УЧИТЕЛКО ЛЮБИМА, ДОБЪР ДЕН

Мисионер (фр. Missionnarie от лат. Mitto „пращам”) 1. Лице, натоварено с мисия (т.е. с 2. Предназначение, призвание. 3. Важна историческа роля на лице или група. Бел. моя) 2. Духовно или светско лице, изпратено сред иноверни народи с религиозна мисия (напр. християни сред нехристиянски народи или католици и протестанти сред православни), често пъти натоварено и с тайни политически задачи като преден пост на разузнаване и агресивни завоевателски цели.
Мисия (лат. Missio) 1. Задача, поръка, поръчение 2. Предназначение, призвание. 3. Важна историческа роля на лице или група. 4. Постоянно дипломатическо представителство, възглавявано от лице, по ранг по-долу от посланик. 5. Сградата, в която се помещава такова представителство. 6. Чиновниците при такова учреждение. 7. Държавна делегация, която се изпраща в друга държава с някоя специална цел. 8. Организация за разпространение на католическо или протестантско изповедание сред нехристияни или православни. 9. Членовете на такава организация.Цитат от „Речник на чуждите думи в българския език” изд. „Наука и изкуство” 1978г
Има думи, с които сме свикнали и не се замисляме за смисъла им. В такива случаи не е зле да поглеждаме в речника.
Четейки в речника можем да видим, че част от значенията на думичката мисия са 2. Предназначение, призвание. 3. Важна историческа роля на лице или група.Струва ми се, че отдавна повечето хора така възприемат тази дума. Какво по-добро поле за използване на думата, когато някой е решил да докаже значимостта си, значимостта на своята идея.
В същото време хиляди хора извършвайки своята действително важна роля в обществото живеят тихо, понякога забравени от това общество. Визирам нашите учители, лекари, откриватели, майки отгледали и възпитали достойни хора. Всеки от нас има поне един Учител (с главно У), един лекар, спасил живота на любим човек, познава един съсед или съседка, привличащи околните с добротата и мъдростта си. Мисля си че това са истинските мисионери, тези които без шум ни помагат да се преборим със заблудите си, с незнанието, с бедите до които това незнание води. Имаме си и празник на будителите. Но за тях се сещаме не винаги дори на празника.
Едва ли някой през далечната 1924г в малкото село Трояново е подозирал, че роденото в смутни времена момиченце, Стоянка, идва с мисия на този свят. И момиченцето не е знаело.
Тя, Стоянка Николова и до сега, не възприема себе си, като мисионер. Сигурно с истинските мисионери е така. Те вършат своето дело, защото не биха могли да живеят по друг начин. Колко години е работила, като начален учител и колко души е научила на А и Б... В Бургас и в селата около него има стотици хора, които като мен помнят своята ПЪРВА УЧИТЕЛКА.
След пенсионирането неспокойният дух води Стоянка Николова в Червен кръст, където сътрудничи пет-шест години. Отгледала деца и внуци, след това тя отива да работи в селата от Руенска община. Пак като учител. Сега, на осемдесет годишна възраст тя събира около себе си пенсионерите в един клуб. Рецитира им Яворов и Чудомир, пеят песни от тяхната младост, дава им светъл лъч в далеч нерадостното пенсионерско битие днес.
Няма да забравя, как притаявахме дъх, когато ни четеше стихове. Как ни научи да бъдем приятели и да си помагаме.
Ако сега смятам себе си за образован и успял човек, не малка заслуга за това има и тя – МОЯТА ПЪРВА УЧИТЕЛКА.
Винаги, щом имам възможност се отбивам при нея и при класната си от 5 до 8 клас – Радка Памукова. Когато децата ми бяха малки, ходех с тях. След едно такова посещение, синът ми, тогава петокласник ме попита – майко, с коя от моите учителки смяташ, че след време ще мога да говоря така, както ти с твоите учителки. Не знаех, какво да му отговоря.
Бих могла да говоря и за много други свои учители. Бих искала да им изкажа огромната си благодарност. Сигурно съм много щастлив човек, защото съм имала много такива УЧИТЕЛИ – да, да, с ГЛАВНА БУКВА!!!