Вчера се разходихме с моята половинка из околностите на Бургас. Колко е хубаво да отидеш на познати места! Беше ми интересно и приятно да скитам из планината над Своге, да откривам нещо ново, да се наслаждавам на гледките. Но тук се чувствам у дома. Имаме любима полянка, с чешмичка. До нея огромни разкривени дървета, рекичка. Все още всичко е голо, но младите филизи, набрали сок червенеят от напрежение и се катерят към слънцето, заобикаляйки старите, обрасли с мъх клони. Върбовите вейки, жълто зелени също са готови след седмица - две да разпуснат листенцата си. По върховете на тополовите клони пъпките са станали рошави и аха да се разперят. Седмица слънце и няма дори спомен от смръзналия се пейзаж. А полянката пъстраааааааа. Минзухари, лютичета. Под миналогодишната шума прорастнал жълъд. Цъфнала дрянова клонка ме шибва - виж мееее! На връщане виждам още празно щъркелово гнездо, а над езерото пеликани и летящ щъркел. Красота!
много интересен блог, поздрави и до скоро, продъжавайте да постирате и да споделяте с всички нас
ОтговорИзтриване