вторник, 7 юли 2009 г.

БУРГАС

Моят Бургас. Имаше една песен, от руски филм – „С чего начинается Родина...”. Меланхолично-носталгичен мотив и топли, уютни думи, които, сякаш съм казала аз.
Родина, роден град – високопарни думи. А той – моят град е в мен. В милите детски спомени, в жалбата за младост, в спомена, как децата ми са прохождали по познатите улички... Дълги години живях извън Бургас. Когато се връщах, просто ходех по морската градина, по улиците, по плажа – дори през зимата. Вслушвах се в познатия шум на морето, в гълчавата на „Главната” улица, оглеждах се във витрините, и дори афишите по улиците ми махаха дружелюбно с разлепените си краища. Душата ми пееше!
Да, сега градът не е онзи, тих провинциален град от детството ми. Но пак е МОЯТ град. Защо го обичам? Може ли някой да каже, защо обича майка си, или децата си?

1 коментар:

  1. Здравейте, много ме разчувства вашият разказ за любимият град. Но знаете ли, мисля си, че само който е изпитъл подобно чувство, би разбрал вашият изблик на нежни чувства, обгърнати с голяма любов.За мен беше голямо предизвикателство да ви напиша няколко реда. Самата аз съм отраснала във този град, градът на моето детство, на моята първа , любима , най-красивата и най-добрата учителка.Ех, спомени, спомени. В най красивите си сънища се връщам отново там, сйкаш беше вчера.Но времето изтече неусетно, често се връщам там, в родният град, но само в спомените си. Когато имах възможност , не можех да го посетя, защото работех и събота и неделя. А сега когато останах без работа, просто трябва да мисля за други неща, от които не мога да лиша семейството си. А Бургас е толкова близо и толкова далеч , за мен.
    Благодаря ви , че ми предоставихте възможност да споделя, това, което ме вълнува ежедневно. Хубав ден! Поздрави на Бургас и молето!
    Недка Апостолова

    ОтговорИзтриване