понеделник, 6 юли 2009 г.

Силна жена...

Силна жена... Такова животно в природата нЕма! Всички ми казват – ще се справиш, защото си силна...
Хора, не съм силна! Аз съм просто ЖЕНА. С всичките си страхове, тайни копнежи, с необходимостта да бъда закриляна, обгрижвана, пазена. С желанието да бъда капризна, недоволна, добра, или лоша, с две думи – жена.
Но животът е странно нещо. Поставя те пред изпитания, и трябва да избереш – дали да се справиш, или да се предадеш.
Аз съм избрала да се справям. Но колко изморена се чувствам от това! Изморена, с изранена душа, надрани до кръв длани, изронени от стискане зъби. И продължавам да се справям. Защо? По навик? Защото не мога по друг начин? От страх че няма да се появи този, който ще ми подаде ръка, ще подложи рамо, и ще ми каже – ти си слаба, подпри се?
Не! От страх, че МОЖЕ да се появи. И тогава, ще трябва да си призная, че съм слаба. Да го призная пред себе си. Повече от 50 години съм живяла с етикета „СИЛНА” – още от дете. И сега – изведнъж, някой ще ми го смени? Нееее! И пак продължавам.
Продължавам, въпреки, че заболяването ми крещи – спри, не можеш, ще те надвия! Продължавам, въпреки болката, безпомощността, която ме връхлита.
А така ми се иска, да се сгуша, да поплача, да ме утешават... Но не с думите – ще се справиш, защото си силна!
Знам ли, какво искам в същност?

1 коментар:

  1. Нина,невероятно е!!Като че ли аз съм го писала.Нужна ни е топлина,разбиране както казваш ти,някой,който да ни направи да се чувстваме крехки,да ни покаже ,че имаме нужда от закрила.Браво!

    ОтговорИзтриване