вторник, 19 май 2009 г.

Родовата памет

Днес гледах интервю с Евгений Тодоров. Зарових се из блога му. Нахлуха мисли и спомени. Хем близки до прочетеното, хем различни.
Много говоря с децата и внучето. Разказвам за преживяното от мен и чутото от родителите ми, от баби и дядовци. Но дали всички го правят... Далеч съм от мисълта да издавам книга. Може би в момента страдам от синдрома на комуникативния дефицит. То е нормално. Седя си у дома. Движенията ми – ограничени. Контактите – също. Страхувам се от бъдещето – ами ако не се оправя?! Може би има смисъл да напиша заради тях – децата си онова, което не съм успяла да разкажа... За да знаят от къде са дошли.
С какво да започна – с бабите.
Имах щастието да съм обичана от две прекрасни жени.
Майката на баща ми и аз и всички мои приятелки наричахме нежно мама Жени. От старите снимки ме гледа красива жена. Имаше пъстри очи – кафяво-зелени, с много кехлибарени точици. Рядка, мека кестенява косица, която запази цвета си до края на живота и. Родена във Виена. Прабаба ми – Йохана, била рядко за времето си явление. Загубва благоволението на семейството си, защото успява да се разведе с изневерилия съпруг. И това в края на 19 век, в католическо семейство!!! Уау!!!
Другата ми баба - Пенка - от село Баховица. Завършила първо отделение (сега първи клас). Но надарена с природен интелект. Мъдра и добра. С тежък, като на повечето българки от онова време живот.
Поклон пред тях!

Няма коментари:

Публикуване на коментар