Горни Лом

Годините, в които спазването на правилата беше сведено до абсурд си отмъщават. Планирахме, дебнеха ни, наказваха ни, създадени бяха стотици работни места, на които дребни чиновници се изживяваха, като божества и решаваха кой крив, кой прав. Те и сега съществуват. Но някои разбраха демокрацията и правата си, като право да не спазват правилата. Дребните душици и сега си седят по столчетата. И пак се изживяват, като божества, но... вече могат да бъдат купени. Така едни, нарушавайки правилата успяват да се откупят и да продължат да ги нарушават, а други, получават наказанията. Понякога несъизмерими с нарушението. Факт е обяче, че масово хората съзнателно, или от незнание не се съобразяват с правилата и законите. Не че нямаме закони и правила. Има. Но като започнем от правилника за движение и свършим с разните кодекси и закони, спазващите ги изглеждат тъпи и щури.

В резултат не ни трябва война. По пътищата гинат хора. В мините гинат хора. Сега пак загинали хора. И търсим под вола теле – масон бил шефът, имал ли е предписание от инспекцията на труда, па Бойко и герберите били виновни, па прокуратурата трябвало да се разтури, та и Господ накрая намесихме – той изсипал гнева си над Горни Лом.

Мисля си, че докато не се научим да спазваме правилата, дребните душици ще продължават да се размножават и да заемат позиции, даващи им право да се мислят за божества, ще продължава да се шири корупцията, безхаберието. Резултатът е ясен. Вечна памет на умрелите, тежко и горко на оцелелите.