събота, 14 декември 2013 г.

ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ!

Ех, мама! Отиде си, без да помислиш какво ми причини. До последно беше недоволна, гневна, лоша с мен. Аз се стараех. Много. Полагах всички усилия да ти е топло, комфортно, да имаш на масата всичко, което пожелаеш, да си облечена добре, да направя така, че да ти е хубаво. Мечтаех за одобрението ти! Все не успявах. Веднъж не чух – благодаря ти, добре ми е, браво, гордея се с тебе. Отиде си, и аз останах сама. Сестра ми, която търсеше до последния си дъх не дойде на погребението ти дори. Не знае къде е гробът ти. А аз ходя там, но ми е празно. Ти не си там. Ти си тук – в къщата, която беше твоя. В старите мебели, в ушитите от теб калъфки, във всяко ъгълче. Предстои утре и това да загубя. Трябваше да продадем дома ти. Сега пак ще местя багаж.
За кой ли път го правя. Загубих бройката. Тъкмо свикна с това, кое къде съм подредила и… Този път ми е много трудно. Трябва да се простя и със спомените си. Те не са хубави в този дом, но пък са си мои. Нямам други. Трябва да изхвърля част от вещите ти, защото няма къде да ги занеса. А те носят част от теб. Гледам купчините, които трябва да изнеса и да оставя навън и плача.
Толкова сама, беззащитна и ненужна се чувствам. Винаги съм знаела какво да правя. Винаги съм била твърда, можеща, справяща се.  А сега, седя в средата на стаята, като загубено дете. Ръцете ми вече не могат, като преди. Напълня чувал и сядам задъхана. И после пак – до кога? Докато мога да шавам.
Надявах се с парите, които ми се полагат след подялбата да мога да си спретна поне една стая някъде. Не стигат. Явно не си била съгласна.
Мама, дано там, където си ти е добре и си доволна. Дано поне от там видиш, колко ми е трудно. Аз никога не съм искала помощ. Но сега имам нужда! Повече от всякога!
 Поговори со мною мама, о чем нибудь поговори! До звездной полночи до самой! Мне снова детство подари!

5 коментара:

  1. https://www.facebook.com/eabguzova14 декември 2013 г. в 17:49

    Скъпа моя , мила моя Ниночка ! Треса се от плач, като чета твоето откровение, макар да съм запозната с житейските ти истории , които ми сподели при нашата среща в Своге ! И тогава ми бе много мъчно за теб , за голямото ти Сърце, което си изтръгнала като Горкиевия Данко , за да осветяваш пътя на близките си , а някои от тях го стъпкаха и подминаха ! Видях голямата мъка , стаена в прекрасните ти сини очи и до ден днешен се чудя, как издържаш, мила ?! Ти си невероятно силен Човек , но освен прекрасната ти дъщеричка, опора си нямаш от никого , скъпа ! Да ти е жива и здрава и дано Фортуна бъде по-милостива към нея, отколкото към теб ! Силно се надявам, че някой ден, някой ден, трябва Вселенският Разум да те възнагради за нечовешкото ти търпение и Доброта ! Царство небесное твоей матери и да простит Господь Бог все ее грехи !

    ОтговорИзтриване
  2. Отговори
    1. Здравейте, Нина. Най-случайно попаднах на нещо Ваше и това беше поводът да прочета всичко, което сте написали едно по едно, отзад напред. Беше невероятно удоволствие да чета. Беше ми малко. Разплакахте ме доста пъти, особено с историите за децата и семейството. Ние с Вас сме близки по възраст и професия. И моят живот е достатъчно объркан и подреждан с достатъчно загуби. Може и това да е причината да ми харесва всичко, което сте написали. Съжалявам за това, което чувствате към майка си. Вие със сигурност знаете, че това ще мине. Със сигурност трябва да си отиде, за да направи място за хубавото,което ще дойде. Няма начин да не дойде.Не ми се пише тук за такива деликатни и лични неща, не ми се дават съвети, защото нямате нужда от съвети, искам само да Ви поздравя за всичко, което сте. Един невероятен сбор от тези преди вас - от едни повече, от други по-малко. Всеки без изключение е допринесъл за Вашето израстване като човек, всеки толкова, колкото е могъл и както го е научило разумът и сърцето му. Не се гневете и не тъгувайте по изгубеното време излишно. От собствен опит занам, че когато сложиш миналото пред очите си, няма как да видиш нито бъдещето, нито дори днешния ден. Оставете го зад гърба си, там където му е мястото. Със сигурност Вашата майка Ви е обичала, но по нейния начин и по нейната мярка, не по Вашата. Уж не исках да давам акъл, пък то какво се получи. Желая Ви едни топли и уютни празници с дъх на канела и карамфил, да направите Вашите прекрасни семейни рецепти и да даде дядо Боже любимите Ви хора да са около вас, за да ги обичате много. Те ще Ви отвръщат според тяхната мярка с тяхната обич. Поздрави от мен Светлана. /според цялата вселенска ирония на съдбата аз се казвам Светлана, като сестра Ви/ . За мен бе удоволствие да се запозная макар и едностранно и виртуално в НЕпространството с Вас. Тъй като нямам регистрация тук, нито ми позволява да напиша имейла или фейбука - това е електронният ми адрес svelana.petrova@abv.bg Чрез него можете да ме откриете лесно във фейбук, ако имате профил там, защото иначе Светлани много

      Изтриване
  3. Ще минат години и бог ще те възнагради за добрината и човечността ти,ще се оттървеш от призванието си да се жертваш в името на доброто,ще започнеш по-често да мислиш за себе си и твоето благополучие,и най-вече ще се оттървеш от мисълта че всичко трябва да свършиш сега на момента,ще се научиш да се наслаждаваш на хубавите моменти с удоволствие и докато се учиш на всичко това се обръщаш назад във времето и осъзнаваш колко напразно си се изхабявала за дребни неща,които можело и без твое участие да се случат,затова си поеми въздух и действай по малко по-различен начин и по-бавно,защото от много бързане остаряхме без да можем да усетим вкуса на живота,желая ти успех!

    ОтговорИзтриване
  4. Седя до теб между чувалите съпричастно и не мога да заплача,и нямам думи за утеха...

    ОтговорИзтриване