сряда, 13 май 2009 г.

Избори до дупка

Аз, както и всички над 40 години съм живяла във време, което ни политизираше още от първи клас. Първо ставахме чавдарчета, после пионери... От съвсем малки запявахме
„Комунистите Родината изграждат,
Комсомолците след тях вървят..
Пионери, пионери,
Славен път ви чака, дълъг път.”

Не, не съм апологет на отминалото. Просто се опитвам да се самоанализирам. Защо аз, която по времето на първите избори, допускащи повече от един кандидат доведох „Панорама” в едно село, за да отстоим правото си на избор, сега нямам желание да отида на избори. По-скоро си намирам оправданието, че съм заета в статистическото изследване, и нямам време да отида да гласувам. Дали съм станала аполитична?
Като се върна назад, започвам да си спомням, как през 1989 – 1990г няколко души, направиха добри пари от писане на програми за различните партии, които изведнъж се пръкнаха от нищото. То и сега ако някой си направи труда, може да види, че програмите на политическите сили са почти еднакви. Цели пасажи са „copy-paste” на един и същ източник.
Спомням си за първите президентски избори количеството и най-вече качеството на регистрираните кандидати. Спомням си и емблематичното изказване на една от кандидатките. На въпроса защо се кандидатира за президент, тя отговори: „Ми безработна съм. Гладна съм – за това.” Името на въпросната дама не помня, но това май се превърна в мото на всички желаещи да се занимават с политика. Историята на изборите в последните години се превърна в безкрайно дълъг списък на кандидати с екзотични професии – то не бяха трактористи, борци, артисти та да стигнем сега и до спряганите братя Галеви. Всеки в България има самочувствието, че може да я управлява. И мерак има. Възможностите са ария от друга опера...
В края на мандата всяко правителство отчита:
  • Разкрити работни места
  • Увеличение на минималната пенсия
  • Увеличение на минималната заплата и т.н.

Но никой не казва как така става, че при увеличения брой работни места, безработицата се увеличава.
Защо след поредното увеличение на пенсиите майка ми, с 36 години трудов стаж все още не може да достигне размера на пенсията, от първоначалното си пенсионно решение (и не само тя).
Какво е изменението на покупателната способност на увеличената работна заплата. Нагоре, или надолу?
Реформата в образованието превърна децата ни в опитни зайчета, а учителите в чиновници. В резултат – масова неграмотност, дори в редовете на отличниците.
Реформата в здравеопазването принуждава лекари и сестри да емигрират. Тези, които остават са обречени или да се корумпират, или да мизерстват. Пациентите – за правата им само се говори. Не пожелавам никому да ги отстоява – тогава започва екшънът „Мисията невъзможна BG”.
За двадесет години преход се изредиха куп месии с обещания, голямо количество забогатели от политика, корупция и далавери, малко количество опитващи се да работят честно – за сега без особен успех.
Загрижени хора апелират – трябва ни гражданско общество! Ако не отидеш на избори, позволяваш друг да направи твоя избор, и други от този порядък. А аз скромничко си мисля, че трябва просто всеки да прави това, което може най-добре. И да го прави добре. И да не му се пречи да го прави добре. И го правя. Въпреки, че ми пречат. Въпреки, че на много хора не им харесва това. Не съм забогатяла, а и няма как.
Не съм аполитична – факт е, че всичко което става ме интересува, но се съмнявам, че ще отида на изборите. Не виждам в листите хората, за които да дам гласа си. Хората, на които ще повярвам. Черният пиар ме отвращава, а борба борба на идеи не виждам. Стига се да Бай Ганьовото – всички са маскари.
Как нормалният човек да различи гнусното обвинение и необходимостта на честния човек да се оправдава (на принципа – доказвай, че нямаш сестра) от реалното обвинение и арогантното отричане на очевидни факти. Винаги се прокрадва мисълта – абе то дим без огън няма...
Ало, политиците, спрете се! Приемете политиката не като средство за забогатяване, а като мисия. Не размахвайте размислите на Левски като знаме, а работете следвайки ги. Само тогава народът ще ви повярва. Не хулете опонентите си. Баба ми казваше – не хвърляй камък в блатото – ще те напръска.

Няма коментари:

Публикуване на коментар