вторник, 3 ноември 2009 г.

Първи сняг

Днес в София валял сняг.
В Бургас снегът си е екзотика. Но като дойде, е голяма радост. Бях в 9 клас. Сестра ми - в първи. И една съботна вечер, като по поръчка заваля сняг. На сутринта - всичко бяло. Цяла педя (или поне така ми се струваше). Баща ми предложи да ходим на булеварда (така в Бургас се нарича морската градина). Естествено на това предложение не можехме да устоим.
А там, дърветата целите бели - като в приказка. Боричкахме се, търкаляхме се в снега, бихме се със снежни топки, правехме си "снимка" - лягахме в снега, за да се получи отпечатък. Въобще - пълна програма. Баща ми беше слаб, висок и обичаше да играе с нас, а аз, въпреки, че вече бях по съвременните разбирания голяма, обожавах възможността да изляза с него.
Веселото настъпи на следващия ден. Отивам сутринта на училище и още на вратата ми приклещва учителката по български. Хваща ме за ръкава и с викове ме тътри към кабинета на директора. Пътьом забърса и класната ми, която беше слабичка, дребна и съвсем млада учителка. Влизаме при директора и възрастната (според тогавашните ми представи) учителка с пяна на уста започва да разказва, колко зле съм се държала в неделя. Аз мигам неразбиращо, класната готова да се разплаче... Та разбирам, че съм се въргаляла с някакъв младеж в снега и дори не съм я забелязала, та да я поздравя. А уж съм комсомолка, разбирате ли! Опитвам се да кажа, че съм била в парка с баща си, което явно прелива чашата на гнева и. Гласът и се извисява в кресчендо и нарежда на класната ми да потърси баща ми.
Два пъти бяха викали баща ми в училище до тогава - първо, когато ме блъсна мотор, после, когато се опитах да разтърва двама и единия ме порна с ножче. Как да не дотърчи веднага - ами от къде да знае, какво ми се е случило този път. Пристига баща ми, облечен с костюм, вратовръзка, лоден, мека шапка. Влиза, вижда, че съм цяла и вече успокоен, пита какъв е проблемът.
Милата ми учителка, повтаря тирадата за моето непристойно поведение. Аз вече виждам, как мустаците му потрепват, познавам искричките в очите му и се готвя за шоу. Задъхана, изчерпала всички ноти, другарката Венкова вторачва гневния си поглед в него и очаква реакция. Баща ми застава плътно до нея и заговорнически започва да я разпитва:
- Как изглеждаше този младеж - с кожено яке ли беше?
- Да!
- И с таке?
- Да!
- Другарко Венкова, кога е удобно да Ви почерпя! Този младеж бях аз.
Директорът се смее с глас. Венкова клепа на парцали. Класната едва сдържайки смеха си ме избутва навън.
Преди да е ударил звънеца, цалата случка, разиграна в действащи лица обиколи гимназията. Та такива снежни спомени си имам...

2 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Обичам снега..връща ме в детството,когато всяка зимна сутрин тичах към прозореца за да видя дали е наваляло.

    ОтговорИзтриване