В последните дни - май вече станаха доста, ме е обхванало едно такова гадно настроение. На приливи и отливи май не ме е пускало почти година. Понякога успявам да го подтисна с напъни на ентусиазъм. Ентусиазирано пиша, или ентусиазирано чета, ентусиазирано се самозалъгвам, че не мисля за гадориите, които ме заобикалят. После, ентусиазмът угасва - каузата за която съм се вкопчила отшумява с победа, или крах, остава празното в душата ми. Празното ме залива, като вълна отнася на някъде и хубавото, и лошото и започвам да чопля из раничките си. Големи, малки, разчоплени те смъдят още повече.
Днес приятел ми припомни видеоклип. Странно се почувствах.Та аз тряба да съм щастлива! До себе си имам точно това - съвършени в несъвършенството си хора. Дори тези, които са си отишли от живота, са ме правили щастлива, докато сме били заедно.
В няколко блога се натъкнах на разсъждения за любовта. Вижте клипа, приятели. Дано всички имате до себе си поне по един човек, който за вас да е съвършено красив с всичките си несъвършенства.
http://vbox7.com/play:fa74f239&ef=1
Няма коментари:
Публикуване на коментар