НЕОСЪЩЕСТВЕНА СРЕЩА

В детството ми, не разбирах какъв е празникът, на който домът се изпълва с аромат на карамфил и канела. Баба ми свещенодействаше в кухнята, а аз просто се чувствах щастлива. Баща ми, върл атеист добродушно се усмихваше под мустак, но не протестираше срещу приготовленията. Само на въпросите какъв е празникът не получавах отговор. Остана ми традицията, която по-късно, пренесох и в своето семейство.

Виж, на Нова година чаках с голямо вълнение Дядо Мраз. Странно, винаги го чувах, но така и не успявах да видя, кога е оставил подаръците под елхата. Вече първокласничка, чух в училище, че малко преди полунощ, той минава покрай голямата елха на площада, за да остави и там подаръци. Така исках да го видя. Докато възрастните подреждаха масата в очакване на момента за шампанското, аз, облечена с бархетна рокличка, с чорапки, закачени за ластични жартиерки към памучно елече, и топлинки - вид пантофки от вълнен плат и отвратително твърди подметки се измъкнах тихичко и се отправих на среща с НЕГО.

Беше една от малкото истински зими в Бургас. Валеше сняг, вятърът свиреше по безлюдните улици, лампи почти нямаше. Стигнах до площада и се сгуших в един вход, за да го чакам. Беше ми много студено и страшно. Мислех си, че съм голяма, и се срамувах да плача, а и не исках Дядо Мраз да ме види разплакана.
Мога да си представя, какво е било у дома, когато са установили, че ме няма. Добре, че баща ми имаше таланта да чува моите разкази за станалото в училище. Бързо се досетил, къде може да съм. Грабнал едно одеало и хукнал към площада. Така, зъзнеща, ме намери, зави ме с одеалото, взе ме на ръце и по пътя към дома тихо тихо ми разказа, че НЕгО Го НЯМА. Че това е само приказка. Че джуджета и феи също няма. Това вече не можах да издържа и плаках. Плаках горчиво. Плаках, макар и да не осъзнавах, че това на практика е краят на наивното ми детство.
Въпреки това, и до сега се вълнувам, когато наближат канелените дни и Нова година. Вече не очаквам чудеса, но надеждата, че Новата, ще бъде по-добра, че ще ме изненада с нещо хубаво си остана.
Дано! Дано 2010 е по-добра, по-щедра. Не само за мен - за всички. Ще ми се да кажа:

Скъпи Дядо Коледа, и ти Нова годино,

донесете на всички хора това, за което мечтаят.

Не забравяйте и мен...