събота, 27 март 2010 г.

Blog Challenge № 10 - ЖИВ СЪМ!


Тази седмица аз бях победител в седмичния Blog Challenge. Правото да избера тема беше мое. Това ме накара да се чувствам щастлива, от факта, че съм жива. Точно преди година прогнозата да оживея, според лекарите клонеше към нула. Хем на пук на тях оживях, хем в чест на това получих куп добри коментари, хем първото място. Вместо обаче да ви разказвам, как оживях, ще ви разкажа една истинска случка, която преди години ме накара да се замисля за взаимоотношенията ни с най-близките хора. Ако тя ви наведе на някакви мисли, моля, спазете регламента и оставете ТУК вашите коментари, ПОДПИШЕТЕ ги, ако изберете профил Анонимен, и гласувайте с бутона Свежо.



- Абе ти жив ли си!

Вече немлад мъж се спусна към Георги. В този миг автобусът се полюшна и отстрани не беше ясно, дали двамата мъже се прегърнаха, или просто по-младият помогна на възрастния да се задържи. Георги – побелял, но здрав възрастен мъж се зарадва и зачуди на поздрава. Спомни си как преди много години получи писмо от свой съселянин, че при него ще служи детето на Стойно и Куна. Двамата бяха починали и момъкът беше отгледан от баба си. Сам останал сирак на 14 години, младият тогава офицер беше отгледал и изучил по-малките си братчета. Знаеше, колко е корав сирашкият залък и прие момчето, като свое. Помогна му след наборната служба да отиде в София, за да учи и знаеше, че е станало адвокат. Виждаха се рядко, но винаги се радваха на срещите си. От разговора разбра, че братята му са поделили бащината къща на село, като са заявили в съда, че е починал. Радостта от срещата се превърна в остра пареща болка. Защо! Нали, ако бяха дошли при него, щеше на драго сърце да се откаже от дела си.

Животът му премина по гранични застави. Винаги, когато можеше изпращаше пари и подаръци на братята си и на племенниците. След като се пенсионира, остана в големия град и нямаше намерение да се връща на село.

В съда, братята му гледаха гузно, адвокатът им се опитваше да обясни всичко, като недоразумение. Не искаше дял от къщата. Искаше справедливост. Искаше да разбере с какво е заслужил да го обявят за мъртъв. Него, който на 14 напусна училище и се цани ратайче, за да могат те да учат. Него, който до преди няколко години пращаше всеки месец колети или записи. Него, който, след ранната смърт на съпругата не помоли за помощ, а сам гледаше двете си деца и не забравяше да прати подаръчета за племенниците.

На излизане от съда, минавайки покрай тях, успя само да каже

- Жив съм, батьовите! Жив съм! – острата пареща болка в гърдите го изпълни и бавно, като посечено дърво се свлече на земята.

48 коментара:

  1. Често пъти "най-близките ни хора, роднините, собствената ни кръв и плът" се отказват от нас. И защо?! Така и не ми е ясно, какво толкова има да се дели - къщи, имане, а любовта?!, нея можеш ли да разделиш? Добре, че са приятелите да ни подкрепят и разбират без да искат нищо от нас.
    Има такава мисъл, роднините не можем да си изберем, но приятелите можем.
    И за какво е всичко това - все пак всички сме равни пред Бога, с къщи без къщи, с пари без пари....
    Нека се обичаме!

    ОтговорИзтриване
  2. Адмирации за темата! Наблюденията ми са, че тя не е арханична и, за съжаление, не е останала само в разказите на нашите писатели-народоведи.
    Поздравявам авторката за тази затрогваща човешка история!
    d_Liberto

    ОтговорИзтриване
  3. Честичко обичам да цитирим една народна мъдрост - "Няма ненаказано добро".
    Твоят разказ е само потвърждение.
    И да, най-тежко е когато си дал всичко от себе си, раздал си се на обичаните хора, а те ти забият ножа.
    Никой не е застрахован от нещо такова, само можем да се помолим на нас да не ни се случва.
    Нинка, както винаги си за десятка.
    Адмирации!
    Л. Хаджидобрева

    ОтговорИзтриване
  4. Силна тема, защитена въздействащо!

    ОтговорИзтриване
  5. РАЗВЪЛНУВА МЕ СПОДЕЛЕНОТО ОТ НИНА НИКОЛАЕВА.
    С ТРЕВОГА И ЗАГРИЖЕНОСТ МИСЛЯ ЗА
    ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ РОДНИНИ ,ПРИЯТЕЛИ ,СЪСЕДИ...
    МОГА ДА КАЖА, ЧЕ С ПЪЛНА СИЛА ЧОВЕШКИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ СЕ СГРОМОЛЯСВАТ И РУШАТ БЕЗВЪЗВРАТНО.
    ТАЗИ ИСТИНСКА СЛУЧКА ЗА НЯКОЙ МОЖЕ ДА ПРОЗВУЧИ КАТО НАРОДОТВОРЕНИЕ И ДА СЕ ПРИПИШЕ КЪМ РАЗКАЗИТЕ ОТ "ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ..." И ТО САМО ,ЗАЩОТО В НАШИ ДНИ НЕ НИ СЕ ИСКА ТОВА ДА СЕ СЛУЧВА.
    ЗА ДА СИ ПОМИСЛИМ , ЧЕ ИСТОРИЯТА НА ВЪЗРАСТНИЯ ЧОВЕК Е НАЙ-ЩАДЯЩАТА НИ , ТРЯБВА ДА ЧЕТЕМ ВЕСТНИЦИ И ДА ГЛЕДАМЕ ТЕЛЕВИЗИЯ -ТАМ НИ СРЕЩАТ С ЧОВЕШКИ ТРАГЕДИИ,КОИТО НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ КОМЕНТАР.

    ОтговорИзтриване
  6. Чудесен разказ Нина!Животът не винаги е справедлив и достойнството и добротата идват повече за бедното човешко сърце!

    ОтговорИзтриване
  7. Много хубаво разказваш!
    Емил Върбанов

    ОтговорИзтриване
  8. Нин4е, ти наистина си майстор на късия разказ!

    ОтговорИзтриване
  9. Хората, които правят добро, едва ли чакат отплата за него.То им идва отвътре, то е тяхна същност.Но чувствителността им към несправедливостите е толкова изострена,че наранени, те се преборват за истината с цялата сила на характера си, дори с цената на живота си.Толкова дълбоко си влязла в психологията на героите си, Нинче! В разказа ти е и твоето сърце, твоята доброта, непримиримостта на твоя характер към алчността на дребните душици. Благодаря ти за пореден път!
    Добрина Атанасова

    ОтговорИзтриване
  10. Най-голямата болка се причинява от своите!Често непреодолима!И все пак "батьовите"!Благодаря ти,Нинче,за силата в този къс разказ.
    Иван Недев

    ОтговорИзтриване
  11. Драга Нина, много ме развълнувахте! Чест Ви прави, че посвещавате таланта си на човешката почтенност!
    Тук, в Израел е доста разпространено "правенето на благи дела" -ей, така, за Божия угода!Дори без да познаваш някого да му сториш добро, да му помогнеш, пък, после може да не го видиш никога и не очакваш нищо в замяна...Наричат това деяние "мицва".
    Това съвсем не значи, че тук не се лъже, не се краде и че хората са ангели. Съвсем, ама, съвсем не!Дори, може би, най-виртуозни мошеници си живеят тук! Но, като че ли, заради тази склонност на доста от хората към нараняваща алчност и към незачитане на себеподобните е измислил "Мъдрецът" да им повели, да правят "мицва" - "добро" и да не чакат да им се върне!
    На много мисли ме навежда вашия кратък, но силен
    и красив разказ....
    Благодаря Ви
    Желая Ви , от все сърце здраве и дълги години да печелите първи награди!
    С уважение
    Ализа (Весела)Давид-Цветков

    ОтговорИзтриване
  12. В традициите на българите също има такава - направи добро и го хвърли зад гърба си - е казал народът. Но сякаш най-голямото зло правим на тези, от които сме видяли добро...

    ОтговорИзтриване
  13. Повдигаш тема за смислите в живота и отношения, които никак не са лесни. Предателството към съществуването за сметка на каквито и да е облаги е необяснимо от етична гледна точка, но е срещано като явление. Конфликт между консуматорство и топлосърдечност. Чудесен казус за размисъл!
    Лена Станева

    ОтговорИзтриване
  14. Марина Симеонова27 март 2010 г. в 16:10

    Нина, на мен преди много години ми се случи нещо подобно.Когато почина баба ми, аз съм се оказала никоя,само защото майка ми е била осиновена. Роднините на дядо ми го пратили в старчески дом,защото "нямал деца и внуци", но след като получили парите от къщата му. Обаче...за сметка на това,през живота си аз съм срещала толкова много ИСТИНСКИ ХОРА,че мога да разказвам и разказвам, затова и не търся обяснения за подобни аномалии.Просто едни хора правят добро,защото са добри, други - правят Услуги /мразя тази дума/ и чакат да им се отплати, а трети - не са способнинито за едно,нито за другото.

    ОтговорИзтриване
  15. Аз не съм сагласен в този случай. Разказа е патетичен и нормалната човешка реакция е състрадание към възрастния човек и упрек към младежите. Но аз ще поставя един много по-важен въпрос:кой възпита тези младежи в бащина любов. Бащината любов не се измерва с подаръците, за нея няма "тарифа". Може да са получили милиони и резултата да е същия.Изобщо Възпитанието не витае във въздух.И тук се поставя един много по-голям въпрос-какво сме дали на децата си:милиони, имоти,образование и/или Възпитание. И кое е богатството, което те са получили от нас.Ако не успеете да разберете, попитайте възрастния човек...

    ОтговорИзтриване
  16. Нина,разказа ти ме върна назад във времето.Е,не е родители деца, а сестра- сестра.Изживях подобен казус заедно с майка ми страдахме от неправдата ,а по късно това рефлектира и върху мен.Бог да я прости мама не го преживя.Но аз съм простила на моята леля всичко и вярвам,че не съм аз човекът ,който ще я съди.Явно това е нашата карма или съдба.???Така ,че животът крие изненади!
    С поздрави и успех от мен Ваня!

    ОтговорИзтриване
  17. Права си, Ваня. И аз никого не съдя. А братята на този човек - има един анонимен коментар, че го няма възпитанието. Ами той, възрастният човек е бил самият дете и не е могъл да възпитава братята си. Бъхтил се е и се е опитвал да им помогне, да ги отгледа, да направи всичко, което трябва, за да не усетят по-малките толкова тежко загубата на родителите им. И тези братя накрая...

    ОтговорИзтриване
  18. Kогато човек прощава Нинче се освобождава от натрупаната болка и обида.А който не го осъзнава си трупа и страда.Сега тя,моята леля гасне сама -забравена от детето си .Прикована е на легло вече 2 години,но ...Аз не мога да и помогна.Предложих и помоща си лятото,но тя ми каза ,че се справя сама.А нейния осиновен син идва от чужбина за броени часове..Лошото е,че мен ме боли за нея въпреки всичко.. Господ не я дари със собствено дете,а тя му даде всичко.Въпреки това е сама.

    ОтговорИзтриване
  19. НИНКА, МНОГО ПЪТИ СЪМ ПОВТАРЯЛА ПОГОВОРКАТА....."ТОВА, КОЕТО ТИ ПРИЧИНЯТ НАЙ-БЛИЗКИТЕ И НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ВРАГ НЕ МОЖЕ ДА ТИ ГО ПРИЧИНИ!" А И КАТО ИМАШ ПРЕДВИД, ЧЕ СЪМ ГО И ИЗЖИВЯЛА В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.....СЪЛЗИТЕ, КОИТО ПОТЕКОХА ОТ ОЧИТЕ МИ.....СА ОПРАВДАНИ...
    УМЕЕШ ДА ДОКОСВАШ ЧОВЕШКАТА ДУША И ДА Й ВЪЗДЕЙСТВАШ МНОГО СИЛНО!!!!
    ПРЕГРЪЩАМ ТЕ ОТНОВО ГОРЕЩО!!!! ДИМА

    ОтговорИзтриване
  20. Длага Нина!Невероятен разказ!Поздравления!Ружа Велчева

    ОтговорИзтриване
  21. Странно нещо е живота- стремиш се към нещо определено, помагаш на когото можеш и след време разбираш че са те "предали". Много боли!
    Твоят разказ е точно такъв пример, та дори и по страшен защото близки хора, братя от лакомия забравят за направено доброто.

    ОтговорИзтриване
  22. Накара ме да се просълзя!
    Много силно!

    ОтговорИзтриване
  23. Това, което ни причиняват най-близките от семейството ни, може да стане трудно излечима травма и да повлияе всичко останало.
    За съжаление е час от пейзажа.
    Поздравления, Нина.

    julia.lin

    ОтговорИзтриване
  24. Така се зарадвах като видях че тази седмица си спечелила конкурса! Чета с интерес и се замислям над всичко, което казваш в разказите. Успех и тази седмица!

    ОтговорИзтриване
  25. Много българска и много поучителна история :-(

    ОтговорИзтриване
  26. Историята е адски тъжна.Но за друго ми е мисълта - разказът ти ми напомня разказите на О'Хенри : можеш да продължиш да пишеш, вярвам че ще имаш успехи!

    ОтговорИзтриване
  27. Има една хубава българска поговорка: "Господ прощава, но не забравя!" Човек все си мисли, че рано или късно справедливостта трябва да вземе връх над несправеливостта, измамата и подлостта. Ако не е тази надежда, сигурно не би могъл да преглътне горчивите залъци, които понякога му напъхват в устата най-близките хора.
    В моето семейство преживяхме подобен казус с брата на съпруга ми. Не боли толкова паричното измерение на измамата, колкото моралният казус. Започне ли "брат брата да продава"...
    Но мисля, че по-нещастен е този, който предаде близките си. Рано или късно съмнението, че е направил нещо грозно, ще зачовърка съвестта му /дай боже да има поне мъничко такава/, а от това спасение няма. Защото има и друга хубава поговорка: "Брат брата не храни, но тежко му, който го няма!"
    Така че тази преразказана история е толкова жива и истинска, колкото е истински и жив животът.

    ОтговорИзтриване
  28. da, tipi4na bylgarska prikazka...... :(((((( ot rodninite samo tova moje da se o4akva :(((((

    ОтговорИзтриване
  29. прави доброто заради себе си, лошото прости; всичко се отразява в нас рано или късно

    ОтговорИзтриване
  30. Прекрасно Ниночка! За съжаление такива казуси през ден минават през мен и то винаги забравят този, който най - много им е помагал.

    ОтговорИзтриване
  31. Нина, днес прочетох текста ти за хитрите роднини, които изиграват брата си, а днес е понеделника от страстната седмица - на днешният ден са изгонени търговците от храма....нали си спомняш...Та в този план си мисля, търговците, общо казано, си мислят винаги за печалбите, но печалбите на всяка цена убиват...винаги, рано или късно...Темите, които отваряш са човешки, истински и винаги актуални, независимо от обстоятелствата...затова е интересно, че те познавам и чета...Ти си жива щото чуваш и виждаш...чувствам те някак близка, макар че те познавам само от твоите текстове...Да си жива, амин. М. Сотирова

    ОтговорИзтриване
  32. Мария Янакиева29 март 2010 г. в 12:14

    Днес дойдоха времена, в които много хора живеят в забрава за другите ... и това все по-често се забелязва в роднинските връзки ...
    Жалко ... но факт.
    Страхотен разказ Нина!
    Мария

    ОтговорИзтриване
  33. Нина, от теб прелива емоция. Затова са прави някои от коментиращите, че докосваш тънките струни на душата. Но за първи път ще си позволя да кажа нещо непохвално. Нещо му липсва на този разказ, не намирам точните думи, но достоверност или правдоподобност са близки. Не че не е житейски възможен, напротив, всеки познава поне една истинска такава история, но не е подплатен, сякаш не е пълен или има премълчани елементи. Не зная каква е причината, но само силният драматизъм на мен поне не ми беше достатъчен.

    ОтговорИзтриване
  34. Много тъжно, но такъв тип взаимоотношения са факт за съжаление..отново силен разказ..успех..

    ОтговорИзтриване
  35. Доста поучително и типично!

    ОтговорИзтриване
  36. много тежка карма носи този,който причини зло на близък до девето коляно ще я носи!нямам деми да изкажа болката си от прочетеното,макар че съм била свидетел на много такива случаи,когато децата предават родителите си,за да заграбят всичко!кой какво дал или взел е без значение,във вселената има закони и бог вижда всичко!нека бъдем смирени и добри ,а не лакоми и злобни!
    Светулката ти мамче!

    ОтговорИзтриване
  37. В момента съм в подобна ситуация-отвратително е-измамена с пари и имот от баща си и двете си по-малки сестри-търся начин да се разберем,но скоро ще станат 2 години-май ще трябва да се съдим :(

    ОтговорИзтриване
  38. Мила Нина!Много ме развълнува твоя разказ!
    Без излишни коментарии,ще добавя само един цитат:

    Тайната за добрите отношения между хората е много проста: давай непрекъснато и колкото можеш повече от себе си, а не искай нищо от тях.

    ОтговорИзтриване
  39. Людмила Астарджиева31 март 2010 г. в 17:29

    Нинка, много тъжна история, но често срещана за съжаление по нашите географски ширини... и не само. Това прави човешката лакомия...

    ОтговорИзтриване
  40. Пропуснах да кажа,че много ми хареса текста ти!

    ОтговорИзтриване