вторник, 13 октомври 2009 г.

Дали да ги стигаме американците?

Снощи, като нямаше какво друго да зяпам по телевизията, а чаках щерката да се прибере от работа, попаднах на шоуто на Летерман. Няколко пъти и преди съм го "прецъквала" и никога не ме е впечатлявало. Този път го загледах. Защо, не знам. Гледах, и се чудех. Приказва си водещият. Уж нищо не казва, а публиката се залива от смях и аплодисменти. Брееей! Минавам за човек с добро чувство за хумор. Аз ли не разбирам, защо се хилят тия, те ли чакат пръст да им покажат, за да се засмеят... Ма радват му се хората, бе! Не че разбирам и харесвам всички смешки, които се напъват да ме усмихнат в нашите хумористични предавания, ама тия хич не ги разбрах.
Снощният гост беше президентът им. Барак Обама. Хм - опитах се да си представя, как след изказване от сорта "Днес президентът не се показа само по време на сериала (еди-кой си), но пък ще гостува при нас", влиза нашият президент и започва да разказва с думи прости за това, какво прави, и да се шегува с положението си на държавен глава.
Много се напъвах да си го представя. Не успях. Явно нещо съм се повредила. Нито чувството ми за хумор става, нито фантазията ми.
После се сетих за Тодор Колев и песента му. И нали съм си дефектна, се запитах, дали искам да се хиля като американците на нищото, или държавният глава да говори невитиевато - тоест искам ли да ги стигна.
Добре, че детенце се прибра. Рискувах да стане като при шопите - седим, и мислим. Га гледам, само седим.

Няма коментари:

Публикуване на коментар