Деси Бошнакова ми изпрати две книжки, за което много и благодаря. Първата ме плени и очарова - "За модерни хора ШОКОЛАД". Трети ден руша диетите с рецепти от тази вкусна книжка. Подозирам, че още доста време и аз и дъщеря ми ще се забавляваме с нея. Специални благодарности на Деси по този повод от съпруга ми и от кандидат-зетя.
Не че не бяхме правили сладкиши със шоколад и преди това, ама новите идеи и съблазнителните картинки те подтикват да опиташ и това, и следващото, и олеле, колко добре изглежда тази разкошотийка - я, да опитаме...
Не си купувайте тази книжка! За нищо на света! Рискувате в кратки срокове да разрушите резултатите от дългогодишно гладуване.
Ако пък това не ви плаши, бързайте! Купете я! За първите след всяка рецепта има информация за хранителната стойност на изделието. Приготвяш, и смяташ колко трябва да се потрудиш във фитнеса, след като си похапнал. Няма да ви кажа кои рецепти вече съм приготвила. Няма да ви кажа и какво ще приготвя довечера. Въздишайте и завиждайте! Или просто вземете книжката и действайте!
Другата книжка "Любими семейни рецепти" в първия момент ме зарадва, а после малко ме смути. Идеята добра - представени са седем семейства от различни райони на страната, които дават своите рецепти за закуска, обед и вечеря. До тук - добре. Втурнах се да чета с интерес. Според презентацията на задната корица, трябва да има предложения за балансирано и разнообразно седмично меню. Оказва се, че съвременният българин ама просто не може да живее без авокадо, гаспачо и
стек с ананас. Бррр! Дано не ми се налага да отида на гости и домакинята да ме гости с такава екзотика.
Нямам нищо против екзотичната кухня, и пътувайки не пропускам възможността да опитам нещо по-така. Но защо ли не вярвам, че съвремената българка готви основно ТАКИВА манджи. Особено по време на криза.
Да си призная, очаквах стари семейни рецепти, от баба, изпитани и предавани в поомачкана тетрадка от майка на дъщеря... Аз лично наследих такава тетрадка от баба ми и до сега готвя някои неща от нея, снаха ми си направи копие, а дъщеря ми от сега мърмори, че е време да и я дам, нищо че живеем заедно и още не е омъжена.
Да си я пазела. В тази тетрадка, баба ми е написала под рецептата на един кекс цената му в различни години - започвайки от 1929г. Записала е по време на войната, когато маслото е било лукс, с какво го е заменяла, с какво е заменила захарта, как го е адаптирала да стане с по-малко яйца... Така и аз в различните периоди си имах различни варианти на чудния бабин кекс.
При наличието на куп кулинарни предавания, в които се показват и рецепти от чуждата кухня, книги с рецептите от тези предавания, си мислех, че тази книга ще ме доближи до времето на бабите, осъвременено от техните внучки и правнучки. Е, не ми се получи... Нищо. Все пак намерих няколко рецепти, които може и да опитам. Ако все пак искате да знаете, какво се готви в Дупница, или Велики Преслав, вземете тази книга.
Може пък, като не сте натоварени с моите очаквания, да се вдъхновите за кулинарни подвизи!
Нина, не мога да не се включа под тази публикация. И не мога не споделя, че шоколадът е моята най-голяма кулинарна страст и не мога да се въздържа да не се отдам на изкушението да го хапвам.Така, че ако има и други фенове на шоколада, книгата "Шоколад" e за нас - http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=39366.
ОтговорИзтриванеНо искам да споделя и своето мнение за втората книга. Разбира се, че светът се е променил и с него се променят и рецептите. И все пак, когато ме поканят да споделя любимите си рецепти, изобщо не означава, че това са нещата, които приготвям всеки ден. Любимото, затова е любимо, защото не прекаляваш с него. И когато пазарът у нас направи достъпни екзотични продукти, нормално е на се насочим към тях. А е и нормално, всеки да сподели рецепта, която е различна. Няма по-вкусно от сготвеното на баба, но днес се готвят и различни неща и е нормално любимото да изберем и от тях. Така че, със сигурност мога да кажа, че от тези рецепти има много вкусни неща, които бих яла редовно, стига да има кой да ми ги приготвя.