понеделник, 22 юни 2009 г.

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ 2

Факт е, че най-добрите лекари в която и да е област са в столицата. Прекрасна е практиката поне веднъж в месеца те да имат прием „на място” в различните градове. Благодарение на това, съпругът ми получи заветните направления за снимка и лазерна терапия на диабетна ретинопатия и в неделя, по съвет на лекуващия лекар, в 6.00 часа бяхме пред вратата на кабинета, където щеше да приема пациенти софийското светило. Бяхме трети. До 8 часа групата набъбна до 40 души, придружени от по няколко близки и роднини. Патилите, направиха номерца, всеки безропотно вземаше поредното си номерче и всички чакаха с благоговение и надежда за помощ. До тук – всичко добре. Съмненията ми започнаха после.
Оказа се, че независимо от това, дали имаш направление, или не, цената на посещението е поне 70 лева. На всички се препоръчваше да отидат в София, за да им бъде поставена инжекция, струваща 280 лева. Без нея – ослепяваш. Но патилите, казаха, че вече по няколко пъти са ходили, а съществен резултат от процедурата с инжекцията, не са усетили.
Та, питам се – как хора, с различни оплаквания могат да бъдат излекувани на една и съща цена, с едно и също лекарство. Това – първо. Второ – защо там имаше хора, идващи всеки месец повече от две години. Каква е тази супер терапия, която така и не дава резултат. Може би ще се опитат да ми кажат – да, ама дори да не виждат по-добре, поне не са ослепяли окончателно. Добре, ама как може да знаем ние, простосмъртните, дали, ако не беше терапията, тези хора наистина щяха да ослепеят.
Всичко това, простете ми леко намирисва. Няма касови бележки, няма документи. Една сестра пъха банкнотите в чанта, дава объркващи обяснения, всеки път различни, но с еднакво цифрово изражение – нямаш направление за снимка – 40 лв за лазер с направление, още 30 – за снимката без направление, защото лазер без снимка не може. Имаш две направления – за снимка и лазер – 30 лева, плюс 40 за лазера на другото око, щото направлението е само за едното. И така – имаш, нямаш, опира до 70 лева, като обясненията са различни, в зависимост от това, какво имаш като бележчици.
Да, трудът на екипа трябва да бъде заплатен. Но до колкото знам ВСД се заплащат от НЗОК. Ако има нужда от доплащане не трябва ли да има ценоразпис с ясен регламент, касов апарат и правила на играта, които да дават някаква сигурност. Не трябва ли на пациентите да се дава разяснение, какъв проблем имат, как терапията се очаква да повлияе на заболяването и в какъв срок, какъв резултат се очаква. Ако ми кажат, че това ще продължи повече от две години, със сигурност ще потърся второ мнение другаде. Защо трябва да науча това от другите пациенти, които търпеливо чакат две и повече години ЧУДОТО.
Сегашната практика не намирисва – тя СМЪРДИ! Смърди на търговия с надеждата, с болката, с безизходицата на хората.

1 коментар:

  1. Наистина смърди, Нина, зверски смърди.
    Благодаря за линковете.
    Пламен

    ОтговорИзтриване