вторник, 2 ноември 2010 г.

ШОКОЛАДОВО ЯЙЦЕ

Прочетох размислите за шоколадовото яйце на човек с никнейм templar

Нахлуха спомени.
В моето детство нямаше шоколадови яйца. Имаше шоколад, на чиято опаковка беше нарисувана крава - така го и наричахме - ШОКОЛАД КРАВА. Баща ми носеше такъв, когато ходеше в София. В Бургас можеше да се намери около празници, и то ако имаш познат магазинер.
От една командировка в чужбина, милият ми татко донесе килограм шоколадов кувертюр - от къде е можел да знае, че това е за сладкиши. Бил е по-евтин, можел е да вземе за детето по-голямо количество - взел е.
На мене това не ми пречеше. Чупеха ми парченце от огромната буца за велики заслуги. Ако съм слушала, ако съм изпила без много мрънкане гадното лекарство, ако съм се нахранила бързо и без молби и увещания...
Но аз бързо открих, къде баба ми крие заветния шоколадов калъп. В редките минути, когато ме оставяха сама (ако времето е лошо и баба ми трябва да отиде на пазар без мене) аз вадех лакомството, внимателно остъргвах от всички страни по мъничко, за да не си личи и старателно облизвах настърганото. После връщах всичко на място.
Основното, за което се сетих обаче беше точно шоколадовото яйце. Така стана, че бащата на децата ми излезе от нашия живот достатъчно рано. Налагаше се сама да се справям. Намирах начин да осигуря дрешки, обувки, дори шоколад Аеро който също беше дефицит. Веднъж малкият ми син, тогава 7-8 годишен се прибра с явни признаци на смущение от факта, че съм у дома и се опита да смуши нещо в шкафчето си. Знаех, че въпреки старанията ми, много неща им липсват и много внимавах, да не тръгнат по лош път, за това веднага попитах какво крие. Още по-смутен той стиска в юмруче нещото, с почти потекли сълзи в очите казва: - Ама нали няма да ми се караш! - и показва в шепичката старателно сгъната... опаковка от шоколадово яйце. Намерил я на улицата, и я прибрал. Буца по-голяма от онази шоколадовата от детството ми заседна в гърлото. Гушнах момчето си и дълго си приказвахме. За шоколада, за корекома, за гладуващите деца и за какво ли още не. Той се успокои и хукна навън, а аз останах със задушаващата ме буца, с гнева, с болката...
След няколко години бях на специализация в Чехия. Там свободно се продаваха шоколадови яйца и купих две "кори" - по една за всеки от тях. Е, взех им и други подаръци, но като се върнах нищо друго не ги зарадва толкова. Явно в този момент на мода е била Розовата пантера Пинко, защото във всички яйца имаше пантери. Секциите им грейнаха облепени с пантери, пантери бяха по рафтовете, по масата, в леглата им. А не бяха вече малки - единият в 7, другият в 4 клас.

След още няколко години се омъжих повторно, роди ми се дъщеричка. В магазините вече имаше всичко. И шоколадови яйца, и "Куку руку - вафла чудна" и "Мини мини чоколата бони бон"... Батковците, сякаш плащаха данък на неизживените си радости - по всеки повод, а и без такъв, купуваха на малката шоколадови яйца. Аз - също. Веднъж, влизаме с нея в магазин по заплатено време и аз решавам да взема нещо, за да я зарадвам. Както винаги, предлагам яйце. На което петгодишната ми умница казва - майко, за тези пари я ми вземи голям шоколад, и ще го ядем в къщи всички - ми то в яйцето нито шоколадът е достатъчно, нито играчките стават за игра.

Мдаааа. И защо е било всичко това? Защо цели поколения са били лишени от възможността да стигнат до този извод, а са се чувствали второ качество и са скътвали в шепичка изхвърлената от някой опаковка? И аз не знам, templar! И продължавам да се чувствам виновна пред децата си!

10 коментара:

  1. Страхотно... Доста тъжно, но страхотно!

    ОтговорИзтриване
  2. Така е Нина, дълго ще се се чудим защо нещо толкова обикновено и безобидно е наранило цели поколения!Мисля,че болката нанесена от " статуса" на шоколадовото яйце у нас може да го причисли спокойно към "престъпленията срещу човечеството"!

    ОтговорИзтриване
  3. То да бяха само шоколадовите яйца!

    ОтговорИзтриване
  4. РОСИ КУТРЯНОВА2 ноември 2010 г., 20:20

    Нинка!Нахлуха спомени!Как с поляци наши приятели влизахме в КОРЕКОМА и те ни купуваха дънки,чехли сабо и питаха малката ми дъщеричка/1978г./какъв подарък иска ,а тя не откъсвайки поглед от шоколадовите яйцаи ги сочи с пръстчето си!Разбрали те и купуваха по цяла кутия и радост беше голяма!Сега Александра много рядко да пожелае шоколадово яйце!Защо?Обича шоколад!Други времена!Но...тогава и аз като млада майка чуствах,че не мога до осигуря бананова каша за детето се,защото тя също само в КОРЕКОМА се продаваше,а трябваше документ от къде имаш валута и пр.,пр.,пр.СПОМЕНИ!РАЗМИСЛИ!БЛАГОДАРЯ,НИНКА!

    ОтговорИзтриване
  5. Страхотно Нночка, като анамнеза на цялото ни поколение, а и доста преди и след нас.

    ОтговорИзтриване
  6. Една приятелка ми писа: "И двата блога са прекрасни. Докоснаха сърцето ми. Аз също страдах така жестоко,но за списание "PIF"
    Само с едно малко уточнение- всички деца по цялото земно кълбо са имали шоколадови яйца, с изключение на тези, които не са имали 45 цента, за да си ги купят. При долар надница на ден...не на родителите им. Тяхната.
    Шоколадови яйца? Големи яйца"
    Да, Поли! Не всички могат да ги купуват ВСЕКИ ДЕН. Но веднъж поне, на празник, всяка майка би се постарала да зарадва детето си. По онова време, обаче, аз не можех да си позволя да търся долари на черно, за да взема от Кореком яйчице или Тублерон. По този повод се сещам, как един ден у нас пристигна задъхана приятелка от детските години. Трепери, оглежда се, не може името си да каже. Когато се поуспокои ми разказа, че отишла пред един хотел да търси по същата тази причина доларче. Намерила някакъв батко и завързала разговор. Той я убеждавал да вземе поне 10 долара, а тя твърди - искам един. На края му обяснила, че и трябва за да вземе на детето шоколадово яйце и 10 долара са и много. Тогава продавачът я избутал в някакъв отдалечен ъгъл и изсъскал - да се разкарваш от тука по-бързо, че да не береш ядове - бил от милицията, под прикритие и търсел такива, които искат да купуват валута. Преценил човекът, че не си струва да се занимава с нея и единият и долар...

    ОтговорИзтриване
  7. Полина Андреевна ми писа : "И двата блога са прекрасни. Докоснаха сърцето ми. Аз също страдах така жестоко,но за списание "PIF"
    Само с едно малко уточнение- всички деца по цялото земно кълбо са имали шоколадови яйца, с изключение на тези, които не са имали 45 цента, за да си ги купят. При долар надница на ден...не на родителите им. Тяхната.
    Шоколадови яйца? Големи яйца"

    ОтговорИзтриване
  8. Да, Поли! Не всички могат да ги купуват ВСЕКИ ДЕН. Но веднъж поне, на празник, всяка майка би се постарала да зарадва детето си. По онова време, обаче, аз не можех да си позволя да търся долари на черно, за да взема от Кореком яйчице или Тублерон. По този повод се сещам, как един ден у нас пристигна задъхана приятелка от детските години. Трепери, оглежда се, не може името си да каже. Когато се поуспокои ми разказа, че отишла пред един хотел да търси по същата тази причина доларче. Намерила някакъв батко и завързала разговор. Той я убеждавал да вземе поне 10 долара, а тя твърди - искам един. На края му обяснила, че и трябва за да вземе на детето шоколадово яйце и 10 долара са и много. Тогава продавачът я избутал в някакъв отдалечен ъгъл и изсъскал - да се разкарваш от тука по-бързо, че да не береш ядове - бил от милицията, под прикритие и търсел такива, които искат да купуват валута. Преценил човекът, че не си струва да се занимава с нея и единият и долар

    ОтговорИзтриване
  9. Мила Нинче,аз също съм имала детство без шоколад!И синът ми съм отгледала без шоколади,и чаках роднините ми от чужбина да дойдат,и да отидем заедно в Кореком.Тъжно е да,но станахме Хора,и нашите деца също не ни изложиха.А нашите внуци имат вече всичко,което си поискат.Дали ще станат хора?

    ОтговорИзтриване