събота, 20 юли 2013 г.

СРЕЩАТА

Тази година изпуснах много неща. Улисана в грижи за болната си майка пропуснах зимата. Така и не успях да отида, за да го видя. Не усетих, кога дойде пролетта. Изпуснах цъфналите люляци, не забелязах как дърветата се раззелениха, как стана топло и от ботушите скокнах в сандалите. Пак не стигнах до него. 
Повече от месец няма за кого да се грижа. Отремонтирах празната къща. Всеки ден си казвам, че ще отделя време и ще отида при него. Все не успявах. 
Днес го направих. Срещнах го. Потопих се в обятията му. Здравей, мое море! Днес бях щастлива. Макар и за кратко. Прекрасно е да се потопиш в свежата вода, да се гмурнеш до дъното, да изплуваш нагоре, към слънцето. Солената вода се смеси със солените ми сълзи и ги отми. Колко дълго тъгувах за теб! Не ми се сърди, море! Искам! Много искам всеки ден да бъда до теб. Не всякога успявам. Но ти си в сърцето ми. Разтворени в талазите ти са моите сълзи. Свързани сме завинаги! Пак ще дойда, море. Кога - не зная. Може би утре... А може след много дни. Но ще мисля за тебе! Ще се вслушвам в тишината и ще чувам звука на вълните ти. Ще усещам слънцето върху раменете си, вятъра в косите си и ще мечтая за следващата ни среща. 

Когато много ми домъчнее, че не съм успяла да дойда при тебе, ще си пусна любимата песен на баща ми. Ще слушам, ще плача тихичко и ще си обещая, че още на следващия ден ще те видя... 

1 коментар: