вторник, 5 май 2009 г.

С риск, да бъда анатемосана

Ровейки из нета, се натъкнах на мнението на Светия Синод, по повод религиозното обучение на децата. Според духовниците,
"В резултат на обучението по предмета ще се постигне:
а) утвърждаване на националната и културната идентичност на учениците"


Националната и културна идентичност на личността според мен се формира в семейството. И не би могло в рамките на няколко часа седмично в училище да се постигне това което семейството не е изградило. Всички деца у нас изучават в училище Вазовото „Аз съм българче”, но дали това е достатъчно те да се гордеят от този факт, ако мама и тате се чудят как да хулят родното и търсят законни и не съвсем начини да отидат зад граница, или ако вече работят там, а детето е поверено на баба и чака момента, в който ще отиде при мама и тате ТАМ. Колкото и да повтаря „Аз съм българче”, каквито и да е религиозни учения да изучава това не би оформило в такова дете бългрина.

"б) развиване на чувство за отговорност както за себе си, така и за другите, ближните, обществото, природата и околната среда."

Тук пак семейството е това, което трябва да оформи първите навици, чувството за отговорност. Елементарно – с личен пример. Мама събира боклука разделно, помага на по-възрастна съседка, учи детето да си подреди играчките. Тате се обажда, ако се налага да закъснее, за да не тревожи мама. Ако тези навици не са оформени в ранната детска възраст, страхът от божието наказание няма да помогне. Училището трябва да насърчава затвърждаването на тези ценности, но ако разчитаме на религиозното образование в училище, за да се развие чувство за отговорност както за себе си, така и за другите, ближните, обществото, природата и околната среда, сме обречени на провал.
***

Написаното към първите две точки може спокойно да се приложи и към останалите. Да училището е призвано да помага във възпитанието на подрастващото поколение, но нека не разчитаме на панацеята „религиозно образование”. Но дете, не получило религиозно възпитание в ранната си възраст, би могло да бъде доста объркано. А какво ще прави дете, чиито родители искат то да получи СВЕТСКО образование, защото просто са атеисти, или изповядат някаква непредвидена от закона религия.. За тях и за детето им ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯТ час по вероучение ще бъде нарушаване на личната свобода.
Преди няколко години бях поканена на освещаването на новия дом на близки приятели. Дъщеря ми тогава беше 12-13 годишна. След дълъг ритуал, придружен от почти езически традиции свързани с жертвоприношение, отецът свали расото, седна на масата и стана една... Може би в резултат на голямото количество алкохол, отецът изнесе концерт от не съвсем цензурни песни и вицове, донесе от джипа пушка и предложи мъжете да „попуцат”. Наложи се да спасяваме осмелилата се да му направи забележка съпруга. И каква полза, ако на другия ден в училище детето, станало свидетел на всичко това трябва да учи тъй наречената христианска етика. Май резултатът няма да е в полза на същата.

Пак апелирам – в училище децата трябва да получават ДОБРО ОБРАЗОВАНИЕ по светските предмети. А възпитанието, религията, оформянето на ценностната система са приоритет на семейството. Там училището трябва да помага, а не да му се прехвърлят всички задължения по оформянето на светогледа на децата. В противен случай, след като някой друг трябва да научи бъдните поколения, дайте да приемем спартанския закон – след раждането децата да се отделят от родителите и да ги възпитават другаде, за да сме сигурни, че всички ще са религиозни, отговорни, ще уважават законите и т.н.

Лесно прехвърляме всичко на липсата на религиозно образование в училището, на медиите, които видите ли са пълни с насилие. Пак питам – къде са родителите, докато децата им гледат „Страх”, „Кечмания”, порно.

Живея на първи жилищен етаж. Под прозорците ми се събират група деца на възраст от 6 до 10. Принудена съм да слушам разговорите им. Вече е топло, прозорците отворени – все едно говорят в стаята ми. Едно от децата разказва на другите порно филм и доста добре цитира на английски репликите на „героя”, който със свален панталон се нахвърля на „мадамата”. Хлапето едва ли знае какво казва, и за да запомни доста дългата реплика, явно не веднъж е гледало филма.

В същото време защо никой не забелязва, че в същите тези строго критикувани американски филми, обикновено и в най-евтиния екшън има поне една реплика, утвърждаваща някаква морална ценност, че във всеки особено детски филм има поне един герой с физически недъг, поне един с раазличен цвят на кожата... И ако възпитанието на детето не е поверено на машината наречена телевизор, а същата се използва разумно, би могло да се извлече полза дори от такива филми. Стига тате да не хълца възторжено по кечистите...

Няма коментари:

Публикуване на коментар