През 1968 година спечелих конкурс за съчинение, на тема "Светът през 2008 година". Това сигурно не само на нас - участниците ни се е виждало безкрайно далечно време. Явно и тези, които са измисляли темата са смятали, че е така. Та аз тогава бях описала една фентъзи картинка, как работя в някаква стъклена кула, и от кутия на стената чувам желанията на съучениците си.
Един ми казва, че реколтата е застрашена, защото няма дъжд - аз му пращам дъжд с натискане на някакво копче. Друг искал сняг, трети слънце. И това на няколко листа. Дали съм вярвала, че това е възможно? не - просто мечтаех и описвах мечтите си. По онова време в Бургас имаше криза с водата. Пускаха я веднаж седмично, течеше кафява и мътна. Преварявахме, прецеждахме... Та как да не си помечтаеш, че водата и всички стихии са подвластни на пръстите ти.
Когато дъщеря ми беше в трети клас, имаше на контролно тема - моето царство. Ето го и него
Моето царство
Един ден с мама се разхождахме в парка. На пътя срещнахме дядо, с две кучета. Казваше се Иван. Той седна до нас на пейката. Разказа ни своята история. Когато бил млад, работел като гайдар. По – късно се оженил, но за съжаление след години жена му починала и децата му го изгонили от къщата, в която живеел. Отишъл да спи в подземия. Нямало къде дори да си измие ръцете. Каза, че не е ял от два дена. Ние с мама го съжалихме и го заведохме в къщи. Нахранихме го. Много ми стана мъчно за него. Също ми става мъчно, и когато видя боси деца, които просят, улични певци застанали зад куфарчета, в които има един, два лева, колкото да си купят хляб.
Много ми харесват приказките за красиви, добри и умни принцеси, които управляват щастливи царства. Така ми се иска да бъда като тях. Затварям очи и виждам моето царство – прекрасен замък, голяма градина с много цветя. Къщите – големи и красиви. В моята страна има работа за всички. Хората не са мързеливи. Всички са равни. Всяко семейство има пари да живее добре. Няма бедни и богати. Нивята са пълни с жито, царевица и слънчоглед. По всяка улица има високи дървета отрупани с плодове. Хората обичат животните и никой не изхвърля домашния си любимец. Децата отглеждат и други животни. Всички в моята страна спазват законите. Хората обичат и уважават своята принцеса – мен.
Всички са задружни и се държат добре един към друг. Нашата страна е най-силната заради обичта между обитателите и. Всеки се грижи за другарите си. В целия свят ни завиждат, но нямаме врагове. Моят народ ме обича заради това, че им помагам да станат единни.
Дядо Иван вече не е просяк, а уважаван музикант, босите дечица вече са негови внучета, облечени в красиви дрехи. Помагат му да сготви, да напазарува и да почисти. Той ги учи да свирят на гайда. Щом си свършат работата всички излизат на вън с гайдите. Хората се събират да ги слушат и им се радват.
Аз не гледам никого от високо, защото те са хора като мен, нищо, че съм принцеса. Говоря с тях, помагам в проблемите им и се радвам с тях, аз съм тяхна приятелка. Всички деца учат в добри училища с умни учители. Учебниците пишат мъдри и умни хора, които ми помагат във всичко. Родителите обичат децата и се грижат за тях. Ех, де да бях принцеса…
За разликите и приликите - съдете сами...
... Крушата не падала по-далече от дървото. А това съчинение е по-скоро вдъхновение от разговори и размисли. :)
ОтговорИзтриване