Случайно се натъкнах на блога на Зоя Маринчева -
и на нейната публикация със същото заглавие. Авторката явно негодува срещу очуждението, белязващо възпитанието на децата в Америка. Негодува, а в същото време прави за децата си същото, което според нея правят там всички майки. Защо?
Аз отгледах три деца. През цялото време, дори преди демокрацията, се налагаше да работя на повече от едно място, освен това докато те растяха, аз успях да завърша втора специалност. Нямах на разположение баби, защото докато гледах големите деца, бабите бяха млади и работеха, а малката се роди късно, и баба и беше вече доста възрастна. Но и трите ми деца знаеха, че за мене няма по-важно нещо от тях. Винаги имах време да ги изслушам, да поговорим, да гледаме заедно филм, телевизия. Водеха тумби от приятели у дома, а аз правех кули от палачинки и бухтички, които те унищожаваха за минути. Водех ги на екскурзии, търкаляхме се заедно по тревата или снега, беряхме шипки, ягоди, гъби...
Според майка ми, домът ми бил като хан - у дома винаги е имало поне една приятелка, дошла да се оплаче, или да остави детето си за час-два, и поне две деца плюс моите. Част от приятелите на децата ми и до сега ме посещават, пием кафе, разговаряме...
Не зависи ли от нас - майките, дали ще бъдем осигурители, или приятели на децата си?
"Не зависи ли от нас - майките, дали ще бъдем осигурители, или приятели на децата си?" определено зависи, браво, че ти си приятелка на твоите деца, че и не само на тях, а и на техните приятелчета :)
ОтговорИзтриванеЗдравейте, Нина!
ОтговорИзтриванеНе негодувам, боли ме. Може би не мога да обясня добре ситуацията в Америка, но САЩ не са Европа, още по-малко България. Тексас е още по-различен с огромните си разстояния, липсата на надежден обществен транспорт, изключителни жеги, хипер-капиталистически консервативен манталитет, скрита дискриминация. Не се оплаквам, просто анализирам и констатирам. Говоря с родители в богати европейски държави - положението и там е нещо подобно. Може би трябва да спомена, че аз нямам нито баба, дядо, лели и чичовци на разположение, живея в имиграция, нямам приятели от детинство наоколо, нямам и не мога да имам социална мрежа като тези, които съществуват в България. Много американци са в почти същото положение, защото в тази държава хората се местят заради работа много често. Ако познавате американците, ще разберете за какво става дума. Имам 3 малки деца под 5 години, двама от които близнаци, разбирате, че не мога да ги оставя сама вкъщи, нито дори да работя или уча, нито да им бъдеа приятелка все още, ако искам те да се чувстват норнално. Не споменах възрастта на децата в материала, защото бройката няма значение - всеки скача според собствената си тояга и знам родители на 1-2 деца, които реагират като мене.
Зоя, Аз отгледах 3 деца. Сама. Без баби, лели, и други роднини. Учех и работех, плащах за да постои някой до тях, когато трябва. Първият ми съпруг повече ми създаваше затруднения, от колкото да ми помага. Дълго време бях сама с двете деца. После с втория съпруг теглехме заедно каручката, но основната грижа за децата винаги е била моя. Не съм я приемала като тежест, а като голямо щастие. Децата ми вече са големи, но и до сега сме приятели. Много се гордея с тях. Знам за какво става дума, макар и да не съм била в Америка. Тези проблеми не са от регионален характер. А ако не станеш приятел на децата в тази ранна възраст, после е късно. Не те упреквам. Просто и аз разсъждавам. Ако имаш нужда понякога да поприказваш с някой, винаги ще ти отговоря. Можеш да пишеш на мейла от профила. Бъди здрава!
ОтговорИзтриване