tag:blogger.com,1999:blog-62714395701301029272012-01-15T11:59:33.855+01:00Когато съм тъжна, когато съм самотна, когато болката ме заслепява идвам тук.Нинаnoreply@blogger.comBlogger831100tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-24288929478763207352012-01-15T11:09:00.004+01:002012-01-15T11:59:33.861+01:00

Вчера видях за пръв път цъфнали кокичета пред един блок. Баба ни баеше с първото кокиче - обикаляше с него по личицата ни и нашепваше - кога у куче рога, тогава у тебе болест - така три пъти, а на четвъртия чукваше с кокичето по нослето. Не се стърпях и си чопнах едно, та баях на всички у дома. Дори на котарака.

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-7124031974489408612011-08-22T12:20:00.005+02:002011-08-22T12:44:25.485+02:00

Понякога се чудя – от къде това самочувствие у някои хора. Умряла им циганката, та сами си се хвалят. Били незаменими, големи професионалисти, без тях другите загиват направо. Преди години, имах такава колежка. В завод с 200 души персонал, икономическите отдели приютяваха близо 20 души. Повечето имаха работа не повече от три – четири дни в месеца и откровено се мотаеха. А тя – нееееееее. Тя цял

Нинаnoreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-6202851103790143382011-04-26T09:28:00.000+02:002011-04-26T09:29:05.421+02:00

Мислех, че дълго съм търсила работа. Бях изнервена от тъпи отговори, от липса на такива, от малкото обяви, от странно написаните такива. Оказа се, че на практика за месец се справих с въпроса. Започнах работа във фирма на Слънчев бряг. Сутрин и вечер пътувам. Приятелки ме жалят – ах, как ще пътуваш всеки ден. Как, как – пътят ми е 40 минути. Автобусът ми спира на практика пред дома. Там – на 3

Нинаnoreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-83171235326783976372011-03-24T10:00:00.005+01:002011-03-24T15:14:32.635+01:00

Във връзка с десетгодишнината на JobTiger е обявен конкурс за истории, свързани с работата. ( http://blog.jobtiger.bg/2011/02/blog-post_21.html) Кога си направих профил в JobTiger вече не помня. Защо го направих? За да намеря своето място под слънцето. Все си мисля - какво ми липсва? Явно не съм във възрастовата група, към която е ориентиран сайта. Не всички мои работодатели ме обичат, но никой

Нинаnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-78541109762714725802011-03-14T08:47:00.001+01:002011-03-14T08:48:21.356+01:00

Вчера се разходихме с моята половинка из околностите на Бургас. Колко е хубаво да отидеш на познати места! Беше ми интересно и приятно да скитам из планината над Своге, да откривам нещо ново, да се наслаждавам на гледките. Но тук се чувствам у дома. Имаме любима полянка, с чешмичка. До нея огромни разкривени дървета, рекичка. Все още всичко е голо, но младите филизи, набрали сок червенеят от

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-27246573663394215192011-03-05T09:44:00.013+01:002011-03-12T18:41:09.232+01:00

Провокирана от поредното блогърско предизвикателство, реших и аз да се включа. За пръв път участвам в конкурса на компанията Prestigio за блогърска публикация под заглавието „По пътя“. Наградата е GPS навигация Prestigio GeoVision 5500BT, а за да я спечеля, се нуждая от вашите коментари тук. Благодарности на Василена Вълчанова за лично отправената покана да се включа в конкурса.Три месеца, след

Нинаnoreply@blogger.com67tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-16138409404883471322011-01-27T08:37:00.003+01:002011-01-27T08:47:59.822+01:00

– Мамоооо. Мааамооооо!– Кажи, Мите! – Младата жена задъхано влезе в стаята. На леглото до прозореца неутешимо плачеше малкото и русо момченце. От плача хернията му беше станала колкото малка ябълка. Избърса мокрите ръце в престилката и го гушна. – Мама трябва да измие чинийките и да опере дрешките. Недей! Спри да плачеш! Виж – зайчето иска да яде. Хайде да го нахраним. Сложи го в камиончето!

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-8104885012763216742011-01-23T18:36:00.003+01:002011-01-23T18:40:31.873+01:00

Преди време написах това:http://nikolaewa.blogspot.com/2010/04/blog-post_09.htmlПриемете, като негово продължение следващия текст. Наближава обед. Събираме торбичките си и поемаме към дома. Бихме останали още на плажа, но „дребните” сестрички и братчета вече са огладнели и трябва да се приберем. Знаем, че нагорещените плочки на тротоара се усещат дори през платненките, а асфалтът по „главната” от

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-12740141579091083352011-01-11T07:13:00.006+01:002011-01-11T21:57:01.605+01:00

Цивилизованият свят донесе на коренните жители на Америка първо не цивилизацията, а... едрата шарка. Болест, от която всички жители на цели селища са загивали. В края на двадесети век, явно уроците на историята не са били достатъчни за нас. Допуснахме първо негативите на демокрацията. Процъфтя не желаната свобода на словото, а СЛОБОДИЯТА. Не говоря за това, че почти няма вестник без правописни

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-32145551919677691172010-12-27T08:29:00.007+01:002010-12-28T11:49:07.975+01:00

От един месец живея и работя в Своге. Още ме мъчат съмнения - оправдан ли беше рискът, който поех? Не прибързах ли? Често ме питат - свикна ли, харесва ли ти... Още не знам.Това в ляво е гледката от единия прозорец на помещението, в което живея. красиво е. Пред другия прозорец расте огромна елха, с окастрени почти до върха клони. Горе, под самото небе се простират мъхнатите и лапи. Тук се съмва

Нинаnoreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-52109072170423228932010-11-21T07:40:00.009+01:002010-11-21T08:24:14.893+01:00

Колко пъти съм скачала в неизвестното? Спрях да ги броя около двадесетата си година. А вече наближавам три по двадесет... За пореден път скачам. Пътуването ми започва по подбалканския път. Обичам този път повече от магистрала Тракия. Вярно е, че предпочитам да пътувам през лятото или през пролетта - пиршество за очите. Но и есента има своята красота. Тръгваме рано - очаква ни дълъг път. Под

Нинаnoreply@blogger.com9tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-14505405899178051272010-11-02T10:47:00.004+01:002010-11-02T11:30:21.935+01:00

Прочетох размислите за шоколадовото яйце на човек с никнейм templarhttp://templar.blog.bg/politika/2008/03/25/osobenosti-na-nacionalnata-detska-radost.176373Нахлуха спомени. В моето детство нямаше шоколадови яйца. Имаше шоколад, на чиято опаковка беше нарисувана крава - така го и наричахме - ШОКОЛАД КРАВА. Баща ми носеше такъв, когато ходеше в София. В Бургас можеше да се намери около празници, и

Нинаnoreply@blogger.com10tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-4775845033788153142010-10-19T08:06:00.004+02:002010-10-19T08:54:27.137+02:00

Преди повече от година, все още прикована към леглото, написах нещо, по повод предаване, гледано по телевизията. Търсейки съмишленици освен тук, в блога, го постнах и в разни форуми. Може би защото не бях позната във виртуала, може би защото не знаех и къде да пиша, не получих особена подкрепа. Сега, година и половина по-късно, получих отзив, който ме удиви.Първо ще копна тук дискусията си с една

Нинаnoreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-12825771274211010752010-08-15T18:43:00.003+02:002010-08-15T19:02:52.162+02:00

Случайно се натъкнах на блога на Зоя Маринчева - http://zoya2008.blogspot.com/2010/08/blog-post.html?spref=fbи на нейната публикация със същото заглавие. Авторката явно негодува срещу очуждението, белязващо възпитанието на децата в Америка. Негодува, а в същото време прави за децата си същото, което според нея правят там всички майки. Защо? Аз отгледах три деца. През цялото време, дори преди

Нинаnoreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-86546775973005962142010-07-17T14:45:00.006+02:002010-07-17T15:27:58.886+02:00

Деси Бошнакова ми изпрати две книжки, за което много и благодаря. Първата ме плени и очарова - "За модерни хора ШОКОЛАД". Трети ден руша диетите с рецепти от тази вкусна книжка. Подозирам, че още доста време и аз и дъщеря ми ще се забавляваме с нея. Специални благодарности на Деси по този повод от съпруга ми и от кандидат-зетя.Не че не бяхме правили сладкиши със шоколад и преди това, ама новите

Нинаnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-7057474735399148262010-06-15T10:53:00.003+02:002010-06-15T12:35:11.169+02:00

Преди време, във връзка с едно състезание на блогъри, написах нещо, което предизвика у Илия Кожухаров прозрението, че ще има и следващи части. Прав беше! Много неща не разбирам, и бих искала да запитам Президента, или Министър-председателя, или... Или е по-добре някои да не разберат, че разбирам?Гледам предаването на БТВ "Тази сутрин". Зрители и екип се вълнуват от проблема с вторичните суровини.

Нинаnoreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-22286497470312033742010-05-30T15:37:00.005+02:002010-05-30T17:23:12.879+02:00

доц. Деси Бошнакова. ме покани в поредната блог игра на тема „Защо използвам социалните медии„, чийто организатор е Манол. Интересното около тази игра е промотирането на семинара Social Media Masterclass, а някой от всичките участници ще има шанса да спечели пропуск за въпросния семинар.Защо използвам социалните медии?Открих социалните медии относително късно, в тежък за мене момент. Преди

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-1897443815354798962010-05-25T17:16:00.006+02:002010-05-27T16:50:31.224+02:00

Трябваше ми време. Не можех веднага да пиша. Вълната от спомени и настоящи емоции беше толкова силна, че ме отнесе. Спомних си своя бал.Месец преди него, момчето, което мечтаех да ме покани за дама, ме помоли да му съдействам, за да покани моя приятелка. Съдействах му. Не харесвах роклята си. Майка ми не се вълнуваше от моето завършване, а това не е мъжка работа - да избереш рокля. Баба ми,

Нинаnoreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-76665216619546008432010-05-24T08:04:00.001+02:002010-05-24T08:06:18.681+02:00

Кирил и Методий Български всеучилищен химн"Върви, народе възродени,към светла бъднина върви,с книжовността, таз сила нова,съдбините си ти поднови!Върви към мощната Просвета!В световните борби върви,от длъжност неизменно воден -и Бог ще те благослови!Напред! Науката е слънце,което във душите грей!Напред! Народността не падатам, дето знаньето живей!Безвестен беше ти, безславен!...О, влез в

Нинаnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-61270923918675025802010-05-21T10:53:00.004+02:002010-05-21T12:02:42.249+02:00

Днес моето малко момиченце ще се прощава с гимназията си. Сутринта беше инфарктна. Да опакова подаръка от класа за класната, да се окъпе, да отиде за снимките, да ги аранжира в албумче, да отиде при фризьорката, лак, рокля, обувки, ще бъде ли студено... Да стигне на време за срещата на класа преди официалния празник.А в определения час ще се построим и ние в двора на гимназията, която и аз съм

Нинаnoreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-34069973577790160642010-05-09T09:33:00.005+02:002010-05-09T11:26:53.012+02:00

Израстнах с книги, филми и песни за войната. Родителите ми пееха "Смуглянка", "Темная ночь", "Три танкиста". И до сега, като слушам тези песни, в гърлото ми застава буца. Възхищавах се от подвига и саможертвата, ужасявах се от жестокостта на концлагерите.Но... после прочетох и други книги. Научих неща, за които преди не можеше да се говори. Тогава възникна въпросът - ЗАЩО!Няма смислена война. Но

Нинаnoreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-83854778458159919122010-05-03T08:09:00.006+02:002010-05-17T09:40:58.455+02:00

Понякога осъзнавам, че детето и възрастният в мене непрекъснато се сменят и светът изглежда различно. Детето се забавлява в някоя житейска ситуация, а възрастният - анализира. Преди известно време на прозорците на помещението под апартамента, в който живея, се появиха табели – РЕЙКИ ЦЕНТЪР, КОМПЮТЪРНА ДИАГНОСТИКА НА АУРАТА, и от този сорт. Много се смеехме и шегувахме у дома с тази диагностика.

Нинаnoreply@blogger.com21tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-31921391213833745532010-04-30T12:30:00.003+02:002010-04-30T14:23:06.984+02:00

Деси ми предаде щафетата. Налага се да пиша, за да не прекъсна верижката в Щафетата на Svejo. Какво прави деня ми свеж и ме зарежда с настроение? Всеки път е различно. Днес това беше палав слънчев лъч, който ме събуди рано-рано. Ранният час не ме разсърди. Толкова беше приятно да видя през прозореца зелените клони на липата отсреща, окъпани в слънце, че забелязах часовника, чак когато пиех кафето

Нинаnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-87909731916730282232010-04-24T13:44:00.007+02:002011-11-21T14:34:58.056+01:00

Продължение отhttp://nikolaewa.blogspot.com/2009/05/1.htmlСлед сватбата се преместиха в Бургас – малко градче край морето. Повечето къщи бяха дървени, но Николаки имаше двуетажна зидана къща. Дебелите стени и двойните прозорци не пропускаха влагата. На широките первази Хана постави съндъчета с цветя и поради мекия климат цяла година можеше да им се радва. Хана се влюби в морето. Беше виждала

Нинаnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-24625184960296956802010-04-17T19:49:00.011+02:002011-05-10T09:48:46.414+02:00

От както почина татко и, Пенка сутрин ставаше по тъмно. Излизаше пред портичката да чака баба Цонка и баба Стойна, то да не ходи сама с кравите. Първите седмици ги водеше на паша сама. Преди ходеше с ратая, но от както другоселци докараха баща и завит с черги в каруцата, куцият Пею спря да идва. Цял ден препускаше по баирите, но вечер, когато трябваше да се прибира през притъмнялото дере, за

Нинаnoreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-62215907197795808812010-04-09T17:30:00.004+02:002010-04-09T18:22:26.136+02:00

Тази седмица пак съм победител в седмичния тур на BLOG CHALLENGE. Трябваше да измисля новата тема. През прозореца ми нахлува слънцето, но навън е хладно. Писна ми от дългата зима, от хладната пролет. Искам да е топло, прозорецът ми да е широко отворен. Пропуснах миналото лято. Не можах да му се порадвам, заета с проблемите си. Това лято няма да пропусна! А междувременно - ето ви спомен за едно

Нинаnoreply@blogger.com47tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-35427373254290324582010-04-09T14:47:00.004+02:002010-04-09T15:01:34.194+02:00

Тази седмица за своя изненада пак съм победител и трябва да обявя новата тема, и правилата.ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА (копи пейст от блога на Пламен)Всеки петък тук ще публикувам едно заглавие. Всеки от участниците ще има точно една седмица да напише в собствения си блог нова публикация – със същото това заглавие.Всеки участник може да публикува своята статия в който пожелае ден от седмицата – но

Нинаnoreply@blogger.com11tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-4924435510300585742010-04-02T16:18:00.003+02:002010-04-02T16:34:25.908+02:00

Темата „ИЗКУШЕНИЕ” е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен от Блогатство. Състезанието е за брой подписани коментари.Победител в BLOG CHALLENGE № 10 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/Моля, ако Ви е харесало, оставете тук вашите коментари, подпишете ги и гласувайте с бутона Свежо!От края на май, та до края на октомври всяка българска къща, имаща уважаваща себе си

Нинаnoreply@blogger.com51tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-21822045108648672782010-04-02T12:18:00.003+02:002010-04-02T12:57:40.460+02:00

Пак е петък. Трябва да се преброим - за да излъчим новия победител в седмичния Blog Challenge. И така, новият (стар) победител е ДЕСИ БОШНАКОВА! Фанфари! Честито, Деси!Ето резултатите от преброяването: Деси Бошнакова http://boshnakova.com/ 68Нина Николаева http://nikolaewa.blogspot.com/ 31Пламен Петров http://blogatstvo.com/

Нинаnoreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-76302266843457346122010-03-27T10:14:00.006+01:002010-03-27T10:58:06.390+01:00

Тази седмица аз бях победител в седмичния Blog Challenge. Правото да избера тема беше мое. Това ме накара да се чувствам щастлива, от факта, че съм жива. Точно преди година прогнозата да оживея, според лекарите клонеше към нула. Хем на пук на тях оживях, хем в чест на това получих куп добри коментари, хем първото място. Вместо обаче да ви разказвам, как оживях, ще ви разкажа една истинска случка,

Нинаnoreply@blogger.com48tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-57644551663878123612010-03-26T15:28:00.003+01:002010-03-26T15:44:30.457+01:00

Тази седмица за своя изненада съм победител и трябва да обявя новата тема, и правилата. ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА (копи пейст от блога на Пламен)Всеки петък тук ще публикувам едно заглавие. Всеки от участниците ще има точно една седмица да напише в собствения си блог нова публикация – със същото това заглавие.Всеки участник може да публикува своята статия в който пожелае ден от седмицата – но

Нинаnoreply@blogger.com14tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-91745199168004365722010-03-21T10:21:00.007+01:002010-03-22T16:29:04.938+01:00

Темата „ЕДНО ЗАБРАВЕНО ПИСМО” е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен от Блогатство. Състезанието е за брой подписани коментари.Победител в BLOG CHALLENGE № 1 е БИСЕР ВЪЛОВ http://biservalov.net/Победител в BLOG CHALLENGE № 2 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/Победител в BLOG CHALLENGE № 3 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/Победител в BLOG CHALLENGE № 4 е БОЖИДАР

Нинаnoreply@blogger.com64tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-31228811132578914202010-03-12T20:34:00.008+01:002010-03-12T21:08:09.713+01:00

Темата „ПЕСЕН ЗА ЩАСТИЕ” е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен от Блогатство. Състезанието е за брой подписани коментари.Победител в BLOG CHALLENGE № 1 е БИСЕР ВЪЛОВ http://biservalov.net/Победител в BLOG CHALLENGE № 2 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/Победител в BLOG CHALLENGE № 3 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/Победител в BLOG CHALLENGE № 4 е БОЖИДАР

Нинаnoreply@blogger.com51tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-50543982184998404952010-03-06T09:27:00.005+01:002010-03-06T10:34:26.724+01:00

Темата „СЪН В СЪНЯ” е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен от Блогатство. Състезанието е за брой подписани коментари.Победител в BLOG CHALLENGE № 1 е БИСЕР ВЪЛОВ http://biservalov.net/Победител в BLOG CHALLENGE № 2 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/Победител в BLOG CHALLENGE № 3 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/Победител в BLOG CHALLENGE № 4 е БОЖИДАР

Нинаnoreply@blogger.com55tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-74442835573150183782010-02-27T12:51:00.009+01:002010-02-27T13:57:05.877+01:00

Темата „НА ВЪРТЕЛЕЖКАТА” е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен от Блогатство. Състезанието е за брой подписани коментари.Победител в BLOG CHALLENGE № 1 е БИСЕР ВЪЛОВhttp://biservalov.net/Победител в BLOG CHALLENGE № 2 е ДЕСИ БОШНАКОВАhttp://boshnakova.com/Победител в BLOG CHALLENGE № 3 е ДЕСИ БОШНАКОВАhttp://boshnakova.com/Победител в BLOG CHALLENGE № 4 е Божидар

Нинаnoreply@blogger.com30tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-1794012834511265582010-02-20T11:40:00.010+01:002010-02-22T18:34:37.231+01:00

Темата „Часовник” е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен от Блогатство. Състезанието е за брой подписани коментари.Победител в BLOG CHALLENGE № 1 е БИСЕР ВЪЛОВ http://biservalov.net/Победител в BLOG CHALLENGE № 2 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/Победител в BLOG CHALLENGE № 3 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/Победител в BLOG CHALLENGE № 4 е Божидар Костов http:

Нинаnoreply@blogger.com29tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-84581502900416251862010-02-13T14:28:00.002+01:002010-02-13T14:30:59.149+01:00

Темата „На тавана” е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен от Блогатство.Победител в BLOG CHALLENGE № 1 е БИСЕР ВЪЛОВ http://biservalov.net/ Победител в BLOG CHALLENGE № 2 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/ Победител в BLOG CHALLENGE № 3 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/ Моля, гласувайте с бутона Свежо и оставете тук, или в Свежо вашите коментари!Не

Нинаnoreply@blogger.com37tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-54652541249033293472010-02-06T08:37:00.006+01:002010-02-12T11:07:16.607+01:00

Това мое "творение" е част от състезанието BLOG CHALLENGE, по инициатива на Пламен от Блогатство. Победител в BLOG CHALLENGE № 1 е БИСЕР ВЪЛОВ http://biservalov.net/Победител в BLOG CHALLENGE № 2 е ДЕСИ БОШНАКОВА http://boshnakova.com/Моля, оставете тук вашите коментари, и гласувайте с бутона Свежо!***В края на лятото, с баща ми попаднах на таляна - талян, или

Нинаnoreply@blogger.com18tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-88122873103770202232010-01-30T09:38:00.009+01:002010-02-05T13:45:24.949+01:00

Провокирана съм от няколко блога, и новата тема на BLOG CHALLENGE едновременно. Помните ли големия пазар от блога ми за лудите баби - пъстро множество от хора, дошли от околните села, сложили на сергиите си купчинки плодове, или зеленчуци произведени от тях самите. Морковите и картофите - неизмити. Тук-там някоя по-досетлива ги измиваше и подреждаше. Плодовете - едри и дребни на една купчинка.

Нинаnoreply@blogger.com10tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-86619434695417198802010-01-27T17:57:00.004+01:002010-01-27T18:57:56.165+01:00

От известно време давам уроци. Пратиха ми млада майка, с две деца - в трети и в пети клас. Майката не работи. Но предпочита да плаща на мен, вместо да седне с децата си и да се позанимава с тях. Децата хубави, мили, гальовни. Но задават такива въпроси, че ми става страшно...Учим с петокласника за Симеон и Златния век. Разказва момчето за културните центрове, и изведнъж пита - госпожо, това нещо,

Нинаnoreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-89800701561821951672010-01-23T09:55:00.005+01:002010-01-23T11:34:20.833+01:00

Много пъти съм писала за детството си, за баба си... Както се казва, всички сме родом от детството. Бабата, която ме е отгледала, естествено е оставила у мен множество мили, топли спомени. Красива, стройна на младини, от възрастта се беше превила, но запазила закачливия блясък в очите, макар животът да и беше отредил нелека съдба. Знаеше осем езика, беше завършила френски колеж, много четеше,

Нинаnoreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-29532660372574215682010-01-21T11:32:00.002+01:002010-01-21T11:35:48.933+01:00

В последните дни - май вече станаха доста, ме е обхванало едно такова гадно настроение. На приливи и отливи май не ме е пускало почти година. Понякога успявам да го подтисна с напъни на ентусиазъм. Ентусиазирано пиша, или ентусиазирано чета, ентусиазирано се самозалъгвам, че не мисля за гадориите, които ме заобикалят. После, ентусиазмът угасва - каузата за която съм се вкопчила отшумява с победа,

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-49710594743712599942009-12-31T10:10:00.003+01:002010-03-26T15:09:48.361+01:00

Нова година, както и повечето празници за мен се състои в приготовленията. В атмосферата на суетня и аромати, царяща в дома.Всяка година, баба ми правеше своята Васильова пита. В семейството ми са смесени традиции и кулинарни практики от различни краища. Прабаба австрийка, прадядо грък, дядо руснак... Аз съм българче, обичам... Сега е мой ред да я меся, да приготвям капамата, да точа баницата. Но

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-27747836911383475202009-12-22T21:24:00.005+01:002011-12-22T08:23:02.133+01:00

В детството ми, не разбирах какъв е празника, на който домът се изпълва с аромат на карамфил и канела. Баба ми свещенодействаше в кухнята, а аз просто се чувствах щастлива. Баща ми, върл атеист добродушно се усмихваше под мустак, но не протестираше срещу приготовленията. Само на въпросите какъв е празникът не получавах отговор. Остана ми традицията, която по-късно, пренесох и в своето семейство.

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-66819582609935752492009-12-07T08:28:00.003+01:002010-01-02T08:21:37.147+01:00

На този ден, преди 100 години е роден Вапцаров. Име от учебника? Забравен? Противоречив? Недооценен? Защо уроците по литература вместо да накарат децата да обикнат поета и поезията, ги отвръщат от него. И не става дума само за Вапцаров... Но този поет за мен е нещо специално. В юношеството си рецитирах с упоение стиховете му. И до сега не мога без тихо да поплача да чета някои от тях.В края на 10

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-49546940731921255612009-11-03T20:58:00.002+01:002009-11-03T21:03:52.333+01:00

Днес в София валял сняг. В Бургас снегът си е екзотика. Но като дойде, е голяма радост. Бях в 9 клас. Сестра ми - в първи. И една съботна вечер, като по поръчка заваля сняг. На сутринта - всичко бяло. Цяла педя (или поне така ми се струваше). Баща ми предложи да ходим на булеварда (така в Бургас се нарича морската градина). Естествено на това предложение не можехме да устоим. А там, дърветата

Нинаnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-79455887458144669822009-10-13T12:01:00.000+02:002009-10-13T12:03:06.186+02:00

Снощи, като нямаше какво друго да зяпам по телевизията, а чаках щерката да се прибере от работа, попаднах на шоуто на Летерман. Няколко пъти и преди съм го "прецъквала" и никога не ме е впечатлявало. Този път го загледах. Защо, не знам. Гледах, и се чудех. Приказва си водещият. Уж нищо не казва, а публиката се залива от смях и аплодисменти. Брееей! Минавам за човек с добро чувство за хумор. Аз ли

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-41783289016002539582009-09-29T10:09:00.003+02:002009-09-29T10:14:51.940+02:00

От години давам уроци по математика. В началото, ме търсеха майки на отличници, чиито деца искаха да кандидатстват, и им трябваше мъъъъничко, за да постигнат нивото, към което се стремяха. С удоволствие работех с тези деца. Те задаваха смислени въпроси, трудеха се, търсеха, усещаха несъвършенствата на променящата се образователна система и аз трябваше само да запълвам празнините, създадени не от

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-27950688497631186002009-09-11T14:53:00.002+02:002009-09-11T14:58:46.597+02:00

Идва една възраст, когато всички свързано с ранните детски и младежки години изглежда мило, скъпо, невъобразимо красиво. Паднало на рамото листо, полъх на вятър, миризма на сготвено донесена от нечий прозорец могат да предизвикат вълна от спомени умилително тъжни и непонятно весели едновременно. Не знам какво ме запрати някъде далеко, в тихите централни улички на Бургас. Сега тези улички ги няма.

Нинаnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-42123434156312340642009-08-28T15:27:00.001+02:002009-08-28T15:30:47.022+02:00

През 1968 година спечелих конкурс за съчинение, на тема "Светът през 2008 година". Това сигурно не само на нас - участниците ни се е виждало безкрайно далечно време. Явно и тези, които са измисляли темата са смятали, че е така. Та аз тогава бях описала една фентъзи картинка, как работя в някаква стъклена кула, и от кутия на стената чувам желанията на съучениците си.Един ми казва, че реколтата е

Нинаnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-26730702963249160162009-08-20T12:00:00.002+02:002009-08-20T12:14:36.577+02:00

Увлякох се в блога на приятел.Кулинарната му серия е като разходка в миналото и из хубостите на страната ни. В съзнанието ми нахлуха топли и вкусни спомени. Баба ми, възпитаничка на Френски колеж за благородни девици беше отлична кулинарка. Във времето, когато нямаше хладилници и живеехме в огромна стая, преградена на две с голям шкаф, опиращ в тавана. Едната част обитаваха те с майка ми, а

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-14958431048348899452009-08-11T12:00:00.003+02:002010-03-26T15:18:34.291+01:00

Днес попаднах на един блог. Случайно. Млада жена - Вили Даскалова беше написала красива история за това, как едно дете подарява на майка си кутия с целувки. В главата ми нахлуха спомени. Станах и изрових моите съкровища - за да се докосна до любовта, дарена ми от моите деца. Съкровище първо Осми март. Големият ми син в последна група на детската градина. Малкият - в първа. За празника учителките

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-67943034432603844772009-08-04T10:13:00.001+02:002009-08-04T10:16:09.994+02:00

На този ден преди 34 години станах майка за пръв път. Имах тежка бременност. Раждането продължи три денонощия. Изтощена, но безкрайно щатслива в девет часа сутринта поех за пръв път малкото вързопче - своя първи син! В този миг по радиоточката в болничната стая, като по поръчка зазвуча една популярна тогава песен - Аз имам един, тъй мъничък син...Нищо от болката не помня. Помня огромното щастие,

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-65027774593928732902009-08-02T12:22:00.006+02:002010-03-26T15:22:23.243+01:00

Знаете ли, че в България приемната грижа се е зародила в далечната 1928г, след земетресение! Хора, не всякога богати са приемали в домовете си сирачета и са делили трудния си залък и са им давали щедрата си любов.Опитайте в Гугъл да напишете името на един от най-големите благотворители в Бургас - Коджакафалията. Излезат над 1600 резултата, с препратки към статии за скандали в дома за деца и юноши

Нинаnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-24925228378810554192009-07-21T08:41:00.002+02:002009-07-21T08:46:18.452+02:00

Дали като ехо от младежкия ми романтизъм, дали в резултат от възпитание, прочетени книжки, или всички заедно взето, но все още имам навик преди да заспя да строя своите въздушни замъци. Пренасям се в свят на неограничените възможности и творя своите чудеса. Създала съм училището на своите мечти, дом за стари хора, сиропиталище, болница... Все неща, които на яве не бих могла да направя, защото

Нинаnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-66131179256828360672009-07-20T13:21:00.002+02:002009-07-20T13:27:30.396+02:00

https://www.vbox7.com/play:5fbf3d59 : "Деца коментират фолк-певици" - "Сигнално жълто" - СКАТ Такаааа много поучително. Гледах този клип. Водих си и записки. От тях разбрах, че: - Райна не знае да ходи на токче - ... има криви крака - Дали е най- красивия - всички му се натискат - Камелия е кучка - Мария има много силикон - На Аксиния и се е видяла гърдата - А Лили Иванова е дърта изкуфелница

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-34438800969979210122009-07-18T17:57:00.004+02:002010-07-18T06:37:02.868+02:00

Повече от час рових из мрежата. Оказа се, че като резултат от търсене, гугъл показва следното Левски София - 3 980 000 резултата Левски форум (иде реч пак за футбол) - 661 000 резултата Левски песен (песните, които трябва да знае всеки левскар) - 93 600 резултата Левски Сиконко - 405 000 резултата. Има още доста от този порядък - левски-ЦСКА, Левски - ВихренЛевски Вазов - 94 400 резултата Васил

Нинаnoreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-76810116283890614422009-07-18T17:53:00.001+02:002009-07-18T17:57:14.099+02:00

Времето ми тече бавно. Чета чужди блогове, пиша в своя, в чуждите, и все по-често се сещам за едно стихотворение, което някога, във времето без компютри преписах в дебела тетрадка, където събирах зрънца чужда мъдрост. Намерих тетрадката и реших да го постна тук. Не знам, дали е преведено. Ще се радвам, ако аз, или някой друг намери превода, за да го подаря и на онези, които не знаят руски.Дураки

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-45364969533469914462009-07-15T14:58:00.000+02:002009-07-15T15:01:06.347+02:00

По една телевизия, съобщиха, че в някакъв университет, учените доказали научно, че котките манипулирали стопаните си. (да им имам проблемите!) Когато искали внимание, издавали звуци над 500 херца, с което събуждали майчинския инстинкт у хората, особено, ако са самотни. Други учени се занимавали, да говорят на водата преди да я замразят. Трети... Няма ли други проблеми по дяволите! Има толкова

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-63240644493829223552009-07-12T16:00:00.003+02:002009-07-12T16:17:41.024+02:00

Слънцето нахлува в стаята ми без да чука. Врявата, която вдигат на терасата ми сврака и гларус отдавна ме е събудила, но докато те се карат за оставените вчера корички не бързах да стана. От прозореца лъха хлад - цяла нощ валя. И изведнаж, въпреки пердетата стаята става златиста. То е - слънцето. Пак ще бъде топло, красиво, но само през прозореца. Виждам върха на една липа, покрива на сградата

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-83659122898861110912009-07-10T10:34:00.004+02:002009-07-10T11:13:37.999+02:00

Преди 2500 години, след Соломон, чието име в цял свят е синоним на мъдрост, в Индия е живял справедливият и дори по-мъдър от него Бирбал - главен съветник на индийския владетел Акбар. За неговата мъдрост и до сега са запазени много разкази. Ето един от тях:Веднъж, великият Акбар казал:- Прочетох, че извинението, може да бъде по-лошо от провинението. Възможно ли е това?- Да, господарю - отговорил

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-70857647380390465002009-07-07T08:02:00.002+02:002009-07-07T08:07:32.071+02:00

Моят Бургас. Имаше една песен, от руски филм – „С чего начинается Родина...”. Меланхолично-носталгичен мотив и топли, уютни думи, които, сякаш съм казала аз. Родина, роден град – високопарни думи. А той – моят град е в мен. В милите детски спомени, в жалбата за младост, в спомена, как децата ми са прохождали по познатите улички... Дълги години живях извън Бургас. Когато се връщах, просто ходех по

Нинаnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-57671927307455138722009-07-06T09:25:00.001+02:002009-07-06T09:27:42.307+02:00

Силна жена... Такова животно в природата нЕма! Всички ми казват – ще се справиш, защото си силна...Хора, не съм силна! Аз съм просто ЖЕНА. С всичките си страхове, тайни копнежи, с необходимостта да бъда закриляна, обгрижвана, пазена. С желанието да бъда капризна, недоволна, добра, или лоша, с две думи – жена.Но животът е странно нещо. Поставя те пред изпитания, и трябва да избереш – дали да се

Нинаnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-67106138046984134142009-07-03T20:28:00.004+02:002009-07-03T20:43:08.671+02:00

Всяко лято баща ми намираше поне седмица, за да отидем на остров Болшевик – сега са му върнали старото име – Света Анастасия. То е остров само в детските ми спомени. Скала, с площ 0.022 кв. км, както пише в Уикипедия.Пазачът на фара и баща ми бяха приятели. Той ни приютяваше, заедно с други общи приятели. Там идваше детската писателка Кина Къдрева, Апостол Карамитев, и други интересни чичковци и

Нинаnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-60993935982580211942009-07-03T10:29:00.003+02:002009-07-03T10:48:04.026+02:00

В сайта на Кръг Нова Магнаура г-н Илия Кожухаров е публикувал пространни фрагменти от книгата "Дружба 'Родина'" (фондация "ТАНГРА ТанНакРа"), в която документално е представена епопеята на една сравнително слабо известна "самородна организация" на българомохамеданите от Смолянско.За пряка връзка:http://www.newmagnaura.org/b01071006oblastinaukaSocWhatWeAreall.htmФиналът ми е неизвестен и откровено

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-72760374499543812192009-07-02T08:46:00.002+02:002009-07-02T09:24:39.880+02:00

Гледам разговора на Бареков с министъра на образованието. Мъка, мъка, мъкааааааааааа. В репортажа децата масово не знаят кой е хан Крум. Ами как да го знаят! Не им задават правилния въпрос!Живея на първия етаж. Прозорците ми гледат към вътрешно междублоково простанство, където се събират децата от квартала. Най-големите – 10-12 годишни. Най-малките – около 6. Те не играят! Те свирепо псуват и се

Нинаnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-718134289684273282009-06-26T10:02:00.005+02:002009-06-26T10:15:56.192+02:00

Когато съм тъжна, чета някоя от любимите си книги. Тъгата ми има различни нюанси. И книгите са различни.В момент, когато всичко се е събрало на буца, задушава ме, но мъжкото момиче не знае, как да пусне навън сълзите, чета „Стършел”. Ако много дълго съм стискала зъби и буцата е мнооого голяма, отварям направо на страниците, където Артур отива при баща си. За по-сигурно, може да пусна някоя песен,

Нинаnoreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-62724366560093371012009-06-24T08:08:00.004+02:002009-06-24T08:42:51.910+02:00

Статуквоот Уикипедия, свободната енциклопедияСтатукво (от латински Status quo – "състоянието, в което...") или на разговорен български – "това е положението", е исторически, политически и дипломатически термин, означаващ настоящето, съществуващо състояние на взаимоотношенията. „Запазване на статуквото“ означава оставяне на нещата така, както са в момента.Дипломатите често използват думата при

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-21974712131321942832009-06-22T08:25:00.002+02:002009-06-22T08:29:34.015+02:00

Факт е, че най-добрите лекари в която и да е област са в столицата. Прекрасна е практиката поне веднъж в месеца те да имат прием „на място” в различните градове. Благодарение на това, съпругът ми получи заветните направления за снимка и лазерна терапия на диабетна ретинопатия и в неделя, по съвет на лекуващия лекар, в 6.00 часа бяхме пред вратата на кабинета, където щеше да приема пациенти

Нинаnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-44348805541856200242009-06-13T09:21:00.003+02:002009-06-13T09:28:45.125+02:00

Миналата година водих дъщерята и внука на екскурзия до Ловеч.Малко спомени, от името на внука.

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-89976754624545771392009-06-13T08:11:00.002+02:002009-06-13T08:45:48.069+02:00

От няколко месеца съм абонат на Булсатком. Много канали, високо качество – не че рекламирам – просто се радвам, че има с какво да запълня принудителното си седене пред телевизора.Не обичам сериали, предизборни бла-бла, стари филми... Много ми допадат разните предавания на Discovery, Animal planet и Zone club. С удоволствие гледам по последния предаването Място под слънцето. Във всеки епизод

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-90528714461819640022009-06-10T09:32:00.002+02:002011-05-24T14:25:43.625+02:00

Мисионер (фр. Missionnarie от лат. Mitto „пращам”) 1. Лице, натоварено с мисия (т.е. с 2. Предназначение, призвание. 3. Важна историческа роля на лице или група. Бел. моя) 2. Духовно или светско лице, изпратено сред иноверни народи с религиозна мисия (напр. християни сред нехристиянски народи или католици и протестанти сред православни), често пъти натоварено и с тайни политически задачи като

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-74538944733064582332009-06-02T08:18:00.002+02:002009-06-02T08:22:36.371+02:00

Днес е 2 юни. Денят на Ботев. Един от най-ранните ми спомени е, как дядо ми и баща ми ставаха прави до масата и свеждаха глави докато сирената вие. Всички ставахме. Но първи ставаха те.После отивахме в морската градина и аз слагах цветя пред паметника на Ботев.Когато тръгнах на училище, не беше нужно да ми обясняват, защо трябва да го правя. И повечето деца бяха като мен. Дори да сме навън,

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-56469281559273136702009-05-22T14:45:00.001+02:002009-05-22T14:55:31.373+02:00

Петък – 22 май 2009г. Благодарение на това, че съм в болнични, гледам „Часът на мама” по БТВ. Гледам го вече втори месец. Днешната тема ми е много близка. Майка съм на три деца. Едва ли ще кажа нещо ново. Просто искам да споделя МОЯТА история.Имах прекрасен баща, който ми беше приятел, учител, изповедник... Баба, която беше приятел, учител, изповедник, утешител... В ранното детство дядо, който

Нинаnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-70698902165024569492009-05-19T08:57:00.002+02:002010-04-24T13:34:14.924+02:00

- Горката госпожа… Три седмица не е спала. – каза Гретхен, докато завиваше задрямалата на фотьойла Хана, – а господинът пак е с онази…Хана наостри уши без да отваря очите си. Дойката на малката Йожени и милосърдната сестра тихо си говореха. Детето, изтощено от тежката скарлатина най-после беше заспало здрав спокоен сън и тя за пръв път се отпусна, но този разговор, дочут в просъница

Нинаnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-6251436965922935452009-05-19T08:55:00.002+02:002009-06-15T09:31:01.695+02:00

Днес гледах интервю с Евгений Тодоров. Зарових се из блога му. Нахлуха мисли и спомени. Хем близки до прочетеното, хем различни.Много говоря с децата и внучето. Разказвам за преживяното от мен и чутото от родителите ми, от баби и дядовци. Но дали всички го правят... Далеч съм от мисълта да издавам книга. Може би в момента страдам от синдрома на комуникативния дефицит. То е нормално. Седя си у

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-66863641993618584522009-05-19T07:54:00.002+02:002009-05-19T07:58:24.976+02:00

Провокирана от дискусията в http://www.newmagnaura.org, все повече си мисля за приликата между религията и политиката. Все повече си мисля, че човеците имат нужда от заблуда, от нещо, в което да вярват сляпо.Мисля, че съм достатъчно образован човек, но в момент на безизходица позволих да бъда подведена и да търся чудо, за да излекувам детето си. Е, за разлика от не до там просветените, бързо „

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-33196919196322244102009-05-13T10:22:00.000+02:002009-05-13T10:30:07.027+02:00

Аз, както и всички над 40 години съм живяла във време, което ни политизираше още от първи клас. Първо ставахме чавдарчета, после пионери... От съвсем малки запявахме „Комунистите Родината изграждат,Комсомолците след тях вървят..Пионери, пионери,Славен път ви чака, дълъг път.” Не, не съм апологет на отминалото. Просто се опитвам да се самоанализирам. Защо аз, която по времето на

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-35782735409031867492009-05-08T15:20:00.000+02:002009-05-08T15:34:54.826+02:00

В Мрежата има какво ли не. Попаднах на интервю с Емил Измирлиев. (http://www.blitz.bg/article/11587) Даааааааааа. С доста неща съм съгласна. Две историйки:Случка първа Началото на юни 2008. Майка ми, дейна и енергична осемдесетгодишна жена пътува с автобус. Рязко тръгване от спирка и... в резултат тя се оказва със счупени тазобедрена става и ключица. Добри хора я отвеждат

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-85285216468260995932009-05-05T12:41:00.000+02:002009-05-05T12:49:25.687+02:00

Ровейки из нета, се натъкнах на мнението на Светия Синод, по повод религиозното обучение на децата. Според духовниците,"В резултат на обучението по предмета ще се постигне:а) утвърждаване на националната и културната идентичност на учениците" Националната и културна идентичност на личността според мен се формира в семейството. И не би могло в рамките на няколко часа седмично в училище да

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-56374438160441594642009-04-30T09:09:00.000+02:002009-04-30T09:19:36.966+02:00

Темата за образованието ме вълнува от много години. Няма как да е иначе – имам три деца. Бих желала те да са знаещи, можещи, добре образовани. И те станаха такива, не благодарение, а въпреки образователната система. Парадокс? Не – реалност. По медиите се въртят дебати – ах, има ромчета, които не знаят български! Ах, няма религиозно образование... Ах... Къде гледате бе хора! Вземете кой да

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-71045750638130679092009-04-22T16:34:00.000+02:002009-04-22T16:36:25.333+02:00

Та седя си пред телевизора. Не бива да ставам, не бива да се движа. Гледам телевизия.Говорят за религиозното образование на децата.Израстнала съм в семейство състоящо се от баща атеист, баба католичка, майка, която се кръсти и ръси със светена вода, но не знае нищо за религията си и беше член на БКП.Не са ме учили на религия. Баща ми предвидливо ми пробутваше светите писания на различните

Нинаnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6271439570130102927.post-88892850561753743832009-04-06T08:22:00.001+02:002009-05-13T11:09:31.963+02:00

От няколко дни съм болна. Докторите казват, че не бива да ставам. Инфаркт плюс реинсулт. Гадост.Мислите се реят. Толкова време съм мечтала да имам време, за да се излежавам, да не бързам сутрин. Сега всичкото време на света е мое. Сещам се за филма "Бялата стая".Лежа, превключвам програмите на телевизора. Толкова много канали, и нищо за гледане. Новини, чалга, пак новини, стар филм, някаква тъпа

Нинаnoreply@blogger.com0