сряда, 6 януари 2016 г.

Сняг в Бургас

Сняг в Бургас. Винаги, когато завали се сещам за една снежна зима. Аз в девети клас. Сестра ми - в първи. Сняг. Задържа го цяла седмица. В неделя баща ми предлага снежно приключение. Парче мушама за маса (за ужас на баба ми), екипирани с шалове и шапки, и хайде на булеварда. (За незнаещите така наричахме Морската градина) Там - пълна програма. Пързаляне с мушамата по стръмните алеи към моста, снежен човек, бой с топки, снежни ангели, борба в снега. Прибрахме се мокри, поизмръзнали, но безкрайно щастливи. За разлика от сега, тогава снегът ме радваше. Интересното стана на другия ден. Влизам в гимназията сутринта и там на вратата ме чака учителката ми по български. Възрастна, според гледната ми точка тогава. Гневна, ме хваща за яката и ме води при директора. Там младата ми тогава класна стои като наказана и гледа надолу. Та започва една тирада - каква комсомолка съм, как безобразно съм се държала - търкаляла съм се с някакъв младеж в снега и дори добър ден не съм казала.
Опитах се да се защитя, че предния ден не съм излизала с младежи и сигурно е станало объркване, защото съм била със сестричката си и баща си в парка.
Това предизвиква още по-голяма буря. Хвърчи слюнка, викове. Директорът звъни на баща ми. Той пристига бързо, защото обикновено го викаха, когато съм пострадала - бутнал ме мотор, наранили ме с нож докато разтървавам биещи се - абе все такива работи. Но пристига облечен подобаващо - с лоден, мека шапка.
Учителката ми повтаря репертоара. Пени се, а баща ми насърчително кима с глава. Накрая, изчерпана учителката ми млъква, а баща ми доверително я подхваща под лакътя и пита - извинете, този младеж с кожено яке ли беше? - ДА - И с таке? - ДА - О, къде бих могъл да Ви почерпя за комплимента! Този младеж бях аз!
Класната, зачервена от напъна да не се разсмее ме изтиква навън.
Е, след половин час цялата гимназия знаеше (показано с действащи лица) за случката.
Та винаги, когато завали сняг, се сещам за това. Май между живите останах само аз. Лека им пръст на останалите участници в историята. Дали при тях вали сняг?

2 коментара:

  1. Нинка, колко е уютно в твоята снежна къщичка! достави ми истинско удоволствие с този спомен!

    ОтговорИзтриване