вторник, 2 юни 2009 г.

2 ЮНИ

Днес е 2 юни. Денят на Ботев. Един от най-ранните ми спомени е, как дядо ми и баща ми ставаха прави до масата и свеждаха глави докато сирената вие. Всички ставахме. Но първи ставаха те.
После отивахме в морската градина и аз слагах цветя пред паметника на Ботев.
Когато тръгнах на училище, не беше нужно да ми обясняват, защо трябва да го правя. И повечето деца бяха като мен. Дори да сме навън, всички спирахме играта, смълчавахме се, и ако имаше някое по-палаво дете, което продължава да вика и бяга, го смъмряхме, и то притихваше.
Сега аз ставам първа. Дядо и татко отдавна ги няма. След мен стават децата ми. Ако сме навън – спираме. Спираме, и ставаме обект на явен присмех и недоумение за стотиците минаващи покрай нас хора – я па тия.
Обвиняваме медиите, че филмите били пълни с насилие, че имало не знам какви си предавания. Защо не чуем, когато казват, че днес е денят на Ботев!
В осми клас дъщеря ми беше обвинена от класа, че се подмазвала, защото без да се замисли, станала права при първите звуци на сирената.
Днес е 2 юни. Денят на Ботев и загиналите за свободата на България. Дано повече хора се сетят за това и сведат за минутка главите в поклон! Дано политиците не ползват по стар навик този ден за своите кампании, а сведат глави и се замислят! На този ден не е интересен партийният цвят. Ботев, Левски и хилядите оставили имената си в историята са го направили не заради сини, червени, лилави партийки и техните лидери, а за да има БЪЛГАРИЯ!
ПОКЛОН!

Няма коментари:

Публикуване на коментар