сряда, 2 януари 2013 г.

2013

От времето на моето детство, за Нова година украсявахме дрянови пръчки за сурвачка. В двора имахме дрян и още в средата на декември баща ми отрязваше права, с хубави странични клонки пръчка, която се натопяваше във вода. В края на месеца тя вече беше цъфнала и я украсявах. Вече и децата ми са големи, а внукът сам се справя със задачата, но много исках да имам цъфнал дрян за Новата - заради традицията. Да, ама иди търси в големия град дръвче, от което безнаказано да отрежеш пръчка. Друг път продаваха, ама тази година - не! На 30 връщайки се от пазар привечер видях едра жена, явно от ромски произход, с наръч дрянови пръчки. Ех, че и се зарадвах! Спирам при нея и казвам:
- Яяяя, дрян. Мислех, че тази година няма да намеря. По колко ги даваш. - а тя, с широка усмивка, някак свенливо ми отговаря, че свършили парите и решила заради новата година да осигури на децата поне портокали, та за това ходила до гората. По левче ги давала.
Отварям аз портмонето, а там и при мен вече суша. Останали монети само. Събирам левче и го подавам, а тя явно забелязала, че са последните, ми подава две хубави клончета:
- Със здраве! На ти две за левче, че си ми сефтето и не се пазари, макар и ти да нямаш много. - и пак се усмихва широко. 
Стана ми топло и хубаво. Разменихме пожелания за весела и добра Нова година и продължих към дома. 
Е, не можа да цъфне дрянът ми. Но стои натопен във водичка. Пъпчиците му набъбват. Значи ще цъфне, макар и по-късно. 
През 2012 година ми беше трудно. Започна зле. Продължи още по-зле. Шефът плащаше спорадично, а през август, съвсем спря. Като наближи време за ДДС се обажда по телефона, после пак тишина. Като се обади, бърза да се оплаче, че няма пари преди мен. За празниците трябваше да се справям, като Хари Потър. Някои се оплакаха, че са напълняли покрай трапезите. Е, ние няма опасност да напълнеем. Холестеролни продукти почти не ползвах, а и количествата бяха премерени, за да има за няколко дни. Но пък усмивката на тази жена, ще ме грее още дълго. 
Дано 2013 е по-добра! За всички!

3 коментара:

  1. За много години ,Нинка! Уви, от година на година нещата вместо да се оправят ,все по-трудно заплетено става.Чак ме хваща яд, като слушам сега след празниците съветите за диета и разумно тъпчене ,на някои самозабравили се хора от малкия екран.Да де ,ама ако си на заплата да речем като Галя 8000лв месечно,а не на нищожна сума за преживяване.И после-все повече мои познати се оплакват от последиците-без заплата или 1/2 от нея,все резултат от междуфирмената задлъжнялост.Трудно се оцелява,факт е,но пък като видях горе на снимката жълтия дрянов цвят нещо в мене запърха в очакване на Пролетта.Нека сме живи и здрави,малко по-оптимистични и дано,дано тази 2013 е по-успешна ,по-добра ,по-късметлийска!

    ОтговорИзтриване
  2. Трудно е, Славе, но ще идържим - жилави сме, като дрян!

    ОтговорИзтриване
  3. И от мен също пожелание "За много години" Нинка!Имам приятели и роднини извън страната.Гледайки новините,че и Фейсбук част от тях останали с впечатлението,че имаме проблем "колко повече да изпием и изядем" или в кой многозвездов хотел да празнуваме.Аз дори не се опитвам да оборвам тези мнения.Знам,че близките ми хора / роднини, приятели и съседи/оцеляват благодарение на изчисления на домашния бюджет на ниво на висшата математика.Виждам около себе си хора,които не могат да си позволят нищо повече от най-насъщното,свили са се като в черупка.Питала съм се какво ги държи.Според мен не е"вярата, надеждата и любовта", а по-скоро жилавостта и ината да оцелееш въпреки всичко!Този "Дрянов разказ" ми напомни,че за жилавите има надежда! И надеждата е в добротата и човечността скътани в сърцето.

    ОтговорИзтриване