вторник, 15 юни 2010 г.

ЕДНО ЗАБРАВЕНО ПИСМО или НЕ РАЗБИРАМ 2

Преди време, във връзка с едно състезание на блогъри, написах нещо, което предизвика у Илия Кожухаров прозрението, че ще има и следващи части. Прав беше! Много неща не разбирам, и бих искала да запитам Президента, или Министър-председателя, или... Или е по-добре някои да не разберат, че разбирам?
Гледам предаването на БТВ "Тази сутрин". Зрители и екип се вълнуват от проблема с вторичните суровини. Слушам, и се чудя. Само аз ли разбирам, че за да не се реши въпросът цивилизовано, не се иска много. Не разбирам, как властимащите не разбират, че тези пунктове, за изкупуване на вторични суровини изначално са място за далавери. Помислете - кой и какво предава за изкупуване там. Колко от нас биха занесли там отпадъците си. Въпросът може да се реши елементарно. За събирането на преработваеми отпадъци да отговарят или фирмите за чистота, или тези, отговорни за разделното събиране на отпадъците, или такива, които да нямат право да изкупуват от частни лица, а САМО от фирми, генериращи преработваеми отпадъци. Ако във всеки град се спретне график, обявен надлежно ние - гражданите ще знаем, че да речем всеки първи понеделник на нашата улица ще се събира изхвърлена от употреба черна техника. Всеки втори понеделник - бяла техника. и т.н. Изнсяш си непотребната вещ на съответния ден. Минава кола с работници, товари изхвърлените вещи и после, в зависимост от предприемчивостта на мениджъра, техниката или отива за претопяване, или се ремонтира и пуска в магазин за втора употреба. Фирмите, генериращи метални, или друг вид преработваеми отпадъци да са задължени да продават същите в пунктове на горепосочените фирми. И край. Никой няма да може да продава откраднато имуество, няма да има и интерес да го открадне. Кражбата на кабели, релси, метални канализационни капаци и домакински уреди ще секне. Няма да има къде да се пласират просто. Фирмите, занимаващи се с изкупуване на отпадъци сега, ако искат да продължат да се занимават с това, просто ще трябва да се пренастроят и да работят по правилата - тоест да се състезават с другите, за да продължат.

Не разбирам и друго - никой ли от горележащите дами и господа не вижда какво става в тъй наречените бюра по труда. Обявяват се работни места. На таблото в коридора на бюрото има списък с обявените свободни работни места, където са изписани условия, изисквания, заплата. До тук - добре. Та виждам аз работно място, за което преценявам, че като ниво на заплащане ме интересува, преценявам, че отговарям на изискванията и вдъхновена отивам при инспектора. Оказва се, че освен посочените условия, има и другооооооооо. Трябвало да знаеш екзотичен език. В единия от случаите, се оказа че и този език зная. Да, ама не! Трябвало образованието ми да бъде по точно определена специалност, каквато у нас просто няма в нито едно учебно заведение, нито е имало някога. Това се практикува обикновено от големи, мултинационални компании. Така лееееекичко заобикалят закона, или по-точно се възползват от него в частта, че могат да наемат чужденец, ако няма подходящ за мястото българин. В резултат на места, където биха могли да работят висококвалифицирани българи, идват чужденци. А статистиката отчита, че все повече образовани българи са безработни, или работят на места, неизискващи квалификацията им.

Не разбирам, защо Здравната каса, лечебните заведения, Министерството на здравеопазването нямат средства за лечението на българи, които излекувани, могат да работят и с вноските си да възстановят средствата, похарчени за лечението им, а имат пари, за съмнителни проекти, като бебетата на 62-годишната дама. Да, сега медицината може много. Но точно за това, не трябва ли да се замислим, че има смисъл да се влагат пари в истинската медицина. На какъв резултат се надяваше лекарката, забъркала коктейл наречен бебета, когато го изсипа в утробата на един вече износен организъм. Само аз ли се сещам, че шансовте тези деца да се родят без увреждания, а дамата да живее достатъчно дълго, за да отгледа децата са достатъчно малки, за да се харчат оскъдните и без това средства на държавата (тоест и моите!!!). Едва ли в сумата от 11 000 лв, за осъществяването на инвитро с дарен материал (колко цинично звучи - все пак става дума за ХОРА) са предвидени разходите за отглеждането на децата в първите, рискови месеци, за операциите, скрининга, за евентуалното им поемане от институции, ако тъй наречената майка прекъсне земния си път, преди децата да станат пълнолетни.

Май колкото повече гледам телевизия, толкова по-малко неща разбирам. Или разбирам, че не е добре НЯКОИ хора да разберат, че разбирам! И това писмо ще остане неизпратено. Дано нямам повод за трето!

4 коментара:

  1. Преди няма и 10-тина дена се ядосвах над почти същите въпроси...
    Не знам дали изобщо има някаква полза от изпращането на писма в някакви институции. Прекалено дебела бариера от кокошки (и пуяци) стои между теб и онези от взимащите решения, които поне малко могат да мислят.

    ОтговорИзтриване
  2. Мисля, че всичко се довежда до абсурд, до крайност и като следствие до неговата противоположност.

    ОтговорИзтриване
  3. Нали за това пишем тук, мила! Да ни поолекне...

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен25 юни 2010 г., 9:09

    Ето това е всъщност ОКТОПОД, а държава е нещо друго, лошото е, че държавата сме ние....

    ОтговорИзтриване