четвъртък, 2 юли 2009 г.

ДеЦата ни

Гледам разговора на Бареков с министъра на образованието. Мъка, мъка, мъкааааааааааа. В репортажа децата масово не знаят кой е хан Крум. Ами как да го знаят! Не им задават правилния въпрос!
Живея на първия етаж. Прозорците ми гледат към вътрешно междублоково простанство, където се събират децата от квартала. Най-големите – 10-12 годишни. Най-малките – около 6. Те не играят! Те свирепо псуват и се наслаждават на реакциите на живущите наоколо. Крещят сочни псувни, хвърлят камъни по прозорците, с надеждата да изскокне разгневена баба и да им се скара, а те да я залеят с богатия си набор мръсни думи. В моментите на „тихи игри”, си разказват... порно филми.
И това е така през ЦЯЛАТА година. Няма ги само в периода, когато са половин ден на училище. Не съм забелязала някоя майка да ги потърси, да се поинтересува, какво правят. Идват, само когато нечия топка попадне на терасата ми. Връщам я само на родителите. Опитвам се да обясня, че нямам нищо против децата им, но това, което те правят не е нормално за възрастта им. И се започва! Мамите изведнъж решават, че са мами, и с пяна на уста започват да защитават отрочетата си. И никаква реакция, спрямо децата.
Рядко ходя на родителски срещи в училище. Обикновено ходя на първата – за да се запозная с учителите. После, при необходимост, поддържам контакт с тях. Нямам нерви да слушам, как полуграмотни майки с изпъкнали жили крещат срещу учителите и ги учат, как трябва да образоват децата им. Как горките деца били претоварени, как не им било обяснено. Как...
Да. Съгласна съм, че от образователната ни система има какво да се желае. Че учебниците не са образец на най-доброто. Но къде в цялата тази работа е семейството! Не може да очакваме едно дете, което не е научено у дома, че по-възрастния човек трябва да бъде уважаван, не е научено да ползва учтива форма на обръщение, не е научено да се труди, а напротив – за двойката е виновна „оная ...”, за изпитните резултати – министърът, за счупения съседски прозорец – кметът, защото децата няма къде да играят и т.н., да стане нормален гражданин на държавата. Нещо повече! В следващите години очаквам бум на родителски трагедии. Какво имам пред вид? Ами голяма част от тези безхаберни родители, работят в тъй наречения сив сектор. Дори да имат пенсии, те няма да им стигат. А децата им – спомняте ли си приказката за копанката? Те вече са приготвили копанките... Те от сега наричат майките си к... (бях свидетел на такъв разговор между майка и дъщеря).
Е, до тогава има много време. Дано прогнозите ми не се сбъднат!

1 коментар:

  1. Прекрасен текст,но само пишем по блоговете и си говорим в сайтовете....а тези за които си говорим,изобщо не четат подобни неща:)))

    ОтговорИзтриване