ИЗКУШЕНИЕ

От края на май, та до края на октомври всяка българска къща, имаща уважаваща себе си стопанка се превръща във фабрика за зимнина. Е, сега не е съвсем така. Сладка, компоти, сокове и лютеници, туршии и какво ли не в шарени бурканчета и кутии могат да се намерят във всеки по-голям магазин. Но все още има ентусиастки, които палят огньове в междублоковите пространства, пекат, варят, клечат около огньовете и опушват прането по терасите.

Във времето на моето детство, двете ми баби имаха негласно обявено съревнование, коя ще ме изненада с по-вкусно сладко, с по-питателна лютеница. За всекидневна употреба се вареше сладко от сини сливи, мармелад от ябълки. Баба Пенка правеше дори от домати и от моркови. Не ги обичах. Сладкото от червени домати имаше странен вкус на малини, благодарение на няколко пакетчета суха лимонада, а моркови въобще не обичах. Зелените доматчета предпочитах в туршията, но туршия ми даваха съвсем малко (да си „кусам”), че било вредно да ям солено.

А мама Жени – другата ми баба, правеше сладко от портокалови корички, което беше леко тръпчиво, гъсто и слънчево, конфитюр от праскови, сладко от зелени смокини, и от зрели смокини. От дюлите правеше най-красивото, ароматно и вкусно пелте. Обичах в чая да сложа лъжичка от него и много се радвах, когато на дъното оставаше неразтворена част. Тя се хлъзваше в устата ми и оставяше неповторимо усещане.

Мама Жени правеше и вълшебство от бели череши. Всяка черешка вместо костилка, имаше вътрешност от белен бадем. Сиропът беше кехлибарен, гъст, с аромат на индрише и ванилия. Това сладко беше за гости. Когато идваха нейните приятелки, се вадеше тържествено големият буркан, гостенките можеха да оценят прозрачността на сиропа, отблясъците светлина, пречупени в черешките, приличащи на вълшебни стъклени топчета. Аз трябваше да извадя миниатюрните стъклени чинийки, посребрените лъжички и мама Жени с движения на жрица извличаше от буркана безценното съдържание, като го разпределяше в чинийките, които аз с реверанс трябваше да ги подавам на танте Лиза, танте Тина и другите гостенки. Всяка се чувстваше длъжна да ме щипне по бузката и да отбележи, че детето е много бледничко. Следваше дълъг разказ за моите безконечни ангини, пневмонии и бронхити, а бурканът потъваше на най-високия рафт на шкафа.

Зад високия шкаф пръстите на баща ми започваха по-нервно да чукат по клавишите на пишещата машина, понасяше се дим от лулата му. Гостенките започваха да говорят тихичко. Сладкото в чинийките им намаляваше ужасно бавно. Моята отдавна беше празна. Пиеха кафе от мъъъъънички чашки, редяха пасианси, а аз използвах заетостта им, за да се мушна под масата.

Скрита от погледите им зад дългата покривка, се наслаждавах на полумрака и разказвах на куклата Анечка колко мразя да ме щипят. Веднаж бурканът остана на кухненското шкафче и си го примъкнах скришом под масата - как може да се устои на такова изкушение! Оооо, с какво наслаждение измъквах с пръсти прозрачните лепкави топчета, изсмуквах първо бадемчето, после сдъвквах жилавата черешка, облизвах потеклия по ръката ми гъст сироп и пак потапях пръсти в буркана. Куклата Анечка ме гледаше с ококорените си очи, но не и се полагаше – тя не е гостенка. Натежала, лепкава и доволна кротко съм заспала.

Събудих се от шума на вода. Мама жени пълнеше кофата, за да стопли вода и да ме окъпе. Докато съм спяла, съм бутнала буркана и всичко, всичко се е разляло по килима. На другата сутрин, пак шум от вода. На двора, мама Жени переше килима и мърмореше. 

До следващата година гостенките въздишаха за сладкото от бели череши и тъжно чоплеха в чинийките мармелада от червени домати – няма да се хвърля я! Сватята го пратила, а детето не го яде... 

Рецептата на мама Жени:

Необходими продукти за сладко от бели череши:

1. 2 кг бели череши с костилките

2. 1 кг захар

3. ½ чаена лъжица лимонтозу

По желание може да се добавят ванилия, листенца индрише, или друг ароматизатор.
Първо трябва да почистите белите череши от костилките. Това е малко трудоемка и пипкава работа. Имам запазен фуркет от времето на баба ми - това е нещо, като фиба, ама не е фиба. Става и с голяма безопасна, или уред за вадене на костилки. ;)  След като почистите черешите ги изсипете в тава, а върху тях – захарта. Оставете ги да престоят 2-3 часа, докато черешите си пуснат сока. През това време слагате в малка тенджерка вода да заври, мятате в нея 2- 3 шепи бадеми. Когато водата изстине достатъчно, че да бъркате в нея, бадемите се белят много лесно. Ако са в повече - лесно. Децата много ще им се израдват. Ако не стигнат - пак лесно. Повтаряте процедурата. Във всяка черешка се забожда бадемче. Трудно е да мятате всички в тенджерата. Ръката сама отива другаде, но трябва да сте силни! Изсипвате сока и черешите в дълбока тенджера и слагате на котлона.

Варите сладкото на слаб огън, като от време на време разбърквате (внимателно, за да не се разкъсат черешите!) и обирате с решетъчна лъжица образувалата се от варенето пяна. Варите до момента, в който капка от сиропа, капната върху чиния не се разтича. Добавете лимонтозуто и оставете да поври още 3-4 минути. Напълнете готовото сладко в измити и подсушени бурканчета, които след като затворите добре обърнете с капачките надолу докато изстинат, за да се запечатат.