат устата с пъсък, поздрави за чудесено разказания архив от детството.

    джулия.лин

    ОтговорИзтриване
  14. Един отказваше да влиза в Червено море, защото там му пълнели очите със сол, Светлана – водата я пипала, ами да я пипа и тя.. благодаря за топлите спомени ..направо от тенекията.

    julia.lin

    ОтговорИзтриване
  15. Cамо да е лято, неравноделно, богато
    ..а реванш на клечки? Ние ги наричахме войници.

    И събуй тези мокри дрехи, и моите са се давили .. и до сега не умеят да плуват..

    юлия.лин

    ОтговорИзтриване
  16. Летата на нашето детство са най-хубавите спомени, които ще пазим докато сме тук.
    Нинка, както винаги си чудесен разказвач, пренасящ ни на мястото на събитието.
    Л. Хаджидобрева

    ОтговорИзтриване
  17. Разказък ти остави в мен усещането за горещото лято, бухтичките и ароматно, но забранено кафе.
    Благодаря ти

    ОтговорИзтриване
  18. Nina, tova sa i moite spomeni. Syakash se vrashtam v nedelna sutrin, kogato se boorihme s tatko v legloto, toy razbivashe shato ot presni yayca s kakao i hukvahme kam plaja, a baba Viki se provikvashe - yosko, Jako, vnimavayte da ne se udavite, che bashtavi she vi prebie ot boy! Neka da e lyato!

    ОтговорИзтриване
  19. Върна ме години във времето.
    Поздравления ,Нина!

    ОтговорИзтриване
  20. Марина Симеонова10 април 2010 г. в 9:57

    Моите детски спомени са свързани с другия бряг на същото море, но ти ми припомни мириса на детството и вълшебната музика на звуците, сътъкана от вятъра,вълните,чайките, гласа на баба ми и още много,много,чного....Прегръщам те, Нина!

    ОтговорИзтриване
  21. Трябваше първо да опитам от сладкото от бели череши, за да стигна до млякото, ванилията и кафето...
    Отпих и се надявам тоя път да не пропусна поне лятото :)

    evdemoniq

    ОтговорИзтриване
  22. Нинче,половин век назад,а сякаш бе вчера!Няма нищо по скъпо от летата на детството ни!Благодаря ти,че ни ги припомни и тях!Браво!
    Иван Недев

    ОтговорИзтриване
  23. Нека да е лято ... винаги.
    d_Liberto

    ОтговорИзтриване
  24. БЛАГОДАРЯ ТИ НАБОРЕ! ТАКА ИСТИНСКИ И ЖИВО СИ ОПИСАЛА НАШЕТО НЕЗАБРАВИМО БУРГАСКО ДЕТСТВО С ОНАЗИ МАГИЯ НА МОРЕ,ЛЯТО И БЕЗГРИЖНОСТ! ДОРЕТА

    ОтговорИзтриване
  25. Връщане към детството, спомени мили ! Поздрави и хубав ден:)

    ОтговорИзтриване
  26. Ех,спомени,спомени!
    Георги Стефанов

    ОтговорИзтриване
  27. СТРАХОТНО! АПЛАУЗИ ЗА НИНЧЕТО! АСЕН АЛЕКОВ

    ОтговорИзтриване
  28. Пак "браво". Пак ръкопляскания...за много, много пъти...бис

    ОтговорИзтриване
  29. Нина,чудесна си! Успя да ме развълнуваш!

    ОтговорИзтриване
  30. Благодаря Нинка, за слънчевия разказ и спомените за топлината на детството, които нахлуха в мен и освежиха деня ми!
    Продължавай да ни вдъхваш свежест и надежда! Имаме нужда от това!

    ОтговорИзтриване
  31. прекрасно :)))) водата ме пипа! Нин4е, ти си моят безспорен шампион в блогатското надбягване! Дано продължиш да ни радваш с музата си :))))
    Деси

    ОтговорИзтриване
  32. Поздравления,Нина за прекрасния разказ!

    Лидия Цветкова

    ОтговорИзтриване
  33. Успех, Нина! Нека да е лято!

    ОтговорИзтриване
  34. Мария Янакиева13 април 2010 г. в 10:47

    Прекрасно е! И ти си прекрасна! Нека да е лято!

    ОтговорИзтриване
  35. Браво!Нямам думи!
    Анна Маринова

    ОтговорИзтриване
  36. Обречено обуване на сандалки и в кърпа вързан спомен с миди, море и лазеща по нервите по-малка сестра. Чудесен, светъл разказ!:D
    Лена Станева

    ОтговорИзтриване
  37. Драга Нина,
    Прибавям гласа си отново за теб!

    Илия

    ОтговорИзтриване
  38. Поздрави, Нина! Нека да е лято!

    ОтговорИзтриване
  39. Обожовам лятото!
    Александра Георгиева

    ОтговорИзтриване
  40. Нина, с нетърпение очаквам мига, в който ще изкрещя: ЛЯТО Е!!!!!

    ОтговорИзтриване
  41. Уффф, Нина.... Откъде ги измисли тия бухти, точно когато съм гладен :-) .... Толкова образно описваш всичко, сякаш гледам филм, а някой пуска допълнително аромати... на бухти, море... пясък :-) На мен есента ми е любимият сезон, но ако прочета нещо подобно пак, може да си сменя мнението :-) Поздравления от мен!!!

    ОтговорИзтриване
  42. Нека да е лято ...
    Страхотно Нина .Поздравления !
    Здравка Петрова.

    ОтговорИзтриване
  43. Нина, напоследък и аз се отнасям в спомени за детството, явно този вид десиденство е единственото спасение от реалността и ада, в който живеем. Да си здрава и оптимистична, браво за написаното, много е пълно с любов и живот

    ОтговорИзтриване
  44. daaaa.... toplo, toplo ... i dale4no....

    ОтговорИзтриване
  45. Благодаря ти Нинка, че ни отвори вратичка към твоите спомени! Споделям твоята радост, умиление и детско щастие.

    ОтговорИзтриване