Цивилизованият свят донесе на коренните жители на Америка първо не цивилизацията, а... едрата шарка. Болест, от която всички жители на цели селища са загивали. В края на двадесети век, явно уроците на историята не са били достатъчни за нас. Допуснахме първо негативите на демокрацията. Процъфтя не желаната свобода на словото, а СЛОБОДИЯТА.
Не говоря за това, че почти няма вестник без правописни или стилистични грешки (нали първите съкратени там бяха коректорите). Не говоря и за това, как говорят в ефира - непрекъснато митничарите залавят папирУси. Друг е въпросът, защо трябва да се използва русизмът папироси, когато си имаме добилата гражданственост дума цигари (и тя не е българска). Не говоря и за това, как един спортен коментатор накъсва с паузи изречението по такъв начин, че трудно се долавя смисълът на казаното. Не говоря за масово използвания обърнат словоред, за пороя от цинизми, заливащи ни от ефира във всяко обявило се за хумористично предаване.
Говоря за тъй наречените жълти вестници. Езикът ми не се обръща да ги наричам вестници.
В последния брой на вестник Уикенд са писали за пианистката ни Марта Деянова. От една седмица тя издирва сина си. Спотици хора от страната и извън нея се опитват да и помогнат и успокоят. В този тежък за нея момент писачите от това издание са намерили за уместно да пишат гадости, замесвайки името и, с тези на други известни и почитани личности.
Жалкото е, че това печатно издание има тираж по-голям от вестник "Аз Буки" например.
Бай Ганьо - европеец? Ако това е цената на цивилизационния избор, който направи страната ми, не желая да я плащам! Срамувам се! Гневна съм! Вече няма личност, допринесла нещо за прославата на Родината ни, която да не е оплюта, залята с помия, родена в болния мозък на някой драскач. Не! Това не са журналисти. Покойният ми баща беше журналист. И тридесет години след смъртта му се гордея с всяка дума, която е написал, или изрекъл в ефир.
И сега има достойни журналисти, които също се възмущават от подобни "колеги", които са срам за гилдията. Питам се до кога обществото ще търпи подобни драскачи. Питам се до кога няма да има осъдено или закрито издание. Питам се, това ли е свободата на словото.
PS Във връзка с някои коментари във фейсбук по повод на блога ми пояснявам - не чета това противно нещо, наречено Уикенд. Разбрах за написаното в профила на Марта Деянова, която беше много разстроена от мръсотията излята в този тежък за нея момент.
Няма коментари:
Публикуване на коментар