вторник, 11 август 2009 г.

СЪКРОВИЩЕ

Днес попаднах на един блог. Случайно. Млада жена - Вили Даскалова беше написала красива история за това, как едно дете подарява на майка си кутия с целувки. В главата ми нахлуха спомени. Станах и изрових моите съкровища - за да се докосна до любовта, дарена ми от моите деца.

Съкровище първо

Осми март. Големият ми син в последна група на детската градина. Малкият - в първа. За празника учителките бяха помолили майките да донесат нещо, за да почерпим децата след програмата, която те ще изнесат. Натоварена с два огромни подноса с банички, колкото детско пръстче, които цяла нощ бях пекла, след работа отивам първо в малката група. Песни, стихчета, всичко , както му е реда. От там, натоварена с торбите и малкия за ръчичка отиваме на празника при батко. На вратата ме посреща група деца - лельо, пък на Митко му е лошо. Голямото ми момче от вълнение за предстоящата си изява беше изпаднало в епилептичен статус. Малки пристъпи, траещи части от минутата се редуваха един след друг и не можеше да стои прав. Но искаше да пее за мама. За да не тревожа другите, прегръщам двамата и сядаме зад строените деца. Митко пее, прави гърч, пак пее... Сълзи текат по бузите ми. На края всички отиват да дадат подаръци на майките и нападат почерпката. Аз изнасям децата на вън, а то - моето голямо малко момче ми подава с некоординирани движения пакетче. Вътре - на парче канаваца несръчно залепени цветенца, изрязани от моя стара басмяна рокля. (Пък аз се чудех, къде се е дянала). Питам го - кой направи това, маме! "Аз, с тези ръчички" - ми отговаря той на пресекулки и протяга малките си слаби ръчички, които се стягат и отпускат непрекъснато в поредния гърч. Басмата избеляла, от лепилото вече не си личи кое цвете какъв цвят е. Но това парченце канаваца ми е по-скъпо от злато.

Съкровище второ

След дълъг и мъчителен развод, празнуваме за пръв път сами Нова година. Постарала съм се - има и елха, и подаръци, и питка, и баница с късмети. Но аз вече с исхемия, на тридесет и няколко години пия хапчета с шепи, изтощена от всичко. Искам да даря на децата си първия спокоен празник, на който няма да треперят, кога ще се напие баща им, и какво ще стане после. Защо, обаче не ми е празнично. Заедно украсяваме сурвачки, правим звезди от станиолчетата на цигарени кутии, събирани цял месец, къщата мирише на канела и карамфил от курабиите. Преди да седнем на празничната трапеза, малкият ми син не издържа - майко, искам да си раздадем подаръците. ето ти твоя! На лист от тетрадка - нарисувана елха, а под нея с почерка на осемгодишно дете написано Аз искам с мама да живея Неин въздух да съм аз За туй останах аз - за нея да се грижа всеки час. Е, след като си поплаках скришом в тоалетната, се опитах да стане весело. А това листче и до сега пазя. Съкровище трето Дъщеричката си родих доста по-късно. Времето, овълчено. Нямах възможност да я гледам дори като бебе. Оставих я на грижите на големите, на дядо и, на баба и, и хукнах да работя, когато беше само на 40 дни. Вечерите, съботите, неделите - те бяха техни - на децата ми. Но явно това не им е стигало. Една сутрин отварям чантата, за да извадя папките, които съм носила у дома "за домашно", и от там изпада прегънат на две голям лист. Разтварям, за да видя какво има на него. На листа в долния ляв ъгъл, нарисувана глава, от очите на която цвърчат като дъжд сълзи и сърца. В горния десен ъгъл - същото. Звъня по телефона у дома и искам да говоря с четиригодишната си тогава дъщеря. Питам я - какво е това. А тя ми обяснява, че долу е тя, която си седи у дома и плаче за мен. Горе - съм аз, на работа, плачеща за нея. Този лист, вече подлепен с тиксо, за да не се разкъса на прегъвката и до сега е в чантата ми.
Колко съм богата! Има хора, цял живот търсещи богатство и съкровища, а аз си имам цели три! Без да броя другите, събрани в стара кутия от транзистор, които днес разгръщах, галих, и разглеждах, окрилена от любовта на моите три деца. Те вече са големи. Но и до сега са най-голямото ми съкровище. Нека са ми здрави!

1 коментар:

  1. Нинче,много съм развълнувана от прочетеното,целувам те,бъди здрава и щастлива със своите безценни съкровища!

    ОтговорИзтриване