четвъртък, 30 април 2009 г.

Образование, религия и... още нещо

Темата за образованието ме вълнува от много години. Няма как да е иначе – имам три деца. Бих желала те да са знаещи, можещи, добре образовани. И те станаха такива, не благодарение, а въпреки образователната система. Парадокс? Не – реалност.
По медиите се въртят дебати – ах, има ромчета, които не знаят български! Ах, няма религиозно образование... Ах...
Къде гледате бе хора! Вземете кой да е вестник! Погледнете субтитрите на коя да е телевизия! Заслушайте се в това, което говорят в ефира. Би трябвало журналистите да са най-грамотните хора, след учителите в страната. Да, ама не! Няма вестник, в който да не намеря поне една правописна, синтактична или друга НЕ ПЕЧАТНА грешка. Същото е и с телевизиите, а стилистиката на някои радиоемисии и вестници е потресаваща.
Дълги години преподавах в курсове по компютърна грамотност. Курсистите ми бяха в голямата си част с висше образование. В часовете за запознаване с възможностите на текстов редактор възлагах на курсистите да напишат стихотворение, автобиография (в последствие новата форма – СV). Много бързо се отказах от това. Започнах да давам листчета с напечатан текст, защото от около 3000 души, преминали обучение при мен, мога поименно да кажа колко души можеха самостоятелно да напишат поне два куплета от стихотворение. Изпадах в ситуацията по време на едно занятие да се налага да диктувам „Аз съм българче”, „Две хубави очи” и тескта на популярна песен. А курсистите ме гледат с възторг – леле госпожо, ама ти всички стихотворения ли знаеш? Да, да – някои дори нямат навика да ползват учтивата форма за обръщение и не се притесняват от това.
Да не говорим за „аФтобиографиите”. Там съм виждала текст: „Завършил съм ВИШЕ образУвание”. И това от действащ учител. По програма се налагаше да пишем и подреждаме молба. Предлагах шеговит текст – молба, да бъдат приети за космическа мисия. Текстът написан, с едър шрифт и въпреки това масово пишеха „космонаФт”. Възрастта на курсистите от 16, до 60 години. Трябва да отбележа, че сред по-възрастните повечето бяха със средно образование и правеха по-малко грешки.
За да не изпаднат децата ми в подобна ситуация се наложи да контролирам мнооооого изкъсо ситуацията. Получаваха шестици за контролни с непоправени правописни грешки. Трябваше да им обяснявам, че учителят е човек и в бързината е пропуснал да види грешката, за да запазя авторитета на преподавателя и да заставя детето да се потруди, за да научи необходимото. Не говорим за математика, химия и прочие. Там за да се справят децата ми в действие влязоха моите стари учебници.
Не разбирам, защо откриваме топлата вода. Имаме прекрасни образци на учебници, имаме прекрасна програма за обучение, от преди 40 години. Ами погледнете ги! Преоткрийте ги. Те даваха резултат. Да, трябва да се осъвременят. Но това, което сега чета в учебниците меко казано е тъпо.
И в момент, когато изследванията показват невъобразим процент българчета, които не разбират прочетеното се вихри спор за религиозното образование.
В България по закон образованието е СВЕТСКО. Религията е личен избор. В материала по история и философия нека има достатъчно по въпроса за историята на религията. Но от първи клас да се промиват мозъчетата на децата – не! Родителите, желаещи децата им да се въпитават съобразно ценностите на една, или друга религия – моля! Нека ги заведат при ходжата, при свещенника, при равина. Съответната религиозна общност нека организира място, време и специалисти, които да обучават децата. Семейството нека спазва съответните ритуали, традиции, празници. Така е, до колкото знам в развитите светски държави. Другото е суета. Държавата не забранява религията. Но не трябва и да я натрапва. Ако религиозната общност няма помещение, в което да събере децата, нека училищното ръководство има правото да осигури такова, при желание от страна на родителите. Но задължително религиозно обучение, при положение, че наистина задължителните образователни дисциплини не се изучават качествено, според мен е излишно. Проблем на образованието, според мен е не липсата на СИП по религия, а това, че без частни уроци децата трудно се справят с материала, че масово пишат неграмотно, че парадоксално някои пишат по-правилно на чужд език, а на български не могат. Че след завършване на средното си образование не знаят нито едно стихотворение. Че благодарение на образователната система изпитват отвращение към класиците ни.
Вече имам внук. Сега синът ми пробутва на своя син книжките, които ще изучават поне една година по-рано. За да ги открият сами. Да им се насладят преди да им кажат какво е искал да каже авторът. Това правеше моят баща. Това правех и аз. Може би за това всички обичаме Вазов, Смирненски, Яворов... Четох разните дебати по повод избора на любима книга. Колко осакатени хора!
Когато аз бях ученичка, имахме две-три учителки, които не обичахме. Бяха дребнави, липсваше им подход, не бяха добри специалисти в дисциплината, която преподаваха. Това осъзнавам сега. Тогава просто ги мразехме. Не обичахме и предметите им. Сега най-малката ми дъщеря завършва 11 клас. Има 2-3 учителки, за които говори с възторг. Които я стимулират да се развива. За да има необходимата подготовка по другите дисциплини заслугата не е на учителите. Наложи се да поработя доста, за да и помогна да се справя с материала и да осъзнае, че не учи заради учителя, а за себе си. Много е трудно да защитаваш авторитета на учител, който говори на диалект, облича се кичозно, употребява думички, за които до вчера детето е знаело, че са лоши.
Образованието боледува. Но лечението не е в религията. Така мисля...

Няма коментари:

Публикуване на коментар