В сайта на Кръг Нова Магнаура г-н Илия Кожухаров е публикувал пространни фрагменти от книгата "Дружба 'Родина'" (фондация "ТАНГРА ТанНакРа"), в която документално е представена епопеята на една сравнително слабо известна "самородна организация" на българомохамеданите от Смолянско.
За пряка връзка:
За пряка връзка:
Финалът ми е неизвестен и откровено казано неочакван за мен. Бях чувала за тази група БЪЛГАРИ. Не че тогава, когато ми го разказаха се интересувах ТОЧНО от ТОВА. Просто обичам от дете да обикалям по музеи, галерии, църкви. Навикът беше създаден от баща ми. Постарах се да развия това любопитство към миналото, природата, изкуството, възприемането на посещението в музея, не като досадно задължение, а като приключение и у децата си. Та при едно такова свое приключение, попаднах на човек от музея в Смолян, който ми разказа доста неща. По понятни ми сега причини, тогава не коментирахме финала.
Темата кои сме ние, българите, плавно преля в темата – какви сме! На какво сме подвластни.
Дори такава прекрасна идея, на родолюбци, може да бъде обявена за фашистка. Това много ми прилича на случаите с убитите учители, след 9 ІХ, с това, което става и сега – вижте предизборните клипове. Прилича ми на това, как през първите години след 9 ІХ Вазов е бил обявен за шовинист, Смирненски и Лилиев за гнили символисти, а за Далчев и до сега много малко хора знаят. В блога си споделих мисли за децата, тяхното образование и домашно възпитение, на което г-н Измирлиев вметна – как да знаят кой е хан Крум – та те не знаят кой е Станислав Стратиев.
Много обичам и често препрочитам „Атинянката Таис” на Иван Ефремов. Та там на въпроса – защо апологетите на нови религии първо разрушават старите храмове и охулват старите божества, героинята получава отговор – новото е крехко, слабо и слабите му поддръжници не намират по-добър начин от този. Не цитирам, а перефразирам отговора. Дали в слабостта на нашите политици не се крие отговора на такова поведение?
Нужно ли е да съборим стар паметник, преди да сме направили нещо, с което да заслужим след години да се вдигне още един?
И дали това поведение на политиците, които все пак имат инструментите, за да манипулират общественото мнение, е БЪЛГАРСКА черта.
За мен, лично, НЕ Е!
Темата кои сме ние, българите, плавно преля в темата – какви сме! На какво сме подвластни.
Дори такава прекрасна идея, на родолюбци, може да бъде обявена за фашистка. Това много ми прилича на случаите с убитите учители, след 9 ІХ, с това, което става и сега – вижте предизборните клипове. Прилича ми на това, как през първите години след 9 ІХ Вазов е бил обявен за шовинист, Смирненски и Лилиев за гнили символисти, а за Далчев и до сега много малко хора знаят. В блога си споделих мисли за децата, тяхното образование и домашно възпитение, на което г-н Измирлиев вметна – как да знаят кой е хан Крум – та те не знаят кой е Станислав Стратиев.
Много обичам и често препрочитам „Атинянката Таис” на Иван Ефремов. Та там на въпроса – защо апологетите на нови религии първо разрушават старите храмове и охулват старите божества, героинята получава отговор – новото е крехко, слабо и слабите му поддръжници не намират по-добър начин от този. Не цитирам, а перефразирам отговора. Дали в слабостта на нашите политици не се крие отговора на такова поведение?
Нужно ли е да съборим стар паметник, преди да сме направили нещо, с което да заслужим след години да се вдигне още един?
И дали това поведение на политиците, които все пак имат инструментите, за да манипулират общественото мнение, е БЪЛГАРСКА черта.
За мен, лично, НЕ Е!
Няма коментари:
Публикуване на коментар