петък, 2 април 2010 г.

ИЗКУШЕНИЕ

От края на май, та до края на октомври всяка българска къща, имаща уважаваща себе си стопанка се превръща във фабрика за зимнина. Е, сега не е съвсем така. Сладка, компоти, сокове и лютеници, туршии и какво ли не в шарени бурканчета и кутии могат да се намерят във всеки по-голям магазин. Но все още има ентусиастки, които палят огньове в междублоковите пространства, пекат, варят, клечат около огньовете и опушват прането по терасите.



Във времето на моето детство, двете ми баби имаха негласно обявено съревнование, коя ще ме изненада с по-вкусно сладко, с по-питателна лютеница. За всекидневна употреба се вареше сладко от сини сливи, мармелад от ябълки. Баба Пенка правеше дори от домати и от моркови. Не ги обичах. Сладкото от червени домати имаше странен вкус на малини, благодарение на няколко пакетчета суха лимонада, а моркови въобще не обичах. Зелените доматчета предпочитах в туршията, но туршия ми даваха съвсем малко (да си „кусам”), че било вредно да ям солено.






А мама Жени – другата ми баба, правеше сладко от портокалови корички, което беше леко тръпчиво, гъсто и слънчево, конфитюр от праскови, сладко от зелени смокини, и от зрели смокини. От дюлите правеше най-красивото, ароматно и вкусно пелте. Обичах в чая да сложа лъжичка от него и много се радвах, когато на дъното оставаше неразтворена част. Тя се хлъзваше в устата ми и оставяше неповторимо усещане.
Мама Жени правеше и вълшебство от бели череши. Всяка черешка вместо костилка, имаше вътрешност от белен бадем. Сиропът беше кехлибарен, гъст, с аромат на индрише и ванилия. Това сладко беше за гости. Когато идваха нейните приятелки, се вадеше тържествено големият буркан, гостенките можеха да оценят прозрачността на сиропа, отблясъците светлина, пречупени в черешките, приличащи на вълшебни стъклени топчета. Аз трябваше да извадя миниатюрните стъклени чинийки, посребрените лъжички и мама Жени с движения на жрица извличаше от буркана безценното съдържание, като го разпределяше в чинийките, които аз с реверанс трябваше да ги подавам на танте Лиза, танте Тина и другите гостенки. Всяка се чувстваше длъжна да ме щипне по бузката и да отбележи, че детето е много бледничко. Следваше дълъг разказ за моите безконечни ангини, пневмонии и бронхити, а бурканът потъваше на най-високия рафт на шкафа.
Зад високия шкаф пръстите на баща ми започваха по-нервно да чукат по клавишите на пишещата машина, понасяше се дим от лулата му. Гостенките започваха да говорят тихичко. Сладкото в чинийките им намаляваше ужасно бавно. Моята отдавна беше празна. Пиеха кафе от мъъъъънички чашки, редяха пасианси, а аз използвах заетостта им, за да се мушна под масата.
Скрита от погледите им зад дългата покривка, се наслаждавах на полумрака и разказвах на куклата Анечка колко мразя да ме щипят. Веднаж бурканът остана на кухненското шкафче и си го примъкнах скришом под масата - как може да се устои на такова изкушение! Оооо, с какво наслаждение измъквах с пръсти прозрачните лепкави топчета, изсмуквах първо бадемчето, после сдъвквах жилавата черешка, облизвах потеклия по ръката ми гъст сироп и пак потапях пръсти в буркана. Куклата Анечка ме гледаше с ококорените си очи, но не и се полагаше – тя не е гостенка. Натежала, лепкава и доволна кротко съм заспала.
Събудих се от шума на вода. Мама жени пълнеше кофата, за да стопли вода и да ме окъпе. Докато съм спяла, съм бутнала буркана и всичко, всичко се е разляло по килима. На другата сутрин, пак шум от вода. На двора, мама Жени переше килима и мърмореше. 
До следващата година гостенките въздишаха за сладкото от бели череши и тъжно чоплеха в чинийките мармелада от червени домати – няма да се хвърля я! Сватята го пратила, а детето не го яде... 


Рецептата на мама Жени:

Необходими продукти за сладко от бели череши:

1. 2 кг бели череши с костилките
2. 1 кг захар
3. ½ чаена лъжица лимонтозу
По желание може да се добавят ванилия, листенца индрише, или друг ароматизатор.
Първо трябва да почистите белите череши от костилките. Това е малко трудоемка и пипкава работа. Имам запазен фуркет от времето на баба ми - това е нещо, като фиба, ама не е фиба. Става и с голяма безопасна, или уред за вадене на костилки. ;)  След като почистите черешите ги изсипете в тава, а върху тях – захарта. Оставете ги да престоят 2-3 часа, докато черешите си пуснат сока. През това време слагате в малка тенджерка вода да заври, мятате в нея 2- 3 шепи бадеми. Когато водата изстине достатъчно, че да бъркате в нея, бадемите се белят много лесно. Ако са в повече - лесно. Децата много ще им се израдват. Ако не стигнат - пак лесно. Повтаряте процедурата. Във всяка черешка се забожда бадемче. Трудно е да мятате всички в тенджерата. Ръката сама отива другаде, но трябва да сте силни! Изсипвате сока и черешите в дълбока тенджера и слагате на котлона.

Варите сладкото на слаб огън, като от време на време разбърквате (внимателно, за да не се разкъсат черешите!) и обирате с решетъчна лъжица образувалата се от варенето пяна. Варите до момента, в който капка от сиропа, капната върху чиния не се разтича. Добавете лимонтозуто и оставете да поври още 3-4 минути. Напълнете готовото сладко в измити и подсушени бурканчета, които след като затворите добре обърнете с капачките надолу докато изстинат, за да се запечатат.






51 коментара:

  1. МНОГО МОЛЯ, ПОДПИСВАЙТЕ КОМЕНТАРИТЕ СИ!

    ОтговорИзтриване
  2. КАк обичам домашно сладко. Но днес всички са изкушени от тези в магазините и не правят. Успех!

    ОтговорИзтриване
  3. Не съм ял сладко от бели череши, но сигурно е много хубаво!

    ОтговорИзтриване
  4. ЯКО ЯКООО ;) СЛАДКА И ЛЮТЕНИЦИ ;)

    ОтговорИзтриване
  5. Нинче,благодаря ти,че припомняш тази традиция!За някои!Аз все още си правя сладко от бели череши,от зелени орехчета и жълти кайсии!И зимно време се радвам на приятели,дошли не само заради еленския бут,но и за тези сладки вълшебства!Внучката ми също ги обожава,а чрез нея и аз си спомням далечното детство!
    Още веднаж ,блягодаря ти за приятния спомен!
    Иван Недев

    ОтговорИзтриване
  6. Blagodarq.
    I az si pravq sladko ot zeleni oreh4eta i kajsii.
    Assia

    ОтговорИзтриване
  7. Нина....и моите деца си спомнят годините на лютеницата и сладката,когато все още имахме къща и двор.Сега в тези панелени клетки нищо не можем си направи.Внуците няма да усетят вкуса на домашно приготвените вкусотии..
    Поздравления за блога.
    С поздрав:Дияна

    ОтговорИзтриване
  8. Чела съм го Нуся,но пак го прочетох с голямо удоволствие.Царица си на малкия разказ!

    ОтговорИзтриване
  9. Не съм опитвала такова сладко ,но докато четях така ми се ще да можех да си хапна поне лъжичка!:)

    ОтговорИзтриване
  10. ........Браво Нинка ! ....АМИ ТО ТОВА ТВОЕТО НЕ Е ЕСЕ А НАПРАВО БИКАЗКА...от онез бабините, за които с умиление си спомням....
    Разказвай ни и за напред такива вълшебства неподвластни на времето
    Аспарух Танков.

    ОтговорИзтриване
  11. Нинка, както обикновено ме пренесе там... на мястото на събитието, сред гостите и видях онова малко момиченце, доволно и щастливо. Прекрасно отнасяне в миналото....
    Благодаря!
    С уважение и възхищение:
    Люба Хаджидобрева

    ОтговорИзтриване
  12. Мила Нина, разказът ти е не само с цвят , но и с вкус!Прекрасен е!

    ОтговорИзтриване
  13. Мила Нинка, ти пак ме разчувства с тези спомени!Колко отдавна не съм вкусвала лютеница, като тази, която правеше баба Танка! А пък за нейната зимнина мога и роман да напиша! Също и за баба Злата,нейният зимник беше пълен с вкусотии - бутано масло, прясно сирене, извара, пастърма... хайде да не разказвам, че очите ми се насълзиха от вълнение... Благодаря ти, че ме върна в детството!
    С обич,
    Таня Шелхорн

    ОтговорИзтриване
  14. Какви сладки спомени нахлуха в главата ми :)))
    Сладко от смокини...
    А домашната лютеница намазана на филия домашен хляб :)))))
    Благодаря ти за прекрасните спомени!
    Успех Нина...
    Диана Конакова

    ОтговорИзтриване
  15. Вълшебни баби, вълшебни сладости и вълшебна разказвачка!!!
    Добрина Атанасова

    ОтговорИзтриване
  16. Като човек обичащ да се храни, смятам да дам и аз своето мнение. Липсват ми домашните сладка, лютеница, апетитка. Майка ми какво вкусно пандишпаново руло със сладко от сини сливи правеше. Венелин Танков

    ОтговорИзтриване
  17. Нина,поклон пред дарбата ти...

    ОтговорИзтриване
  18. ..изобщо не си бледничка и няма да те щипна по бузката:) Лепкава и доволна напускам, оставяйки благодарности за вкусния блог.

    julia.lin

    ОтговорИзтриване
  19. потапям пръсти в блога ти.. и ти и куклата Анечка отдавна спите

    джулия.лин

    ОтговорИзтриване
  20. и под масата да се мушна ..мармеладът от червени домати е не. поздрави омазани с лютеница

    julia.lin

    ОтговорИзтриване
  21. Страхотен разказ :) Чувстваш се сладко, палаво, невинно и изкушен само като го четеш. А и не бях чувала за бели черешки със бадеми, трябва да го пробвам... Успех!

    ОтговорИзтриване
  22. Не знам какво е сладкото от бели череши, но от червени става разкошно.Нинче, сигурно още пазиш рецептата - ще я искам!

    ОтговорИзтриване
  23. Обикнах изкушенията на текстовете ти, Нина - те ни напомнят, че човек е толкова голям, колкото са ... спомените му. Сърдечно благодаря!
    d_Liberto

    ОтговорИзтриване
  24. Марина Симеонова3 април 2010 г. в 11:12

    Нинче! Благодаря за върнатите спомени! Ти ни подари аромата и вкуса на детството!

    ОтговорИзтриване
  25. Спомнам си сладката,особено това от бели череши.Без срам признавамч,че съм запазила традициата и до ден днешен всяка година си приготвям домашни сладка,компоти,лютениици и т.н.колкото и селско да звучи .

    Много хубав разказ ,Нина!
    Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  26. Чаровно ми потекоха лигичките... Няма нищо по-хубаво от домашните сладка, туршийки, козунаци :Р (така де), ама да не ги приготвяш ти, а да ги смъкваш от най-горния рафт.

    Честно казано, понякога си мисля, че си била наистина извънредно палава и зличка... :Р Пък какви кротки дечица ти се паднаха... :РрРрР

    ОтговорИзтриване
  27. :))) кротички ли, РРрррРРР Ама поне не можеш да си изкривиш душата - не съм крила бурканите на най-горния рафт, нали!

    ОтговорИзтриване
  28. Сладък детски спомен!Нина, прочетох твоя разказ в първите дни на нашето запознанство и още тогава ми стана любим.Тази седмица ТИ ще бъдеш победител!!!

    ОтговорИзтриване
  29. Не си си правила труда - на ясно си, че това няма да ни попречи :Р

    ОтговорИзтриване
  30. А сега настана времето на ГМО ,ГМП и изкуствените подсладители и аромати.В легионерските си години съм прибягвал до сладка и комфитюри от супермаркетите и да ви кажа не бях очарован много.Преди това бях опознал,обаче сладоста и разкошното удоволствие от домашните неща и нямаше как да ми харесат тия евтини имитации.Аз съм роден ,откърмен и израсъл с това домашно производство на най-разнообразни храни и продоволствия.Обичам ги,липсвали са ми много ,обичам ги ,ще ги обичам винаги и дори сега сам си ги правя:)Браво нина !Чудесен блог!

    ОтговорИзтриване
  31. Хареса ми спомена към дядовата къща!

    ОтговорИзтриване
  32. Mnooogo "sladyk" razkaz :))))))))) 4e i zabaven i vesel :))))))) strahotno e, Nin4e :)))))

    ОтговорИзтриване
  33. Оооох чета и се облизвам, както не обичам домашно сладко, но аз от смокини, и помня тези малки стъклени чинийки като от детски сервиз мънички, и как точно като дойдеха гости се изваждаха ... Сладко сладко похапнала и сладко заспала - имаше такава детска приказка - а тук ти си героинята. Успех!

    ОтговорИзтриване
  34. НИНКА, ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ СЕ УБЕЖДАВАМ, ЧЕ МАЙСТОРСТВОТО ТИ ДА ПРЕСЪЗДАВАШ СЪБИТИЯТА Е ТОЛКОВА ГОЛЯМО!!!! УСПЯВАШ ДА МЕ ПРЕНЕСЕШ В МИГОВЕ ОТ ДЕТСВОТО...КАТО ЧЕ ЛИ СЕ СЛУЧВА СЕГА И СЪМ ГЛАВНАТА ГЕРОИНЯ......
    МОИТЕ ПОЗДРАВЛЕНИЯ: ДИМА

    ОтговорИзтриване
  35. Маргарита Колева5 април 2010 г. в 0:49

    Хареса ми,върна ме в детството :)

    ОтговорИзтриване
  36. Черешки гарнирани с весела носталгия. :D
    Лена Станева

    ОтговорИзтриване
  37. :) Отново грабваш вниманието, че и вкусовите рецептори :) Успех,Нинка!!!

    ОтговорИзтриване
  38. Дояде ми се от това сладко. Увлекателно разказваш. :)

    ОтговорИзтриване
  39. Страхотно! Поздравления, Нина!

    ОтговорИзтриване
  40. Потекоха ми лигите :-)

    ОтговорИзтриване
  41. Жестоко! Браво на авторката! Ще се радвам всеки път да ни изненадва с нови творби! Всичките ѝ неща, които е публикувала досега заслужават моите адмирации! Assen Alekov

    ОтговорИзтриване
  42. Супервкусно! Хареса ми! Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  43. ВАЛЕНТИНА ЕНЕВА КАЗА: МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ ДОБЪР РАЗКАЗВАЧ СИ УВЛИЧАШ ХОРАТА ДА ПРОЧЕТАТ ДОКРАЙ.ВЪРНА МЕ В ДЕТСТВОТО МИ

    ОтговорИзтриване
  44. Имала си хубаво детство за разлика от много други.

    ОтговорИзтриване
  45. Освен спомена за страхотния вкус на бабиното сладко от зелени смокини и шипков мармелад, а рачела с орехи беше нечуван деликатес - ще се науча да ги правя, ако имам време някога, помня колко са трудоемни...Но най-важното е правенето на бурканите - събирахме се всички в голямата ми фамилия и общуването беше изумително - смях, закачки, разказване на истории, игри и пр. приятни неща...това беше по-незаменимото - времето да бъдем заедно и да общуваме непринудено, да се обичаме, надсмиваме над себе си .....Разказите ти събуждат най-хуб. спомени у мен и това е винаги. Благодаря ти! М.Сотирова

    ОтговорИзтриване
  46. Мария Янакиева8 април 2010 г. в 16:50

    Толкова вкусен разказ!!! Много вкусно ми стана на душицата!!!
    Сетих се за бабините сладка, конфитюри, лютеници, компоти...и всички изкушения! На мен не ми даваха бамя, а толкова я обичах... сока й се стичаше по брадичката ми... ммм... и лютеницата от домати, лук и пъпеш ммм... А ако минем на сладко... много трябва да пиша... Това е твоя блог все пак!
    Благодаря, Нина!
    Мария

    ОтговорИзтриване
  47. Помня и рибешката ти чорба :)), но това разляло се сладко засладня отдалеч...Баби- магьосници си имала...

    ОтговорИзтриване
  48. Красимира Каракашева8 април 2010 г. в 19:57

    За един вълшебен миг се върнах назад в годините, усетих аромата на детството, чух нетърпеливата звънлива глъч на играещите навън деца, поскитах с тях по малките закътани улички, погледах омайващите багри на слънчевия залез......

    ОтговорИзтриване
  49. Людмила Астарджиева9 април 2010 г. в 13:38

    Спомени, спомени... Какви времена... и младост...

    ОтговорИзтриване
  50. И аз бях тук,
    захаросах си настроението,
    близах си пръстчетата едно по едно
    и благодаря за почерпката на любезната домакиня :)

    Приемай ги, Нина, заедно с комплиментите на
    нерегистрираната тук, но и неанонимна
    evdemoniq

    ОтговорИзтриване