вторник, 19 май 2009 г.

Политика, религия, образование...

Провокирана от дискусията в http://www.newmagnaura.org, все повече си мисля за приликата между религията и политиката. Все повече си мисля, че човеците имат нужда от заблуда, от нещо, в което да вярват сляпо.
Мисля, че съм достатъчно образован човек, но в момент на безизходица позволих да бъда подведена и да търся чудо, за да излекувам детето си. Е, за разлика от не до там просветените, бързо „изтрезнях”, но явно никой не е имунизиран. Не случайно религиозните, а и комунистическите водачи търсят своята аудитория сред непросветените, бедните, изпадналите в затруднение по някаква причина хора. С две думи сред тези, които имат нужда от чудо, защото не могат да се спавят сами с проблемите си. И те тръгват след обещаващите чудо. А тези, които го обещават, творят чудеса за себе си, използвайки първите като оръдие на труда.
Голямата част от вярващите не се замислят, че с лептата, дадена на отчето за опело, кръщение и прочие ритуали, осигуряват не благоденствието на светата църква, а на въпросния отец. И докато някой тегли заем, за да направи кръщение на детето си, или да осигури достойно според него погребение на любим човек, отецът се вози на джип, има къща на три етажа, а църквата тропа на държавата за помощи, за да бъде реставрирана.
По времето на турското робство, християнското самосъзнание е било необходимо и решаващо за съхраняването на народа ни. Липсата на държава и държавно образование превръща църквите в единствено средище за образованието. Прекрасно. Поклон. Трябва да го знаем и да го знаят децата ни, но извадено от контекста на епохата, твърдението, че църквата е тази, която осигурява националното самосъзнание, сиреч религиозното образование ще ни осигури светло бъдеще, вече намирисва.
Дано има кой да чуе всички доводи „за” и „против”. Дано се подходи към въпроса не по политически, или още по-зле финансови причини. Дано не бъде преследвано конюнктурно решение, защото вредите от некадърно водене на такава дисциплина, би могло да нанесе много вреди на децата и внуците ни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар