СтаТукВо

Статукво
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Статукво (от латински Status quo – "състоянието, в което...") или на разговорен български – "това е положението", е исторически, политически и дипломатически термин, означаващ настоящето, съществуващо състояние на взаимоотношенията. „Запазване на статуквото“ означава оставяне на нещата така, както са в момента.

Дипломатите често използват думата при политика на запазване на неопределеността вместо на определяне на състоянието и окончателно разрешаване на проблема.

***

Всеки от кандидат депутатите, появили се на телевизионния екран говори за смяна на статуквото.
Ей, кандидатите, говорете на български. Използването на „завързани” думички не ме кара да ви мисля за по-умни, можещи, вдъхващи доверие. Едва ли кара и другите. Струва ми се, че влизайки в политиката, тези хора получават по един речник на чуждите думи, отварят някъде – напосоки, харесват си думичка, и започват да я употребяват. А някои, дори това не правят – чуват, какво говорят първите и започват да повтарят.
Повтарят се като заклинания едни и същи речи. Всички тези предизборни сбирки ми приличат на старите „прегледи” – репортажи, които се излъчваха в кината преди филма, в които показват, как самообявил се за месия тип от породата на Муун събира тълпата, повтаря едно и също и тълпата изпада в транс. После показват, как вестниците се заливат от сърцераздирателни заглавия, как няколко хиляди души са се самоубили – дежавю.

***

Дежавю
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Проявленията на Дежавю (още „дежаву“, на френски: déjà-vu — буквално вече видяно) е феномен, при което човек има усещането, че вече е виждал нещо, а фактически го вижда за първи път. Това е често срещан психологически феномен. Открит е от френския психолог Емил Буарак (1851-1917).

***

Поглеждайки календара, се връщам в действителността – 21 век! За какви партии, за какви идейни сблъсъци говорим! Програмите на всички са „copy – paste” на едно и също. Дребни различия, доказващи наличието, или липсата на творчески подход в този процес у пишещия екип на съответната партия.
И голямо изобилие на експерти. Много експерти в тая държава! Много нещо! Според социолозите, между 5 и 8 партии ще са в парламента. Няма да говорим за другите мераклии. Всички партии декларират, че имат ЕКСПЕРТИ по всички въпроси! Ами за целта всяка една от тях трябва да има по 800 – 1000 души експерти! Като минимум. Умножено по 8 = 8000 експерти! Да се почуди човек, защо сме на този хал! Ако добавим и експертите на партийките, (които явно са партии само от експерти, поради малката си численост), ще се окаже, че на 500 души в България поне един е експерт!

Аз съм средностатистическа електорална единица. От това говорене ми омръзна. Защо никой не каже на народа с думи прости. Да каже – пари нЕма, действайте.

Цялото това изобилие от партии не е в резултат на изобилие на идеи, идеологии и непреодолими различия между тях. Това е изобилие на хора, тръгнали към властта.

Всички пищят, че сме с най-ниските доходи. Някой се тупа в гърдите – заплатите са увеличени с 40%! И защо тогава в общинските администрации средната заплата е под средната за страната? Защо с увеличената си заплата, работещите трудно покриват елементарните си човешки нужди? Защо с увеличените си пенсии пенсионерите трябва да избират – храна, лекарства или ток да платят. Ами много е просто – доходите се увеличават, за да се потупа някой в гърдите. И средният доход расте на принципа на средностатистическата сърмичка – едни ядат зеле, други – кюфтета. Средностатистически народът се храни със сърмички. А цените – те си растат. Така прословутото увеличение бива изядено и проклетото „СТАТУКВО” в кесията остава непроменено.

Здравеопазване, образование, селско стопанство... Никой не казва ЗАЩО са на този хал. Законите са безумни. Моделите недействащи. Доходите на работещите в администацията – предразполагат появата на мисли за корумпиране. Но явно ТОВА е нужно на управляващите.

За съжаление не виждам в изборните листи кандидати, способни да променят „СТАТУКВОТО”.

Тъжно?