събота, 20 февруари 2010 г.

ЧАСОВНИК

Темата „Часовник” е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен от Блогатство. Състезанието е за брой подписани коментари.

Победител в BLOG CHALLENGE № 1 е БИСЕР ВЪЛОВ http://biservalov.net/

Победител в BLOG CHALLENGE № 2 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/

Победител в BLOG CHALLENGE3 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/

Победител в BLOG CHALLENGE № 4 е Божидар Костов http://bojidar.site90.com/?p=342


Моля, оставете тук вашите коментари гласувайте с бутона Свежо!


Да имаш часовник, беше въпрос не на престиж, а на възраст. Децата нямаха часовници. Часовник имаха ГОЛЕМИТЕ хора. От трети клас си пишех с "непознато другарче" от Херсон. Град от бившия Съветски съюз, сега в Украина. Олег беше с два дни по-малък от мене, пращаше ми красиви картички, пъстри и лъскави панделки, а в седми клас, ми изпрати в колета ЧАСОВНИК! С гривна, не с каишка. Да, ама не! У дома решиха, че съм още малка, и го прибраха. Не че ми се искаше да го нося. Аз все още играех на стражари и апаши с момчетата, катерех се по дърветата, ритах топка... Никак не ми отиваше имитацията на златна гривна с миниатюрно циферблатче. Когато вече реших, че искам да го сложа на ръката си, се оказа, че малката ми сестра си е играла с него тайничко и го е повредила. Така първият ми часовник стана старият Orlogin на баща ми. И до сега си го пазя - като реликва, макар че, след като влязох един път с него в морето, вече не става за оправяне.

Времената се менят. Малкият ми син още преди да тръгне на училище молеше да има часовник - като батко. Много рано се научи да го познава, но все още нямаше магазини за един лев, пълни с китайски стоки, където часовниците са на килограм едва ли не.

Живеехме в село, близо до София и често ги водех там - на цирк, на куклен театър, или просто на разходка. Пътувахме с влак. От онези, в които няма купета. Двата часа път прекарвахме в разговор, игра на римушки, в която аз казвах думичка, или изречение, а те допълваха с рима. Разказвах им за селата и градчетата покрай които минавахме, отговарях на милионите въпроси, които задаваха. Важното беше да не скучаят и да не препускат напред - назад из вагона. Уж се стремях да говорим тихо, но - деца. Накарай ги през цялото време да говорят тихичко. Половин час след като сме седнали, ставахме център на внимание и целият вагон се забавляваше с въпросите и коментарите им. Големият говореше бавно, с тежест, малкият - бързо и звънко. Съседите по седалка се включваха, и не след дълго всички във вагона ставаха приятели, които отговаряха или им задаваха въпроси.

При едно от тези пътувания не се чувствах добре и непрекъснатият разговор ме измори. Притесних се от вниманието на съседите, и реших да си дам почивка. Поне за десетина минути. Свалих от ръката си часовника (същият този Orlogin) и го подадох на малкия си син.

- Нали знаеш, колко са десет минути - попитах.

- Знам. Докато тази стрелка се премести до тук - посочи с малкото си пухкаво пръстче Младенчо.

- Така. Ако мълчиш и не задаваш въпроси десет минути, като отидем в София, ще ти купя часовник, и голям шоколад - става ли?

Целият вагон притихна. След по-малко от минута, малкият изстена:

- Не ти искам часовника! Не ти искам шоколада! Знаеш ли, колко е трудно да се мълчи!


Разнесе се бурен смях, две баби довтасаха с ябълки и бонбони, а аз искам, или не бях принудена да продължа безкрайния разговор с момчетата си.

Защо ли се сетих за това? Може би ми липсва времето на тези разговори. Момчетата ми вече са мъже. Рядко могат да отделят време за дълги разговори с мене... Сега разбирам, колко е трудно да се мълчи! А часовникът вече не може да измери времето между два разговора. За тази цел ми трябва календар...


29 коментара:

  1. Чудесна история, Нина! Винаги ми е приятно да те чета - разказваш "цветно"... :-)

    ОтговорИзтриване
  2. И пак благодаря, Нина. Намънистени с тъга истории.

    ОтговорИзтриване
  3. Браво Нина. Това е история, която и да искаш не можеш да я измислиш.

    ОтговорИзтриване
  4. Великолепен разказ Нина!Толкова добре казано, като че ли съм гледала филм!Трогателно и мъдро.Майстор си на краткия разказ!

    ОтговорИзтриване
  5. За съжаление разбиаме това късно.Нямах време да разговарям с дъщеря ми когато беше дете,сега тя няма време.Как искам да върна този часовник назад,как ми липсват тези разговори!
    Разказ ,който влиза в душата!
    Благодаря,Нина!

    ОтговорИзтриване
  6. Prekrasno,Nusya!Razkaza e tolkova trogatelen!Rabotata beshe vsichko za men i nyamah vreme za deteto.Sega to nyama vreme za men,no si go zaslujavam.Za razgovor mi tryabva ne kalendar,a kalendari.

    ОтговорИзтриване
  7. INEDEV:Благодаря,Нина!Чудесен разказвач-както винаги!

    ОтговорИзтриване
  8. Чудесно Нинче,разказваш така увлекателно и правдоподобно,че човек се пренася някаде там във времето!
    Поздравления-Ваня Божкова.

    ОтговорИзтриване
  9. НИНКА, С ТОЯ РАЗКАЗ И В МОЕТО СЪРЦЕ ТРЕПНА ЕДНА СТРУНА, КОЯТО СЕ СТРЕМЯ ДА НЕ ДОКОСВАМ......
    СТРЕЛКИТЕ НА ТОЗИ ЧАСОВНИК ЩЕ ОТБРОЯВАТ ЧАСОВЕТЕ И НА ТИЯ, ЗА КОИТО СЕГА НИ Е НЕОБХОДИМ КАЛЕНДАР.....
    ТИ СИ НЕВЕРОЯТЕН РАЗКАЗВАЧ НА МИГОВЕ, ЗА КОИТО ВСИЧКИ СИ СПОМНЯМЕ С ТОЛКОВА УМИЛЕНИЕ, ОБИЧ.....И МАЛКО ТЪГА.
    ПРЕГРЪЩА ТЕ ОТ СЪРЦЕ ДИМА ОТ БУРГАС!!!

    ОтговорИзтриване
  10. Ех, часовниците ни отдавна не мерят само времето ; а тъга и радост, очакване и раздели , спомени и предчувствия ... Ти си чудесен разказвач, Нина ! Благодаря ти !

    Розалина Райчева

    ОтговорИзтриване
  11. Людмила Астарджиева21 февруари 2010 г. в 19:05

    Нинче, за пореден път се уверявам колко увлекателни могат да бъдат най-обикновените човешки истории, разказани от теб. С нетърпение очаквам следващата.
    Станах и оставам твой почитател.
    Люси

    ОтговорИзтриване
  12. Страхотно! Поклон!

    ОтговорИзтриване
  13. Ninochka, prekrasmo, madro i mnogo toplo - Yosko

    ОтговорИзтриване
  14. Много ми хареса и на мен :) има дълбок смисъл и е поднесена по лек начин :) аз точно такива ги обичам ;)

    ОтговорИзтриване
  15. Много "човешка" история! Браво Нина!

    ОтговорИзтриване
  16. Много сладко, наистина! Такъв е живота! Благодаря ти Нина, беше удоволствие да го чета...

    ОтговорИзтриване
  17. майсторско и много топло! всяко надникване през шпионката в твоята "Къщичка на самотата" е истинско удоволствие за мен
    (Деси)

    ОтговорИзтриване
  18. Случайно попаднах на "ЧАСОВНИКа",но не случайно го изчетох с удоволствие!поздрави за автора,затова,че е описала толкова вълнуващо история -до болка близка на нас-ПОрасналите.:) И аз имах другарче руско, и аз пътувах мнооого и къде ли не...с детето си и аз сега трябва да съм повече "мълчалива"...Такъв ни е живота....!

    ОтговорИзтриване
  19. Много хубаво! Браво! С пожелание още толкова и красиви разкази да ни радват! Асен Алеков

    ОтговорИзтриване
  20. Чудесно и ведро, въпреки леката тъга по миналите мигове....

    ОтговорИзтриване
  21. Помня деня, в който ми подариха часовник. Тогава имах чувството, че съм най-големият човек на света. Сега си давма сметка, че часовникът не прави човека, а човекът часовника. Успех!

    ОтговорИзтриване
  22. spomeni, spomeni......
    kogato trygnah v pyrvi klas, to4no po tova vreme baba vze pyrvata pensiq i mi kupi pyrviq 4asovnik..... oste si go pazq....

    ОтговорИзтриване
  23. Марина Симеонова7 март 2010 г. в 14:26

    Всеки от нас има свой часовник, и свой първи часовник.....Благодаря за събудени спомени,Нинче!

    ОтговорИзтриване
  24. Докосващ сърцето разказ! Благодаря!

    ОтговорИзтриване