четвъртък, 31 декември 2009 г.

Както я посрещнем, такава ще е!

Нова година, както и повечето празници за мен се състои в приготовленията. В атмосферата на суетня и аромати, царяща в дома.

Всяка година, баба ми правеше своята Васильова пита. В семейството ми са смесени традиции и кулинарни практики от различни краища. Прабаба австрийка, прадядо грък, дядо руснак... Аз съм българче, обичам...

Сега е мой ред да я меся, да приготвям капамата, да точа баницата. Но не в баницата слагаме късметите. Във Васильовата питка слагаме и парата и дреновите клонки. Питата се разрязва след полунощ, когато настъпи Новата, и става много добро мезе за шампанското. А и ако се остави, е вкусна и след две седмици. Не че у дома има такава трайност. Но години наред правех по една за нас и една за майка ми. Там се задържаше по-дълго, и когато ходех ми даваше по парченце към кафето. Вече е на такава възраст, че я взех при нас и правя само една.

Сега питата:

Продукти

2 яйца (без 1 белтък)
1 чаена чаша масло (може олио или мас)
1 чаена чаша кисело мляко
1 бакпулвер,
1 чаена чаша захар
1 пакетче канела
2-4 зрънца карафил, счукани на ситно
брашно, колкото поеме.
Омесва се меко тесто (докато спре да лепне по ръцете), разстила е в тавичка, намазва се с белтъка, украсява се с набождане с вилица - аз правя елхички с помощта на две вилици. При възможност, може са се добавят стафиди, орехи, бадеми, ситно нарязани сушени смокини, ама това са гевезелъци, без които също става.

Монетата, която поставям предварително изварявам, а дреновите клончета давах на децата, сега вече на внука да нарисува и да нарече, за да се знае после, кому какво се е паднало.

Да ви е сладко.

Нека е богата, сладка и добра Новата година за всички.

Няма коментари:

Публикуване на коментар